Горна Оряховица () е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Горна Оряховица. Горна Оряховица е най-големият необластен град в Северна България. По данни от НСИ населението на града е .
Селището е важен железопътен възел. В близост до града се намира гражданското летище Горна Оряховица.
География Местоположение
Разположен е по поречието на река Янтра, 6,6 km североизточно от областния център Велико Търново. Най-ниската точка на града се намира край брега на р. Янтра и е с надморска височина 92 m, докато най-високата точка е платото Камъка, с надморска височина 412 m. Градът е разположен в северното подножие на Търновските височини, имащи формата на грамадна подкова, отворена в посока изток. Височините са прорязани от Търновския пролом на р. Янтра, наречен Дервент. На запад от него е Беляковското плато, а на изток са Камъка и Арбанашкото плато. Те са остатъци от силно разрушена антиклинала, изградена от долнокредни глини, пясъчници и варовици. Тя представлява плато, спускащо се на юг към Стара Планина, а на север – към Дунавската равнина.
Климат Слънчевите дни в Горна Оряховица са повече от 70 на година. Положението ѝ в умерено-континентална област се отразява върху климата, почвите, растителността и животинския свят. Всички те се характеризират с голямо разнообразие.
По-голямата част от територията на общината попада в умерено-континенталната климатична област. Само най-южните части се отнасят към планинската климатична област. Средногодишната температура за Горна Оряховица е +11,5 °С, при средногодишна температура за цяла България около +10,5 °С. Минималните температури за годината са през месец януари, като най-ниската е измерена през 1942 г. –31,5 °С, а максималната е измерена през юли – +44,3 °С.Данните са от Метеорологична служба при летище Горна Оряховица.
Валежите са неравномерно разпределени в два валежни максимума – есенно-зимен и пролетно-летен. Средната годишна сума на валежите за страната е 670 l/m². В общината средно през годината падат 565 l/m², което е под средното за страната. През зимата падат предимно валежи от сняг и снежната покривка е устойчива, а през лятото от дъжд. Средната скорост на преобладаващите северозападни и западни ветрове е около 2 m/s.
Релеф
Горна Оряховица се намира в централната част на Предбалкана. Той е част от морфоструктурата на Балканидите, оформили се на границата между мезозойската и неозойската ера. Релефът има нископланински характер, сиви горски почви и умереноконтинентален климат, което благоприятства отглеждането на трайни насаждения. За формите на релефа на община Горна Оряховица са характерни асиметрични речни долини, суходолия, плата и свлачища. Средната надморска височина е 218 m. Най-южната част на района е с планински релеф и климат и преобладаващи кафяви горски почви.
Фауна и флора Растителността и животинският свят около Горна Оряховица са разнообразни. Само на 5 km югозападно от града се намира защитената местност Божур поляна – рядко находище на божур, превърнал се в един от символите на града. Непосредствено до югозападните покрайнини е лесопарк „Камъка“, в който се срещат редки видове птици. Сред тях е скалният орел (картал), чието изображение се открива върху средновековен пръстен – печат от крепостта Раховец. В последните години през лятото в лесопарка гнездят и няколко двойки черни щъркели, а през зимата по течението на р. Янтра често се виждат лебеди.
Квартали в Горна Оряховица „Пролет“ „Калтинец“ „Гарата“ „Честово“ „Камънето“ „Градска градина“ „Захарни заводи“ „Пожарната“
Население Численост По данни на Националния статистически институт населението на града към 31.12.2022 г. е 25 764 жители.Справка за населението на гр. Горна Оряховица, общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, Код EKATTE - 16359, НСИ – данни за населението по градове и пол. По брой на населението Горна Оряховица е по-голям от най-малкия областен град – Смолян.Справка за населението на гр. Смолян, общ. Смолян, обл. Смолян, Код EKATTE - 67653, НСИ – данни за населението по градове и пол. По данни от ГРАО от 31 декември 2023 г. населението на града възлиза на 29 550 души, което поставя Горна Оряховица на второ място във Великотърновска област и на 31-ва позиция в България.
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2022 година:Население – градове в България – „НСИ“Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
Горна Оряховицагодина1887191019341946195619651975198519922001200520072009201120212022население56897117879310488188632629934181407043891435621338043294532436318632638925764Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН
Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 31 863 100Българи 28 381 85,93Турци 499 1,56Цигани 433 1,35Други 89 0,27Не се самоопределят 106 0,33Неотговорили 2355 10,52
Религии Най-многобройни са представителите на източноправославното християнство.
Източноправославни храмове
Православна църква „Свети Атанас“ Православна църква „Свети Георги“ Православна църква „Свети Иван Рилски“ Православна църква „Света Троица“ Православна църква „Свети Никола“ Православна църква „Успение Богородично“ Православна църква при манастир „Свети Пророк Илия“
Храмове на други християнски общности Евангелска църква Църква на адвентистите от седмия ден
История Ранна история Първото селище в района датира от втората половина на V хилядолетие пр.н.е. (среднокаменната епоха). Между хълма Камъка и Арбанашкото плато са открити следи от по-късно тракийско селище, чиито обитатели са били от племето кробизи. Те са построили крепостта Камъка, която е съществувала от V век пр.н.е. до I век пр.н.е., когато римляните построяват своя крепост върху руините ѝ. Това селище постепенно придобило икономическа мощ главно чрез отглеждане на лозя и винопроизводство. Животът в селището продължил до идването на славяните през VI – VII век. Няма материални следи от уседнал живот в периода между VII век и XII век.
