Дружество, Комисия или Комитет за училища и учители в Стара Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина, известно и като Просветното дружество (), е сръбска националистическа организация, която е създадена през лятото на 1868 година в Белград от Наместничеството (Регентския съвет) на Сръбското княжество.Терзић, Славенко. Стара Србија. Настанак имена и знања о њој до 1912, Историjски часопис, књ. XLII-XLIII (1995-1996), с. 103.
Начело на организацията застава архимандрит Никифор Дучич заедно с учителите Милош Милоевич и Панта Сречкович. Материално дружеството се подкрепя от правителството. Има за цел да въведе сръбска просвета в училищата в Македония.Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 209. През 1873 година към Духовната семинария (Богословията) в Белград се създава Второ отделение, подчинено на комитета. Отделението, ръководено от Милоевич, отпуска държавни стипендии за обучение в Сърбия на деца от Македония, Стара Сърбия и Босна и Херцеговина.Хаджиниколова, Елена. Българите срещу сръбското проникване в Македония (70-те години на ХІХ век), София 2003, с. 21, 23, 25, 30, 32.
За изходен пункт на пропагандата е избран Ниш, а като главна база в Македония - Скопие. Създават се мисии във Враня, Скопие, Призрен, Прилеп, Куманово и Велес.Ванчев, Йордан. Новобългарската просевта в Македония през Възраждането, София, 1982, с. 168. През 1872 година Стефан Веркович пише, че изпращането на сръбски учители в Тетово, Кратово и на други места разколебава доверието на българите в Сърбия.Райкова, Ана. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875), София, 1978, с. 176-181. На редица места сръбските учители са прогонени от местните българи. Според някои сведения дошлите във Велес двама учители са изгонени от общината и се скитат по близките села.Райкова, Ана. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875), София, 1978, с. 177, 180. Сръбският учител Милош Лекич, изпратен от Дружеството в Кочани през 1872 година пише, че е бил наклеветен от българската партия и арестуван от турските власти като „сръбски агент“, след което е осъден и заточен.Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 332-333, 344-345.
По данни на комитета към 1874 година в Македония са открити 70 училища, което се подлага на съмнение в историографията.Димитров, Ангел. Опити за деноционализация на българското учебно дело през 50 – 70-те години на ХІХ век и съпротивата срещу тях, – в: Българската нация през Възраждането, София, 1980, с. 372. Според някои данни общият брой на откритите сръбски училища е: 17 в Македония и 12 в Стара Сърбия.Ванчев, Йордан. Новобългарската просевта в Македония през Възраждането, София, 1982, с. 169.
Бележки
Категория:Сръбска пропаганда в Македония