Полуостровната война, наричана Война в Испания и Португалия () и Испанска война за независимост (),Известна е също и като Френската война (Guerra del Francès) в Каталуния и Френските нашествия (Invasões Francesas) в Португалия или просто Испанската язва (Spanish Ulcer) във Великобритания. е военен конфликт между Франция и съюзените сили на Испания, Peña, Lorenzo. Un puente jurídico entre Iberoamérica y Europa:la Constitución española de 1812. Instituto de Filosofía del CSIC Обединеното кралство и Кралство Португалия за контрол над Иберийския полуостров по време на Наполеоновите войни. Войната започва, когато френски и испански войски пресичат Испания и нахлуват в Португалия през 1807 г. След това, през 1808 г., Франция се обръща против съюзника си Испания. Войната продължава до подписването на примирието с Шестата коалиция, победила Наполеон през 1814 г.

Обща информация Конфликтът се счита от някои историци за една от първите национални войниChurchill, p. 258. „Нищо подобно на това всеобщо въстание на тази многочислена, древна раса и нация, цялата обхваната от една мисъл, не се е случвало преди... За първи път силите, освободени от оковите си от Френската революция, които Наполеон е дисциплинирал и ръководил, срещнаха не крале или йерархии на Стария свят, а едно цяло население, вдъхновено от религия и патриотизъм, които... Испания бе тази, която научи Европа.“ и също така показателен за появата на партизанска война (на испански guerrilla, което означава „малка война“) от голям мащаб.Laqueur, p. 350. Лакьор отбелязва, че войната е „един от първите случаи, когато в съвремието се води партизанска война в голям мащаб.“.

Френската окупация унищожава испанската администрация, която се разпада на провинциални хунти. През 1810 г., повторно учреденото национално правителство (Кортесите) се укрепява в Кадис и не е в състояние да събере, обучи и въоръжи ефективни армии, намирайки се под френска обсада в града. Британската армия и португалските сили подсигуряват Португалия като сигурна позиция и база, от която да започнат кампании срещу френската армия, докато в същото време испанските guerrilleros обезкръвяват окупаторите.Gates, pp. 33 – 34. Гейтс отбелязва, че „голяма част от френската армия се „оказва неспособна на операции срещу Уелингтън, поради това, че съществуват безброй испански отряди из цялата страна. През 1810 г. например, когато Масена нахлува в Португалия, императорските войски на полуострова възлизат на внушителната бройка от 325 хиляди души, но само около една четвърт от тях може да бъде използвана за офанзива – останалите трябва да се справят с испанските бунтовници и редовни части. Това е най-големият принос, който правят испанците и без него, Уелингтън не би могъл да се задържи на континента за дълго – камо ли да излезе победител от конфликта.“. Обединените сили на нередовното опълчение и армиите на съюзниците успяват да попречат на наполеоновите маршали да подчинят непокорните испански провинции.Chandler, The Art of Warfare on Land, p. 164

Няколкото години война в Испания постепенно омаломощават известната Велика армия на Франция. Докато французите често печелят битките, комуникациите и снабдяването им са подложени на сериозно изпитание и френските части често се оказват отрязани, нападани или затруднявани от партизаните. Испанските войски, макар че многократно са побеждавани и изтласквани назад, не могат да бъдат унищожени и продължават да преследват французите безмилостно.Glover, p. 52. Глоувър отбелязва, че „испанските войски не са равностойни на французите. Те са зле екипирани и страдат от лошо снабдяване. Редиците им се попълват с необучени новобранци. Генералите им се заяждат помежду си. Губят тежко, но армиите им не са унищожени. Отново и отново испанските войски изоставят артилерията, знамената си, обоза си. Дават жертви в мащаб, който изцяло би осакатил френска или британска армия. Те никога не се разпадат на отделни части, а се оттеглят с неподозирана бързина, реорганизират се и се появяват отново, за да тормозят французите, както никога не са били тормозени преди.“.Guerrero Acosta, José Manuel. „Ejército y pueblo durante la Guerra de la Independencia. Notas para el estudio de una simbiosis histórica“, Revista de historia militar. Núm. extr. 2 (2009), dedicado a „La Guerra de la Independencia: una visión militar“, pp. 239 – 279Guerrero Acosta, José Manuel, „La Guerra de la Independencia en los archivos del Ejército de Tierra“, Fuentes documentales para el estudio de la Guerra de la Independencia. Congreso internacional: Pamplona, 1 – 3 de febrero de 2001, coord. Francisco Miranda Rubio, Pamplona: Ediciones Eunate, 2002, pp. 203 – 212

