Примера Дивисион Основана 1893 Професионална от 1931 Държава Аржентина Изпадане във Примера Б Насионал Отбори 20 Квалификация за южноамерикански клубни турнири Копа ЛибертадоресКопа Судамерикана Настоящ шампион (К 2022) Бока Хуниорс Рекордьор по титли Ривър Плейт (37) Официален сайт www.afa.org.ar
Аржентинската Примера дивисион () е най-високото стъпало в аржентинския клубен футбол. Провеждането на шампионата се организира от Аржентинската футболна асоциация.
Формат В Примера дивисион участват 20 отбора, които играят всеки срещу всеки при разменено гостуване, като всеки отбор изиграва общо 38 мача. Двата полусезона са разделени на два отделни турнира, Апертура и Клаусура, като всеки от тях излъчва по един шампион на страната. Апертура се състои в периода август – декември, а Клаусура – от февруари до юни. По тази система се играе от 1990 г. Отборите се класират според: 1. точки, 2. голова разлика, 3. отбелязани голове, 4., 5. и 6. – точки, голова разлика и отбелязани голове в мачовете между двата или повече отбора с равни показатели. Тези правила не се отнасят до определянето на шампиона – при еднакъв сбор точки двата или повече отбора, делящи първото място трябва да изиграят финален плейоф на неутрален терен не по-късно от 72 часа след приключване на шампионата.
Изпадане в Примера Б Насионал Изпадането от Примера дивисион става по сложна и объркваща незапознатите с нея система, включваща средните показатели на отборите за последните три години, наречена промедиос. Тя е въведена през 1983 г., когато е направено класиране на изпадащите отбори, включващо средните показатели за изминалите два сезона.Final Tables Argentina 1981 – 1990 Според критиците на тази система тя е въведена, за да предпази от изпадане големите и богатите отбори след слаб сезон, като доказателство за това е моментът на въвеждането ѝ – две години след първото в историята изпадане на отбор от „голямата петица“, в случая Сан Лоренцо, и в сезона, в който по старите правила би изпаднал Ривър Плейт.Promedios – The Argentine relegation system explained Системата променидос е следната: в края на всяка година се прави таблица с класиране на отборите според представянето им в последните три години, като сборът от спечелените от тях точки се дели на изиграните мачове (при новаци в елита се гледат съответно последните два или настоящият сезон). Директно отпадат последните два отбора в това класиране, а плейоф за място в елита (или т.нар. плейаут) играят седемнадесетият срещу четвъртия в Примера Б Насионал и осемнадесетият срещу третият в Примера Б, като при равенство в първия мач и реванша в елита остава отборът от по-горна дивизия.
Системата може да бъде обяснена нагледно с примера на считаното за невъзможно изпадане на Ривър Плейт след сезон 2010/2011.Невъзможното изпадане на Ривър Дъното на тригодишното класиране изглежда по следния начин:
Място Отбор 2008/09 2009/10 2010/11 Точки Мачове Коефициент 15 Тигре 62 32 50 144 114 1.263 16 Олимпо 0 0 48 48 38 1.263 17 Ривър Плейт 41 43 57 141 114 1.237 18 Химнасия и Есгрима 55 37 33 125 114 1.096 19 Уракан 58 37 30 125 114 1.096 20 Килмес 0 0 39 39 38 1.026
Директно изпада отбора на Килмес. Химнасия и Есгрима и Уракан имат еднакъв коефициент и в директен сблъсък трябва да определят кой ще е отпадне директно заедно с Килмес и кой ще участва на плейаутите. Химнасия и Есгрема побеждава с 2:0 - Уракан отпада директно. Химнасия и Есгрима играе плейаут с третия в Примера Б Сан Мартин, който губи с общ резултат 1:2 и също отпада. Ако в последния си мач от Клаусура 2011 Ривър Плейт беше постигнал победа срещу Ланус, щеше да има равен коефициент с Тигре и Олимпо и трите отбора щяха да играят троен бараж, за да определят кои два от тях ще избегнат плейаута срещу четвъртия в Примера Б Белграно. Тъй като Ривър Плейт губи от Ланус, отборът остава с по-нисък коефициент и еднолично на седемнадесето място. В плейаута Ривър Плейт губи в първия мач с 2:0, а реванша завършва наравно 1:1, така че в елита отива Белграно, а Ривър Плейт отпада. Ако Ривър обаче бяха победили на реванша с 2:0, то нямаше да се играят продължения, да се изпълняват дузпи или да се играе трети мач, а Ривър Плейт щеше да остане в елита като отборът на плейаута от по-висока дивизия в сравнение с Белграно.
