Великият македонски събор е първият общ конгрес на всички македонски организации в България, проведен в 1933 година, на който за пръв път е прокламирана нова крайна цел на македонското освободително движение – Независима Македония.

Делегати

Организиран е от михайловисткото крило във Вътрешната македонска революционна организация и от Националния комитет на Съюза на македонските благотворителни братства в България. Провежда се на 12 февруари 1933 година в Горна Джумая. Присъстват делегати и от Илинденската организация, Македонския женски съюз, Македонското студентско дружество „Вардар“, Македонския младежки съюз, Македонския научен институт, Македонската парламентарна група, както и представители на общините в Пиринска Македония. Общо делегатите и гостите на конгреса са над 20 000, а специални приветствия са прочетени от организации, които не могат да изпратят делегати като например МПО. Делегатите пътуват със 75% отстъпка от железопътните билети, а на делегатите чиновници е разрешен седемдневен отпуск от съответните министерства. Целият град е украсен - обществените сгради са украсени с трикольори, пред кметството е построена арка, на чиято лицева страна има надпис „Македонци, разчитайте преди всичко на себе си“, а от другата страна – „Жива, жива е Македония“. Арката е с портретите на Тодор Александров, Гоце Делчев, Даме Груев, Йордан Гюрков, Мара Бунева и Пейо Яворов. На читалището има надпис „Македонио, ако те забравя, езикът ми да онемее“, а из града е изписано: „Македония за македонците“, „Македонският дух е несломим“, „Да живее свободна и независима Македония“.

Дневният ред е:

1. Доклад от името на всички управителни тела на македонските организации и институти в България върху положението в Македония и македонските българи; 2. Произнасяне на събора върху този доклад; 3. Изработване и приемане на декларация от страна на всички македонски организации по македонския въпрос.Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934

Приветствия

На 11 февруари делегатите са приветствани от кмета на Горна Джумая Панайот Тасев и от председателя на братството „Тодор Александров“ Гьорче Попангелов. На 12 февруари сутринта Неврокопският митрополит Макарий в съслужение с архимандрит Паисий и 36 свещеници отслужва молебен и благославя събора „за мъдри решения“ и изказва своята вяра в бъдещия свободен живот на Македония. Съборът е открит от Георги Кондов, председател на Националния комитет, който освен от негово име говори от името на Македонския национален комитет, Илинденската организация, Съюза на македонските студентски дружества, Македонския научен институт и Македонската парламентарна група. В речта си Кондов декларира историческа гордост от добитите резултати в борбите за запазване на „българското име и чест“, подчертава единството на „македонските изгнаници в България“, здраво сплотени около идеята за свободна и независима Македония, разграничава се от протогеровистите и разединяващата македонското движение комунистическа позиция и оптимистично показва вяра в бъдещото възкресение на „свободна и независима Македония“.

В избраното бюро влизат: председател – инженер Христо Станишев, подпредседатели - генерал о.з. Симеон Добревски, доктор Владимир Руменов и председателят на Петричката постоянна комисия Александър Димчев и четирима секретари - П. Димитров, Славова, Ив. Димитров и доктор Владимир Бъчваров. В поздравителната си реч Станишев заявява, че на форума присъства „единната мисъл и воля на Македония“, душата ѝ, която поробителите се опитват да изтръгнат, и че идеята за самостоятелност на Македония не е сепаратизъм спрямо братята от Добруджа, Мизия и Тракия, защото

След Станишев говори Йордан Чкатров, който като Запасен член на Централния комитет на ВМРО поднася поздравление от името на ЦК, в което заявява, че борбата е срещу поробителите и срещу комунистите и козните на продадените български общественици и управници, проводници на сърбоманството. Според ЦК ВМРО може да разговаря с „белградските управници само с пушки и бомби“ за изграждане на „самостоятелна македонска държава“. Страничните фронтове на ВМРО са болшевишки опити за рушене на надкласовото народно дело, които не отстъпват на сръбските и гръцки похвати и „българското партизанство и сърбоманство на официална София“. Заради това разделение се създават предпоставки за „духовното раздвоение на българското племе“.

Поздрав отправят доктор Асен Татарчев и неговата съпруга Марта Татарчева, родена в Швейцария, седем години живяла в Ресен и убедена, че Македония е обитавана предимно от българи. Те подават петиция до ОН в Женева от името на македонското население, след което пристигат като гости на събора. Марта Татарчева казва:

Честитка от името на Анте Павелич прочита и представителят на усташите Марко Дошен, в която се пожелав да се осъществи

Други приветствия отправят и Хасан бей от Кукуш, председателят на Илинденската организация Кирил Христов Совичанов, председателят на Съюза на културно-просветните дружества „Добруджа“ Ангел Стоянов, представителят на Западните покрайнини Петър Еленков, представителят на тракийската емиграция К. Бобев и Георги Москов от Съюза на военните инвалиди. След това съборът е пренесен в читалището, заради лошото време. Изказват се Васил Василев, Сребрен Поппетров, кметът на Петрич Георги Анастасов и други.

Решения

Съборът приема единодушно декларация, изготвена от комисия в състав Константин Станишев, протойерей Димитър Ташев, Емануил Лепчев, професор Стефан Баджов, Христо Гюрков, Георги Попапостолов, Вака Ваканов и Владимир Казанджиев, в която се казва, че

Така за пръв път официално Независима Македония измества автономията като цел на борбата на освободителното движение.

Приет е и Призив към македонската емиграция в България, подписан от бюрото, от ръководителите на Македонския национален комитет Георги Кондов и Христо Зографов, от Съюз „Илинден“ Кирил Христов и Христо Шалдев, от Македонския женски съюз – Вела Карайовова и Константина Александрова (сестра на Тодор Александров), от Македонската парламентарна група – Константин Станишев и Петър Мърмев, от Македонския младежки съюз – Д. Михайлов и от Македонския студентски съюз със секретар Г. Николов. В Призива се казва, че

Съборът е посрещнат с вълна от негодувание в Гърция и Югославия. Печатът и в двете страни сипе заплахи срещу България, а Белград протестира и с официална нота, връчена на 27 февруари от пълномощния министър доктор Александър Вукчевич на Александър Гиргинов, заместника на болния министър-председател Никола Мушанов. В нотата се изказва възмущение от

както и от откритото съдействие на властите – намалените цени на влаковите билети за делегатите, присъствието на горноджумайския кмет, на митрополит Макарий и на началника на гарнизона полковник Недев, който заявява, че „българската армия е винаги готова заедно с македонците да освободи Македония“. На 9 март Гиргинов отговаря с нота, в която отрича да е споменавана фразата „въоръжена борба с пушки и бомби“, обяснява се, че съборът е на частни организации, в който, както и в молебена на митрополита, държавата не може да се намесва, а речта на полковник Недев „който не би могъл да откаже поканата, е засегнала безспорен исторически факт“.Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр. 228 – 232Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 47.Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001, стр.217-237.

Вижте също Учредителен събор на македонските бежански братства от 1918-1919 година Втори велик събор на македонските бежански братства от 1920 година Трети велик събор на македонските бежански братства от 1921 година Втори велик македонски събор от 1991 година

Външни препратки

Бележки

Категория:История на Благоевград Категория:1933 година в България Категория:ВМРО Категория:Съюз на македонските емигрантски организации Категория:Илинденска организация