Стралджа

Стра̀лджа е град в Югоизточна България, област Ямбол, община Стралджа и неин административен център.

По данни от НСИ населението на града е .

География Разположен е на 23 км западно от Карнобат, на около 30 км източно от Сливен и на 17 км североизточно от Ямбол.

Градът е 3-ти по население в областта след Ямбол и Елхово.

История Най-ранните сведения за Стралджа се срещат в османско-турските документи, но наличието на останки от древно тракийско и средновековно селище говори за многовековната история на града В землището на днешния град Стралджа съществуват следи от дълбока древност. Градът попада под османска власт през 1373 г. За общината данните са от втората половина на XIX век, когато е спомената дейността на стралджанци за изграждането на нова църква на мястото на съборения от турците параклис. Според запазените в Сливенската епархия документи при наддаването с турски лири между българската и гръцката общности спечелват българите и църквата се именува „Свети Архангел Михаил“. Още тогава започва изграждането на селището като пътен, стопански и административен център. Предпоставка за това е и географското положение – Стралджа се намира на важни пътища, свързващи Черноморието с вътрешността на страната и Северна с Южна България.

Стралджа и селищата от общината имат богато минало, свързано с освободителните борби срещу турското владичество. Индже Войвода и Кара Кольо се движат от Войнишкия Бакаджик до Стара планина, четата на Трифон и Добри е разбита от турска потеря в Балкана, Хаджи Дани от с. Зимница е обесен в Сливен от турците. Останките на около 70 разрушени селища личат навсякъде в общината.

Първият документ, от който се съди за съществуването на Стралджа, е от 1610 г. В него е отбелязано: Стралджа, Ямболски окръг, Исраилджа, Асрайлих. Друг документ, датиращ от 1834 г., е руска карта, издадена в Петербург, отнасяща се за 1829 г., на нея е записано: Стралджа – 75 къщи. За името на Стралджа има три легенди – византийска, латинска и гръцка. Още две легенди са свързани с християнското име на древното селище. Има и други версии от по-ново време, свързани с местоположението на Стралджа и ловната резиденция на Авджи Мехмед IV. Почти във всяка от тях се споменава, че югоизточно от сегашното разположение на Стралджа се намирал турски град Сарай-курорт за одринските паши и бейове. В северна посока се намирало най-голямото блато на територията на България, дълго около 14 км, в широчина до 10 км, най-дълбоките места стигали до 4,5 м. В близост до Балкана градът разполагал с летен палат, ловджийска станция на Мехмед IV. За негово удобство имало изграден водопровод и баня. На Връбница в турския град ставал голям панаир. Обслужването на турците в Сарая (Одрин) било от техни бедни сънародници или от българско население, което живеело пò на запад в т.нар. Странна махала. За първи заселници на селището се смята родът на Сарайлъ Димо или Хайдут Димо. Съществува и твърдението, че името на Стралджа е от името на манастира „Св. Архангел Михаил“, на турски Исраелджа. Според други мнения селото било близко до черкезко село и населението страдало от честите нападения, затова го нарекли „Страдалджа“ може да е вулгаризирано и потурчено от Стрелча, основано от отряд стрелци.

Религии Градът се слави с един от най-старите православни храмове в страната – „Св. Архангел Михаил“. В него са съхранени ценни реликви и литература, датиращи още от времето на османското владичество над България. Днес храмът продължава да отслужва света литургия, запазени са традициите на православното българско богослужение. На най-значимите християнски празници – Великден и Рождество Христово – се събират много хора.

В града има и общност на Евангелската методистка епископална църква. и на Евангелска Петдесятна църква.

Обществени институции

Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ Читалище „Просвета 1892“, основано през 1891 г. Бизнес информационен център, част от мрежата бизнесцентрове изградени по Проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса“ СУ „Пейо Яворов“ Районно управление на полицията

Забележителности 150-годишна православна църква „Св. Архангел Михаил“ Извор на топла минерална вода, която лекува бъбречни и кожни болести

Редовни събития Празник на града на 8 ноември. Отбелязва се на Архангеловден с Решение 184 на Общинския съвет от 12 февруари 2001 г. Кукерски празник, провежда се всяка година в началото на пролетта. Ежегоден народен събор „Мараш пее“, който от няколко десетилетия е в националния културен календар на страната. Фолклорен конкурс-надпяване „С песните на Вълкана Стоянова“, който се провежда на всеки две години. Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“, който се провежда на две години.

Личности Атанас Киров, бивш футболист на „Славия“; „Ла Коруня“ (Испания), „Малага“ (Испания), ЦСКА; „Локомотив“ (София); Панайот Панайотов български художник живописец, преподавател в Националната художествена академия и неин ректор в продължение на 2 мандата. Димитър Андонов Бойчев – скулптор и синове Антон – архитект и Тодор – архитект и иконописец, автори на паметника на Пейо Яворов, както и на паметника на загиналите за свободата в Стралджа Веселин Близнаков (р. 1944), български политик, министър на отбраната Гроздан Иванов, журналист, политик, общественик Надя Жечева, журналист, писател Веселина Седларска, журналист, писател Йордан Лечков, футболист, бивш кмет на Сливен Калинка Лечева, акробатка н.х. проф. Панайот Панайотов – художник Матьо Добрев (1957 – 2019), кавалджия и педагог Слав Данев, световен и европейски шампион по акробатика от 1996 г. Доц. д-р Калчо Ж. Тодоров (1934 – 2020), математик Доц. Красимир Янков Йорджев, доктор на математическите науки

Литература Стихотворението „Арменци“ на Пейо Яворов е написано в Стралджа по време на работата му като работник на железопътната гара в Стралджа. Стралджа е спомената в хайдушките песни „Алтън Стоян“„Заплакала е гората“, съставител Димитър Осинин и „Трифон Войвода“„Хайдушки песни“, том 2, съставител Димитър Осинин. „Ако нямаш мечти“ – сборник с участието на творци родени и работили в община Стралджа издаден през 2007 г. „Стралджа – история, традиции, духовност“, Добрина Берова, издадена 2005 г.

Външни препратки Официален сайт на град Стралджа

Източници