Стоян Величков Величков е български военен, офицер, един от пионерите по минно-подривно дело в българската войска, автор на съчинения на военна и друга тематика, конструктор.
Биография През май 1904 година Величков завършва военно-техническа школа в Санкт Петербург.Величков, Стоян. Из дневника на един човек, София 1933, с. 85-86
През 1906 година създава експозива „Цвѣтъ“Българин измисли по-добър взрив от динамита, който се изплозва през 1912 година при производството на ръчните гранати, конструирани от него и наречени на негово име – ръчни бомби „Капитан Величков“, представени от три типа.Величков, Стоян. Из дневника на един човек, София 1933, с. 49-50, 57, 92, 95, Тангълов, Димитър. Първите български ръчни гранати, Военноисторически сборник, г. 62, кн. 1, януари-февруари 1993, с. 164, 166-168, 176-177
През 1909-1912 година издава списанието „Военно-техническа мисъл“.Величков, Стоян. Из дневника на един човек, София 1933, с. 83.
При подготовката на Балканската война в 1912 година капитан Стоян Величков на 23 септември заедно с дейците на Върховния комитет подполковник Александър Протогеров, подполковник Стефан Николов и майор Петър Дървингов влиза в новосъздадения Щаб на опълченските дружини, който създава Македоно-одринското опълчение. Величков участва и в създаването на Партизанските формирования на МОО.
Конструктор е на първата българска авиационна бомба,Тангълов, Димитър. Първите български ръчни гранати, Военноисторически сборник, г. 62, кн. 1, януари-февруари 1993, с. 164. чиито първи екземпляри са изготвени през октомври 1912 годинаВеличков, Стоян. Из дневника на един човек, София 1933, с. 93. Междувременно, през октомври капитан Величков ръководи формирането на Инженерно-техническата част на МОО и на Осма костурска дружина. По-късно служи в Първа дебърска и в Тринадесета кукушка дружина, като от май до края на юни 1913 година е командир на Първа дебърска, а след това – на Тринадесета кукушка дружина.Величков, Стоян. Из дневника на един човек, София 1933, с. 101-102, 131-132.
Съчинения Самостоятелни издания Минно-подривно дело. част I Кратки сведения за избухливите вещества, 1899, 112 с. Минно-подривно дело. част II Действието на избухливите вещества при разрушаването на различните материали и възпламеняването на зарядите, София 1900, 159 с. Нов линеен каменометен фугас – образец поручик Величков (Отговор на Бележките върху новия линеен каменометен фугас, подкрепен с нови опити по изпитването на същия), София 1900, 19 с. Морски минни заграждения и нуждата от тях, София 1905, 19 с. Практическо пособие за решаване на тактико-фортификационни задачи, Ч. I-III, София 1906 Справочно минно-подривно дело за пионерните части, войсковите пионери и коннопионерите, София 1906, 190 с. Как ще увеличим бойната мощ на армията. Поука от войната, София 1913, 20 с. Бомбова мартирка. Применението ѝ в Балканската война Експлозивна техника Течният кислород като взривно вещество Таблици за разрушението на железопътни линии, мостове, станции, подвижен състав и пр. Из дневника на един човек, София 1933, 252 с. Божи дар за България, София 1937, 16 с. Истинският път на българския народ, София 1937, 16 с. Българите са най-старите поселници на Балканския полуостров. Документални истор. основания за поправка на старата родна история, София 1943, 26 с. Отворено писмо до всички добросамарянци, София 1942, 16 с. Статии Как се преминаха занятията по бомбово дело в Школата за запасни подпоручици, Военни известия, № 145, 30 декември 1914
Бележки
Категория:Български подполковници Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български изобретатели Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български инженери Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен