21 февруари

21 февруари е 52-рият ден в годината според григорианския календар. Остават 313 дни до края на годината (314 през високосна година).

Св. Евстатий, архиепископ Антиохийски, на този ден именници са Евстати, Евстатий и Евстатия.

Събития 1527 г. – Откриване на естуара Ла Плата от испанския мореплавател Себастиан Кабот. 1613 г. – Михаил Романов е избран за цар на Русия. 1719 г. – Улрика Елеонора се възкача на престола на Швеция и премахва абсолютната монархия в тази държава. 1784 г. – Кримският пристанищен град Ахтиар е преименуван на Севастопол. 1788 г. – Австрия обявява война на Османската империя. 1804 г. – Ричард Тревитик създава първия парен локомотив в света. 1828 г. – Откриване останките от изчезналата експедиция на Жан-Франсоа Лаперуз от френския мореплавател Жул Дюмон-Дюрвил. 1848 г. – Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват Комунистическия манифест. 1864 г. – Вселенският патриарх Софроний III Константинополски свиква в Цариград църковен събор по българския църковен въпрос. 1878 г. – Великият руски княз Николай Николаевич предава ултиматум на Високата порта за влизане на руски части в Сан Стефано. 1885 г. – Във Вашингтон е открит Вашингтонският монумент – най-високият в света монумент (169,3 м), посветен на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон. 1907 г. – При корабокрушението на пътническия параход Берлин край Холандия загиват 144 души. 1916 г. – Първа световна война: Започва Битката при Вердюн във Франция.

1918 г. – Първа световна война: Английските войски превземат Йерихон от турците 1929 г. – Франция отказва убежище на Лев Троцки. 1938 г. – Във Великобритания Уинстън Чърчил започва протестна кампания срещу премиера Невил Чембърлейн. 1941 г. – Втората световна война: 200 германски войници от дивизията за диверсии Бранденбург влизат в България и поемат контрола над основните стратегически обекти. 1947 г. – В САЩ е произведен първият фотоапарат Полароид. 1948 г. – Създадена е НАСКАР. 1960 г. – Фидел Кастро издава указ за национализация на частната индустрия в Куба. 1961 г. – Леон Мба се оттегля от позицията си като министър-председател на Габон. 1965 г. – Американският чернокож правозащитник Малкълм Екс е убит в Ню Йорк от членове на „Нацията на исляма“. 1970 г. – Самолетът при полет 330 на „Суисеър“ е взривен от ООП, чрез поставяне на него бомба. Самолетът се разбива в гориста местност във Вюренлинген, близо до Цюрих, загиват всички 47 души на борда. 1972 г. – Съветският безпилотен космически апарат Луна 20 каца на Луната. 1973 г. – Над Синайски полуостров израелски изтребител свалят самолета при полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“ и по този начин убиват 108 души на борда. 1986 г. – Земетресение от 6-а степен по Скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник разлюлява Стражица и нанася значителни материални поражения в района. 1992 г. – XXXVI народно събрание на България приема Закон за реституцията, с който се възстановява социалната справедливост по отношение на бившите собственици, нарушена от Народната власт след 9 септември 1944 г. 2002 г. – В Египет 370 пътници загиват при най-голямата железопътна катастрофа в тази страна. 2008 г. – Самолетът при полет 518 на „Санта Барбара Еърлайнс“ се разбива в склон на планина близо до летището в Мерида, Венецуела и убива всички 46 души на борда.

Родени

1728 г. – Петър III, император на Русия († 1762 г.) 1791 г. – Карл Черни, австрийски композитор († 1867 г.) 1795 г. – Антонио Лопес де Санта Ана, мексикански военачалник и политик († 1876 г.) 1836 г. – Лео Делиб, френски композитор († 1891 г.) 1858 г. – Олдфийлд Томас, британски зоолог († 1929 г.) 1866 г. – Август фон Васерман, германски микробиолог († 1925 г.) 1876 г. – Пьотр Кончаловски, руски художник († 1956 г.) 1880 г. – Георги Казепов, български революционер и учител († 1923 г.) 1885 г. – Саша Гитри, френски драматург с руски произход († 1957 г.) 1892 г. – Хари Стек Съливан, американски психиатър († 1949 г.) 1895 г. – Хенрик Дам, датски биохимик и физиолог, Нобелов лауреат през 1943 г. († 1976 г.) 1903 г. – Анаис Нин, американска писателка († 1977 г.) 1903 г. – Реймон Кьоно, френски писател († 1976 г.) 1911 г. – Лео Конфорти, български актьор († 1970 г.) 1915 г. – Ан Шеридън, американска актриса († 1967 г.) 1924 г. – Робърт Мугабе, президент на Зимбабве († 2019 г.) 1927 г. – Юбер дьо Живанши, френски моден дизайнер († 2018 г.) 1933 г. – Нина Симон, американска певица († 2003 г.) 1934 г. – Иван Божков, български ветеринар и политик 1937 г. – Харалд V, крал на Норвегия 1939 г. – Дончо Папазов, български мореплавател 1942 г. – Вера Алентова, руска актриса († 2025 г.) 1943 г. – Людмила Улицка, руски писател 1946 г. – Алан Рикман, британски актьор († 2016 г.) 1952 г. – Нери Терзиева, българска журналистка († 2022 г.) 1953 г. – Тодор Барзов, български футболист 1953 г. – Уилям Питърсън, американски актьор 1960 г. – Пламен Орешарски, български финансист

1961 г. – Жоро Илчев, български политик и инженер, кмет на Провадия 1962 г. – Чък Паланюк – американски писател и журналист 1963 г. – Уилям Болдуин, американски актьор 1971 г. – Абдулрахман Акра, палестински поет и писател 1976 г. – Мила Георгиева, българска цигуларка 1979 г. – Дженифър Лав Хюит, американска актриса 1979 г. – Паскал Шимбонда, френски футболист * 1980 г. – Тициано Феро, италиански певец 1981 г. – Флор Янсен, холандска певица 1986 г. – Гара Дембеле, френски футболист 1987 г. – Бърджес Абърнеди, австралийски актьор 1987 г. – Елън Пейдж, канадска актриса 1989 г. – Корбън Блу, американски актьор

Починали

1513 г. – Папа Юлий II (* 1443 г.) 1575 г. – Клод Валоа, херцогиня на Лотарингия (* 1542 г.) 1677 г. – Барух Спиноза, холандски философ (* 1632 г.) 1730 г. – Бенедикт XIII, римски папа (* 1649 г.) 1846 г. – Нинко, император на Япония (* 1800 г.) 1876 г. – Мария Николаевна, велика руска княгиня (* 1819 г.) 1913 г. – Петър Данчов, български юрист (* 1857 г.) 1920 г. – Асен Петров, български хирург, учен и преподавател (* 1862 г.) 1920 г. – Владимир Маковски, руски художник (* 1846 г.) 1923 г. – Коста Петров, деец на БКП (* 1888 г.) 1926 г. – Хейке Камерлинг Онес, холандски физик, Нобелов лауреат през 1913 г. (* 1853 г.) 1927 г. – Тодор Шишманов (р. 1857 г.), български търговец и политик, кмет на Ески Джумая / Търговище 1934 г. – Аугусто Сесар Сандино, никарагуански национален герой (* 1895 г.) 1940 г. – Георги Абаджиев, български офицер (* 1859 г.) 1941 г. – Фредерик Бантинг, канадски ендокринолог, Нобелов лауреат през 1923 г. (* 1891 г.) 1947 г. – Стефан Бончев, родоначалник на българската геология (* 1870 г.) 1965 г. – Малкълм Екс, американски чернокож правозащитник (* 1925 г.) 1967 г. – Волф Албах-Рети, австрийски актьор (* 1906 г.) 1968 г. – Хауърд Флори, австралийски и британски фармаколог, Нобелов лауреат през 1945 г. (* 1898 г.) 1973 г. – Никола Мирчев, български художник (* 1921 г.) 1974 г. – Ламар, български писател (* 1898 г.) 1977 г. – Христо Динев, български артист (* 1900 г.) 1980 г. – Алфред Андерш, немски белетрист и поет (* 1914 г.) 1984 г. – Михаил Шолохов, руски писател, Нобелов лауреат през 1965 г. (* 1905 г.) 1990 г. – Ирина Тасева, българска актриса (* 1910 г.) 1991 г. – Нутан Бел, индийска актриса (* 1936 г.) 1999 г. – Гъртруд Елайон, американска биохимичка и фармаколожка, Нобелова лауреатка през 1988 г. (* 1918 г.) 2002 г. – Джон Тоу, британски актьор (* 1942 г.) 2004 г. – Джон Чарлс, уелски футболист и треньор (* 1931 г.) 2014 г. – Джоко Росич, български актьор (* 1932 г.) 2014 г. – Веселин Бранев, български сценарист и режисьор (* 1932 г.)

Празници ООН/ЮНЕСКО – Международен ден на майчиния език (от 1999 г.) България – Ден на оказване на признателност към лицата, съпротивлявали се срещу нацизма в Република България (от 2017 г.)Решение № 1091 от 29 декември 2016 г. Обн. ДВ., бр. 2 от 6 януари 2017 г.

Източници

221