Свети Григорий Просветител, на арменски – Գրիգոր Լուսաւորիչ (Крикор Лусаворич), – е патрон (светец покровител) на Арменската апостолическа църква и неин първи официален глава. Основен деятел на християнизацията на ранносредновековните арменци, които до неговото време са привърженици на зороастризма или на традиционни за района на Армения езически вярвания (преди всичко т.нар. арменска митология). Държавата Велика Армения, в чийто духовен лидер се превръща е първата, възприела християнството като официална религия (през 301 г.) Канонизиран от Римокатолическата църква през 1837 г. с участието на папа Григорий XVI; чества се с възпоменание на 1 октомври (festa pro aliquibus locis).
Вардапетутюн Животът му, както и историята на обръщането на Армения към християнството са описани от Агафангел, автор от V век, в книга, съдържаща и сборник с 23 проповеди, приписвани на Св. Григорий Просветител, поради което наричана и „Книгата на Григорис” или „Учението на Просветителя” (на арменски: „Вардапетутюн”). Житието е преведено на гръцки език около края на VI век. През X век Симеон Метафраст го включва в своите „Жития на светиите“. Гръцкият текст е преведен на латински, грузински и арабски. Има и етиопска редакция, тясно свързана с арабския превод. Текстът на житието се съдържа и в руския миней (Кам. 30 септ.).
Житие Според „Книгата на Григорис” баща на Григорий (получил това име след кръщението си) е партянин, наречен Апак (Анак). Подкупен от персийския цар, той убива арменския цар Хосров, за което на свой ред е убит. Избито е и почти цялото му семейство – оцелява само най-малкият му син, с когото неговата кърмачка успява да избяга в родния си град Кесария Кападокийска/Мазака (сега – Кайсери, Турция). Жената е християнка; покръства и момчето, което после получава християнско възпитание.
Григорий се жени, но скоро след сватбата се разделя със съпругата си, която постъпва в манастир. Той самият заминава за Рим, където пребивава в изгнание синът на Хосров, на име Тиридат (Трдат III), на кого става служител за да изкупи с усърдието си вината на баща си, обаче без да съобщава на новия си господар чий син е. Това, както и че Григорий е християнин става причина последният впоследствие да бъде затворен за 13 години в каземите или в Кладенеца на Арташат (Артаксат), след като през 287 г., придружен от римски легиони, Трдат си връща трона на Велика Армения (дотогава подвластна на цар Нарсе от династията на Сасанидите).
Докато лежи в затвора Григорий е поддържан от една благочестива жена. Към края на престоя му там цар Тиридат изпада в лудост (след като по негова заповед е избита почти изцяло група християнки, известна като „Рипсимеянките“ и той е шокиран от гледката на обезобразените им трупове). Излекуван от Григорий, владетелят се покръства (през 301 г.) и провъзгласява християнството за държавна религия в страната, което е и първото подобно събитие. Следва брутална кампания за изкореняване из всичките му територии на вековното наследство на арменската предхристиянска култура.
През 302 г. Григорий е ръкоположен за епископ от епископ Леонтий Кесарийски в Кесария, след което построява църква в град Вагаршапат, столицата на цар Трдат III. Храмът е наречен „Ечмиадзин“, което означава „Единородният слезе“ (т.е. ознаменува идването на Исус Христос, който според легендата лично e посочил на Григорий мястото за построяването на храма). През 325 г. епископ Григорий е поканен на Първия вселенски събор в Никея (сега – Изник, Турция), но няма възможност да отиде сам и изпраща там сина си Аристакес, който заедно с друг пратеник на име Акритис донася никейските постановления в Армения. През 325 г. Григорий предава стола (т.е епископската катедра) на сина си и се оттегля в уединение, в което скоро умира (през 326 г.) и е погребан в Ечмиадзин. Арменската архиепископия дълго време остава в рода на Григорий (в смисъл, че е оглавявана от негови представители).
Мощи Почти хиляда години гробът на Св. Григорий служи като място за поклонение, но в течение на 500 години мощите му се съхраняват в арменската църква в Неапол, Италия. На 11 ноември 2000 г. те са предадени на католикоса на всички арменци Гарегин II и впоследствие се съхраняват в ереванската катедрала "Св. Григорий Просветител", построена през 2001 г. На мястото на затвора на Свети Григорий се намира манастирът „Хор Вирап“, в Араратската долина, на самата държавна граница с Турция. Името на манастира на арменски означава „Дълбока яма“ (на арменски Խոր Վիրապ), което визира помещението, в което е излежавал присъдата си светецът.
Вижте също
Нино Ечмиадзинско евангелие Мани Благословия Вартананц Митраизъм Константин I и християнството
Категория:Светци на Арменската апостолическа църква