Евгения Павлова Бончева, повече известна с псевдонима си Евгения Марс, е българска писателка, преводачка и общественичка. Позната е като вдъхновителка на Иван Вазов.
Биография Ранни години Ражда се в семейство на търговец и учителка на 25 август 1877 г. Нейни родители са Павел Бончев и Екатерина Бончева, а неин родственик по бащина линия е оперният певец и педагог Христо Бръмбаров.
Първоначално семейството ѝ живее в Самоков, после се преселва в София. Тя учи в Първа софийска държавна девическа гимназия до 1895 г.
Нейното образование трябвало да продължи в Загреб, но е осуетено от ранния ѝ годеж. На 28 май 1895 г. ненавършилата 18 години Бончева се омъжва за 34-годишния зъболекар д-р Михаил Елмазов. На двойката се раждат 2 синове – Владимир и Павел. Синът им Павел Елмазов става известен оперен певец в Софийската опера.
Избрана е за председателка на Съюза на българските жени в изкуството и културата през 1927 г.
Късни години През 1940-те години писателката страда от сърдечни проблеми. Умира от миокардит на 26 септември 1945 година.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 457.
Памет На Евгения Марс е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София ().
Творчество „Из живота“ (1906, сборник с разкази) „Лунна нощ. Разходка из Цариград“ (1909, сборник с разкази) „Божана“ (1912, драма) „Магда“ (1918, драма) „Белите нарциси“ (1924, сборник с разкази) „Полувековна България 1878 – 1928“ (1929, енциклопедичен алманах) „Човекът в дрипи“ (1935, сборник с разкази)
Източници
Категория:Български писателки Категория:Български автори на разкази Категория:Български публицисти Категория:Български драматурзи Категория:Български преводачи Категория:Български писатели феминисти Категория:Български феминистки Категория:Иван Вазов Категория:Родени в Самоков Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив