Артемѝзия Джентилèски () е италианска художничка от Ранния барок, считана днес за един от най-завършените художници от поколението, повлияно от Караваджо. В една епоха, в която художничките не са приемани лесно от артистичната общност, тя е първата художничка - член на Академията за изящни изкуства във Флоренция.

Произход

Тя е родена на 8 юли 1593 г. в Рим като най-голямото от шестте деца на художника Орацио Джентилески (* 1563, † 1639) и на съпругата му Пруденция ди Отавиано Монтони († 1605). Артемизия често служи като модел на баща си, който рано открива таланта ѝ и я обучава.

Биография Младежки години Кръстена два дни след раждането си в църквата „Сан Лоренцо ин Лучина“, малката Артемизия губи майка си през 1605 г.Luca Bortolotti, LOMI, Artemisia, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 65, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2005 Вероятно в този период тя се доближава до рисуването: стимулирано от таланта на баща си, момиченцето често го гледа очаровано, докато експериментира с четките, докато у него не узрява безусловното възхищение и похвалното желание да му подражава. Обучението на Артемизия се провежда в римската артистична сфера под ръководството на нейния баща, който е напълно в състояние да се възползва максимално от ранния талант на дъщеря си.

Проследявайки дидактическия процес на амбициозните художници от Късния ренесанс, Орацио запознава дъщеря си с практиката на рисуване, като преди всичко я учи как да подготви материалите, използвани за реализацията на картините: смилането на цветовете, извличането и пречистването на маслата, опаковането на четките с косми и животински косми, подготовката на платната и редуцирането на пигментите до прах са експертиза, която детето възприема в ранните си години. Придобила известно познаване на инструментите на занаята, Артемизия усъвършенства изобразителните си умения преди всичко чрез копиране на дърворезби и картини, които баща ѝ има под ръка - не е необичайно ателиетата от онова време да имат гравюри на творци като Маркантонио Раймонди и Албрехт Дюрер, и в същото време поема от вече починалата ѝ майка различните отговорности за управление на семейството – от управлението на къщата и изхранването до гледането на тримата ѝ по-малки братя . Междувременно Артемизия също получава решаващи стимули от оживената римска художествена сцена: важно е познаването на живописта на Караваджо – художник, който изумява публиката, създавайки скандалните картини в параклиса Контарели в „Сан Луиджи дей Франчези“, открит през 1600 г. когато Артемизия е на само седем години. Някои критици от миналото дори правят хипотезата за пряко познанство между нея и Караваджо, който често ходи в ателието на баща ѝ , за да получи опорни греди за творбите си.iziana Agnati, Artemisia Gentileschi, in Art dossier, vol. 172, Giunti, 2001, с. 13 Мнозина обаче смятат тази възможност за малко вероятна в светлината на належащите бащини ограничения, поради които Артемизия се научава да рисува затворена в дома, без да може да се възползва от същите учебни пътеки, предприети от нейните колеги мъже: рисуването по това време се счита за почти изключително мъжка практика. Въпреки това тя е също толкова очарована от живописта на Караваджо, макар че е филтрирана през картините на баща ѝ.Elisa Menichetti, Artemisia Gentileschi libera da ogni stereotipo. Un talento versatile nella Napoli del Seicento, Università di Siena, 2016, с. 7-8 През 1608-1609 г. отношенията между Артемизия и баща ѝ се трансформира от ученичество в активно сътрудничество:Marie-Christine Jullion; Clara Bulfoni; Virginia Sica, Al di là del cliché: rappresentazioni multiculturali e transgeografiche del femminile, FrancoAngeli, 2012, с. 110 тя всъщност започва да се намесва в някои от платната на баща си, за да създаде малки произведения на изкуството независимо (макар и съмнителни приписване), където показва, че е усвоила и направила свои ученията на учителя. През 1610 г. тя създава това, което според някои критици е платното, което официално запечатва навлизането ѝ в света на изкуството: „Сузана и старците“. Въпреки различните критични дебати (мнозина всъщност с право подозират помощ от бащата, решен да разкрие преждевременно развитите артистични таланти на своята дъщеря-ученичка), творбата може да се счита за първото важно артистично начинание на младата Артемизия. Платното също така позволява да се види как под ръководството на баща си Артемизия, освен че усвоява реализма на Караваджо, не е безразлична към езика на Болонската школа по живопис, която тръгва от Анибале Карачи.Макар че получената оскъдна документация не предлага особено подробна информация за живописното обучение на Артемизия, можем да се предположи, че то е започнало през 1605 или 1606 г. и че е кулминирало около 1609 г. Тази датировка е потвърдена от различни източници: на първо място, известно писмо, което Орацио изпраща на Великата херцогиня на Тоскана на 3 юли 1612 г., в което се хвали, че дъщеря му само за три години чиракуване е постигнала умение, сравнимо с това на зрелите художници.Gianni Colosio, L'annunciazione nella pittura italiana da Giotto a Tiepolo, Teseo, 2002, с. 632. От това писмо може лесно да се заключи, че Артемизия е станала артистично зряла три години преди 1612 г.: по-точно през 1609 г. Друг източник се намесва в полза на тази теза, а именно огромната документация, която записва различните поръчки, адресирани до Орацио Джентилески след 1607 г.: това предполага, че дъщеря му започва да му сътрудничи с него от около тази дата. Сигурно е, че през 1612 г. Джентилески е станала опитна художничка до степен да събуди възхищението на Джовани Бальоне, един от най-известните ѝ биографи.Le vite de' pittori, scultori, architetti, ed intagliatori, dal pontificato di Gregorio 13. del 1572. sino a 'tempi di papa Urbano 8. nel 1642. Scritte da Gio. Baglione romano. Con la vita di Salvator Rosa napoletano pittore, e poeta scritta da Gio. Batista Passari, nuovamente aggiunta, 1733, с. 245

