Андроник Димитров ЙосифчевФамилията е произнасяна в Охридско като Йосифче: е български възрожденец, учител и общественик от Македония.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.307-308.
Биография Андроник Йосифчев е роден в 1816 година в Охрид, тогава в Османската империя. Андроник е най-малкият от три сестри и двама братя, а баща му се занимава с търговия на кожухарски изделия. Започва да учи в новото училище в Охрид, в което се преподава на гръцки език. Ученик е на Димитър Миладинов, който му преподава гръцки, френски и италиански и при когото завършва средното си образование. По желание на Миладинов Андроник става негов помощник. След като завършва охридската гимназия, Йосифчев за кратко се занимава със занаята на баща си.
След като Миладинов напуска Охрид, митрополит Калиник Преспански и Охридски назначава Андроник за учител в града в 1838 година. Учителстването на Андроник в Македония продължава 45 години, като в родния си град с прекъсвания преподава 24 години. В Ресен учителства една година. Около 1850 година учител в Дойран е Йосифчев, който преподава само на гръцки, но и разпространява идеята за българската просвета.Трайчевъ, Георги. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 12. След това става учител в Кукуш. Въпреки че преподава на гръцки, Йосифчев работи за развитието на българската просвета в града и предпазва жителите от католическата пропаганда. Андроник Йосифчев оказва голяма помощ в първия опит за уния в Кукуш в 1859 година. Кузман Шапкарев замества Йосифчев на учителското място в Кукуш в 1865 година.
Йосифчев работи като учител в Нигрита четири години, в Струга - две години, в Търново, Битолско - една година, в Дойран - две години и в Маловище и Магарево — по една година. Съдейства за въвеждането на български език като официален в училищата и църквата в Дойран в 1871 година. Поддържа кореспонденция със Стефан Веркович.
В 1882 година Андроник спира учителската си дейност. Скоро след това е поканен от Охридската българска община да стане неин секретар, която длъжност изпълнява една година. С цел изкарване на прехрана учителства в девическото училище в Охрид и по искане на българите във влашките махали, отваря българско училище там. След освобождението на България Йосифчев започва да преподава на български език. В 1893 година се мести в София заедно със семейството си, където умира на 20 септември 1900 година на 84 години или на 19 февруари 1901 година според друг източник.
Кузман Шапкарев пише за него:
Синове на Андроник са Димитър, Иван и Кръстьо Йосифчеви.
Бележки
Категория:Родени в Охрид Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Български учители Категория:Български възрожденци Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София