С тази система с две класирания – за моментното класиране в първенството и за изпадане, може да се стигне до куриозни и неразбираеми за незапознатите ситуации, като например следната от турнира Клаусура през 2011 г.: На 20 март 2011 г. Олимпо побеждава Бока Хуниорс и излиза начело на класирането в Клаусура. В същото време тази победа помага на Олимпо да вдигне тригодишния си коефициент и да се измъкне от зоната на застрашените от изпадане за първи път от седем месеца. Любопитно, но факт – Олимпо едновременно води в класирането с една точка и е една точка над зоната на изпадащите.Promedios – The Argentine relegation system explained
Определяне на участниците в южноамериканските турнири Копа Либертадорес
Аржентина има право да излъчи пет участника в турнира Копа Либертадорес. Определянето става по следния начин – шампионите на Апуртура и Клаусура за предходната година, двата отбора с най-голям сбор точки от Апертура и Клаусура за предходната година и най-добре представилият се отбор в турнира Копа Судамерикана за предходната година. Носителят на Копа Либертадорес се класира автоматично за следващия турнир, като съответния сезон аржентинските участници са с един повече. Отбори, участващи в плейофите за оставане в Примера дивисион, нямат право да участват в турнира, дори ако мястото в класирането им го позволява.
През годините участниците са определяни по различен начин:
Период Места Система Участници 1960 – 1964 1 Два полусезона Шампионът 1964 – 1966 2 Два полусезона Шампионът и вицешампионът 1967 – 1970 2 Метрополитано/Насионал Шампионът и вицешампионът на Насионал 1971 2 Метрополитано/Насионал Шампионът на Насионал и победителят в плейоф между шампиона на Метрополитано и вицешампиона на Насионал 1972 2 Метрополитано/Насионал Шампионът и вицешампионът на Насионал 1973 2 Метрополитано/Насионал Шампионите на Метрополитано и Насионал 1974 2 Метрополитано/Насионал Квалификационен турнир между шампионите на Метрополитано и Насионал и вторият отбор в двата турнира 1975 – 1984 2 Метрополитано/Насионал Шампионите на Метрополитано и Насионал. Ако шампионът е един и същ, плейоф между класиралите се на второ място. 1985 – 1986 3Едно място се полага директно на Архентинос Хуниорс, шампион на Копа Либертадорес през 1985 г. Метрополитано/Насионал Европейски формат Архентинос Хуниорс, шампионът по новия европейски формат и победителят в квалификационен турнир между отборите от второ до седмо място и втория от Насионал 1985 1986 – 1990 2 Европейски формат Шампионът и победителят в осемстранен квалификационен турнир 1991 2 Апертура/Клаусура Шампионът и победителят в десетстранен квалификационен турнир 1992 2 Апертура/Клаусура Победителят в плейоф между шампионите на Апертура и Клаусура и победителят в осемстранен квалификационен турнир 1993 – 1999 2 Апертура/Клаусура Шампионите на Апертура и Клаусура. Ако шампионът е един и същ, плейоф между класиралите се на второ място. 1999 – 2003 4 Апертура/Клаусура Шампионите на Апертура и Клаусура и двата отбора с най-голям сбор точки от Апертура и Клаусура 2004 – 2008 5 Апертура/Клаусура Шампионите на Апертура и Клаусура и трите отбора с най-голям сбор точки от Апертура и Клаусура 2009 5 Апертура/Клаусура Шампионите на Апертура и Клаусура от миналия сезон, шампионът на Апертура от настоящия и двата отбора с най-голям сбор точки от Апертура и Клаусура 2010 5 Апертура/Клаусура Шампионите на Апертура и Клаусура и трите отбора с най-голям сбор точки от Апертура и Клаусура 2011 - 5 Апертура/Клаусура Шампионите на Апертура и Клаусура и двата отбора с най-голям сбор точки от Апертура и Клаусура и най-добре представилият се отбор на Копа Судамерикана
Копа Судамерикана
Откакто съществува турнирът Копа Судамерикана – 2002 г., Аржентина има право на шест участника. До 2009 г. Ривър Плейт и Бока Хуниорс получават покани от организаторите и участват без значение от класирането им в аржентинското първенство. Останалите четири отбора са отборите с най-много точки от комбинираното класиране от Апертура и Клаусура, без значение дали някой от тях по този критерий се класира и за Копа Либертадорес. От 2010 г. шестте отбора с най-добри показатели от общото класиране получават право на участие. Също като при Копа Либертадорес носителят на купата се класира автоматично за следващото издание, като в този случай Аржентина излъчва седем участника; също така отбор, участващ в плейоф за оставане в елита, губи правото си участие в турнира.