Средновековие След възстановяването на българската държава през 1185 г. възниква нужда от защита на новата столица Търновград. Построени са няколко крепости, включително Раховец, която се намира на 4 km северозападно от сегашния град. Името Раховец вероятно идва от персийската дума рах означаваща 'път' и означава 'Пътна крепост', т.е. етимологията на наименованието може да бъде свързана с езика на прабългарите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене. По време на османското нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабдяването, но запазва своята цялост. Крепостта Раховец е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу османските турци. Оттогава е и едно от първите сведения за селище с подобно име. Всъщност цели три селища са съществували през първите години на османското владичество – Мала, Средна и Голяма Раховица.
Търговски център С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дава правото за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център.
Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, днешна гимназия „Георги Измирлиев“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество „Просвещение“.
Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на нахия – община, която влиза в състава на Търновския санджак. През 1870 г. са му признати градски права. По време на Руско-турската освободителна война руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 г. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.
Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на жп гара Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на железниците са обхванати 20 % от трудоспособното му население. Градът е важен жп възел и транспортен център и е най-големият в Северна България.
При избухването на Балканската война 9 души от Горна Оряховица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
При строежа на захарната фабрика в града, за няколко години в района около Гарата живеят чехи и италианци.
Цепелин се разбива в местността „Камъка“ през 1917 година. През 20-те години на XX век в града за кратко съществува толстоистка колония.
През 1925 г. в града се открива Международен мострен панаир, който през 1932 г. е преместен в Пловдив. От 1950 до 1960 г. в Горна Оряховица е съществувало Народно военно въздушно техническо училище „Васил Коларов“.
Модернизация Мащабна реконструкция на градския център започва през юни 2017 година.
По-важни дати 1839 г. – В Горна Оряховица е роден Сидер К. Грънчаров (Сидер войвода) 1864 г. – Образува се Горнооряховска околия 1869 г. – На 13 юли е учредено читалище „Напредък“ от възрожденеца Вичо Грънчаров, учителя Радко Радославов род. 12 юли 1841 в Златарица, обл. Велико Търново, председател на дряновския революционен комитет, Елена Грънчарова и др. 1870 г. – Горна Оряховица става град 1876 г. – На 28 май в града турците обесват Георги Измирлиев Македончето, по-рано същия месец на връх Мургаш загива Сидер войвода. 1877 – 1878 г. – В Освободителната война участват 130 опълченци от Горна Оряховица 1891 г. – На 18 октомври е положен първият камък на паметника на Г. Измирлиев 1882 г. – Създават се окръзи – Г. Оряховица към В. Търново 1895 г. – В Г. Оряховица е открита първата болница 1895 г. – За първи околийски лекар е назначен д-р Петър Цончев 1910 г. – 6 септември – тържествено освещаване паметника на Г. Измирлиев 1914 г. – На 9 август се ражда писателя Петър Бобев 1922 г. – В Г. Оряховица за пръв път е открит Мострен панаир 1925 – 1932 г. – Г. Оряховица е средище на международен Мострен панаир 1932 г. – Горнооряховският панаир се премества в Пловдив 1949 г. – Г. Оряховица става окръжен град. Окръг Г. Оряховица съществува до края на 1950 г. 1953 г. – В Г. Оряховица е основан народен самодеен ансамбъл „Сидер войвода“ 1973 г. – 2 юни откриване на музея в Г. Оряховица с над 10 000 експоната
Политика Кмет
На местните избори през 2023 г., за кмет на града е избран Николай Рашков (Пряка демокрация).
Общински съвет
Побратимени градове Череповец, Русия (1998) Сигетсентмиклош, Унгария (2004) Стате, Италия (2007) Смолевичи, Беларус (1998) Рошиори де Веде, Румъния (2003) Варен (Мюриц), провинция Мекленбург-Предна Померания, Германия (2001) Нарва, Естония (2012) Миргород, Украйна (2013) Бююкчекмедже, Турция (2013) Арциз, Украйна (2025)
Икономика и инфраструктура Икономическа характеристика На територията на града се намира предприятието за захарни изделия „Захарни заводи“ АД и една от производствените бази за производство на камини и печки на фирма „Прити 95“ ООД. В Горна Оряховица има и действащи хипермаркети на „CBA“, „Kaufland“ и магазин „Плюс дискаунт“, който е първият магазин от този тип, построен в България през 2007 г. През 2011 г. магазинът е ребрандиран на „Лидл“.
Енергетика Горна Оряховица е важен енергиен център за региона. В града се намира клон на „Национална електрическа компания“ ЕАД, който обслужва областите Велико Търново, Габрово, Разград, Силистра и Русе.
Машиностроене