Изнасилване

Вроденият талант за изящни изкуства на Артемизия е източник на гордост за баща ѝ Орацио, който през 1611 г. решава да я постави под ръководството на Агостино Таси. Таси е виртуоз на перспективата в тромп-л'ьой, с когото Орацио си сътрудничи в създаването на лоджията на залата на Casino delle Muse в Дворец „Роспильози“. Таси, известен като „самохвалко“ или „авантюрист“, наистина е талантлив художник, но има буен характер и повече от бурно минало: освен че е замесен в различни правни проблеми, той е измамен прахосник и поръчител на няколко убийства.Maria Luisa Vallino, Artemisia Gentileschi: L’opera pittorica di una donna violata, на marialuisavallino.it Въпреки това Орацио Джентилески изпитва голямо уважение към Таси, който усърдно посещава дома му и е много щастлив да въведе Артемизия в перспективата.

Събитията обаче вземат трагичен обрат. Таси, след няколко ухажвания, всичките отхвърлени, се възползва от отсъствието на Орацио и изнасилва Артемизия през 1611 г. Това трагично събитие драматично повлиява на живота и артистичната ѝ кариера. Изнасилването е извършено в дома ѝ на ул. „дела Кроче“. След това Таси я успокоява с обещанието да се ожени за нея, за да поправи причиненото ѝ безчестие. По онова време съществува възможност за анулиране на престъплението „изнасилване“, ако то е последвано от т. нар. „поправящ брак“; освен това, по това време се смята, че сексуалното насилие накърнява един общ морал, без да обижда основно лицето, въпреки че то е ограничено в свободата си да решава за собствения си сексуален живот. Затова Артемизия се поддава на ласкателствата на Таси и продължава да има интимни отношения с него с надеждата за брак. Баща ѝ пък запазва мълчание по въпроса, въпреки че тя го информира веднага. Едва през март 1612 г., когато Артемизия открива, че Таси вече е женен, Орацио кипва от възмущение и въпреки професионалните връзки с Таси отправя пламенен иск към папа Павел V, за да повдигне обвинения към коварния си колега, обвинявайки го, че е лишил от девственост дъщеря му против волята ѝ.

Процес Артемизия е все още дълбоко травматизирана от сексуалното насилие, което не само я ограничава професионално, но я унищожава като личност и освен това накърнява доброто име на семейството. Въпреки това тя се изправя пред съда със значителна доза смелост и сила на духа: това не е малко, като се има предвид, че процесът е мъчителен, сложен и особено агресивен. Коректното функциониране на съдебната дейност всъщност е непрекъснато компрометирано от използването на лъжесвидетели, които, независимо от възможността за обвинение в клевета, стигат дотам, че безсрамно лъжат за известните обстоятелства, за да накърнят репутацията на семейство Джентилески. Според практиката Артемизия също е принуждавана многократно на дълги и унизителни гинекологични прегледи, по време на които тялото ѝ е изложено на болезненото любопитство на плебса на Рим и на внимателните очи на нотариус, отговарящ за изготвянето на доклада; сесиите във всеки случай установяват ефективно разкъсване на химена, настъпило преди почти година. За да проверят истинността на направените изявления, съдебните власти дори нареждат тя да бъде подложена на разпит с изтезания, за да се ускори, според съдебния манталитет, преобладаващ по това време, проверката на истината. Изтезанието, избрано за случая, е т. нар. „на сибилата“ и се състои в завързване на палците с конци, които с действието на тояга се затягат все повече и повече, докато кокалчетата им са смачкани. С това драматично мъчение Артемизия рискува да загуби пръстите си завинаги. Тя обаче иска правата ѝ да бъдат признати и въпреки болките, които е принудена да понесе, не оттегля показанията си. Жестоки са думите, които тя отправя към Агостино Таси, когато пазачите увиват пръстите ѝ с въжета: „Това е пръстенът, който ми даваш, а това са обещанията!“

Така на 27 ноември 1612 г. съдебните власти осъждат Агостино Таси за „лишаване от девственост“ и в допълнение към налагането на глоба му дават пет години затвор или, алтернативно, вечно изгнание от Рим, по негова преценка. Очаквано Таси избира изгнанието, макар че всъщност той никога не се е мести от Рим, тъй като неговите могъщи римски покровители изискват физическото му присъствие в града. От това следва, че Артемизия печели процеса де юре и честта ѝ в Рим е напълно подкопана: има много римляни, които вярват на наетите от Таси свидетели и я смятат за „лъжлива курва, която спи с всички“. Количеството мръсни сонети, чиято главна героиня е Джентилески, също е впечатляващо.

Флоренция На 29 ноември 1612 г., само ден след обезсърчаващия епилог на процеса, Артемизия Джентилески се омъжва за Пиерантонио Стиатези, скромен художник. Сватбата, отпразнувана в църквата „Санто Спирито ин Сазия“, е изцяло подготвена от Орацио, който иска да организира „поправителен брак“ в пълно съответствие с морала на времето, за да върне на изнасилената Артемизия, измамена и очернена от Таси, статус на достатъчна почтеност. След като подписва пълномощно на 10 декември на своя брат нотариус Джамбатиста, на когото тя делегира управлението на своите римски икономически дела, Артемизия последва съпруга си във Флоренция, за да остави окончателно след себе си своето минало.