История Аматьорска ера 1891 – 1931
Аматьорската ера в аржентинския футбол продължава от 1891 до 1931 г. Първото футболно първенство извън Обединеното кралствоSalvation army се провежда в Аржентина през 1891 г. и е доминирано от отбори, съставени от британски изселници. То се състои от пет отбора, които играят по два мача един срещу друг, за победители са обявени двата отбора, завършили с равен брой точки на върха, но плейофен мач определя медалите да останат при Сейнт Ейндрюс. Това първенство е признато от ФИФА, но не и от Аржентинската футболна асоциация. Първото признато от АФА първенство се провежда по същия формат през 1893 г. Постепенно поплярността на играта сред местните жители започва да расте и това води до отслабване на британската доминация. Алумни Атлетик допринася за това, печелейки десет титли – рекорд в аматьорската ера.
В този период има множество различни дивизии и на моменти дори едновременно две първи дивизии, организирани от конкурентни асоциации, като признати от ФИФА са само тези, организирани от АФА. Въпреки че аматьорската лига просъществува до 1934 г., краят на аматьорската ера идва през 1931 г., когато 18 отбора се отцепват и сформират професинално първенство. Това са Атланта, Архентинос Хуниорс, Бока Хуниорс, Велес Сарсфийлд, Естудиантес, Индепендиенте, Килмес, Ланус, Платенсе, Расинг Клуб, Ривър Плейт, Сан Лоренцо, Талерес, Тигре, Уракан, Феро Карил Оесте, Химнасия и Есгрима и Чакарита Хуниорс.
Най-успешният отбор от аматьорската ера, оцелял и до днес, е Расинг Клуб с девет титли, включително седем поредни между 1913 и 1919 г.
Професионална ера, един шампионат (1931 – 1966) В ранните години на професионалния футбол в Аржентина първенството се състои от един шампионат годишно с мачове всеки срещу всеки на разменено гостуване. Шампион е отборът с най-много точки в края на сезона, като единственото изключение е през 1936 г., когато шампионатът е разделен на две – Копа де Онор и Копа Кампеонато и съответните първенци играят плейоф за определяне на шампиона. Тази система на провеждане на шампионата трае до 1966 г. Доминират отборите от голямата петица – Бока Хуниорс, Индепендиенте, Расинг Клуб, Ривър Плейт и Сан Лоренцо. Те си поделят всичките 36 шампионски титли за периода. По-сериозна конкуренция „отвън“ идва едва през 1951 г., когато Банфийлд завършва на върха с равен брой точки с Расинг Клуб, но губи титлата в плейофните мачове. Велес Сарсфийлд и Ланус са другите два отбора, стигнали по веднъж до сребърните медали.
Турнири Метрополитано и Насионал (1967 – 1985)
Старата система е заменена през 1967 г., когато първенството започва да се провежда в два турнира годишно, като и двата излъчват отделни шампиони. Метрополитано се провежда през първата част на годината и в него участват само отбори, участвали в шампионата по предходната система. Насионал се състои във втората част на годината и в него право на участие имат и отбори от регионалните първенства. Промяната води до революция в аржентинския футбол, защото позволява на по-малки отбори като Велес Сарсфийлд и Естудиантес да разбият доминацията на отборите от голямата петица.