Постоянното заплашително присъствие на британски корпус под командването на Артър Уелсли, Първи херцог на Уелингтън, който се превръща в най-опитната и стабилна част на британската армия, пази Португалия и провежда кампании срещу французите в Испания, заедно с реформираните португалски войски. Съюзена с британците, деморализираните преди това португалски войски претърпяват съществена реорганизация и попълване при британския генерал Уилям Бересфорд,Fletcher, Ian (2003) The Lines of Torres Vedras 1809 – 11, Osprey Publishing назначен от заминалото в изгнание португалско кралско семейство за главнокомандващ, и воюват като част от обединената англо-португалска армия на Уелингтън.

През 1812 г., годината в която Наполеон нахлува в Русия, обединената армия на съюзниците изтласква французите обратно в Испания и превзема Мадрид. През зимата на 1813 – 14 г. маршал Никола Султ повежда изтощените и деморализирани френски сили в отстъпление през Пиренеите до Франция.

Войната и въстанието срещу окупацията на Наполеон довеждат до испанската конституция от 1812 г., по-късно крайъгълен камък на европейския либерализъм.Payne, Stanley G. A History of Spain and Portugal: Eighteenth Century to Franco. Т. 2. 1973 г. University of Wisconsin Press. Madison. стр. 432 – 433. ISBN 978-0-299-06270-5 Войната разрушава социалната и икономическата структура на Португалия и Испания и поставя началото на епоха на социални безредици, политическа нестабилност и икономическа стагнация. Опустошителните граждански войни между либералните и абсолютистките фракции, водени от офицери, натрупали опит в Полуостровната война, продължават в тези две страни до 1850 г. Непрекъснатият процес на кризи и нашествия, революции и реставрации, довежда до независимостта на повечето от испанските американски колонии и независимостта на Бразилия от Португалия.

Причини След поражението си в Пиренейската война, през 1795 г. победената Испания става васална държава (формално „съюзник“) на Франция. През 1806 г., докато е в Берлин, Наполеон Бонапарт обявява континенталната блокада, забранявайки британския внос в континентална Европа.Esdaile, p. 2 От двете останали неутрални страни, Швеция и Португалия, последната напразно се опитва да избегне ултиматума на Наполеон (от 1373 г. тя има сключен договор с Кралство Англия, който е превърнат в съюз с Обединеното кралство). След подписването на договора от Тилзит през 1807 г., който заздравява френското господство над Централна и Източна Европа, Наполеон решава да затвори за Англия иберийските пристанища.Gates, pp. 5 – 7 and Esdaile, pp. 2 – 5 Решението е взето противно на собствения му съвет години по-рано, когато отбелязва, че завладяването на Испания би било „твърде костелив орех“.McLynn, Frank. „Napoleon: A biography“, Pimlico, London, 1997. (p. 396)

На 27 октомври 1807 г. испанският министър Мануел де Годой и Франция подписват договор във Фонтенбло, съгласно който, след като Испания и Франция победят Португалия, ще я разделят на три кралства: новото кралство Северна Лузитания, Алгарве (включващо Алентежу), и останките на кралство Португалия.Esdaile, pp. 7 – 8 and Gates, p. 8 През ноември 1807 г., след отказа на принца-регент Жуау VI, да се присъедини към континенталната блокада, Наполеон изпраща в Испания армия под командването на генерал Жан Жюно, със задачата да нахлуе в Португалия.

Годой първоначално се обръща за съюз към Португалия срещу френските армии, но по-късно тайно се споразумява с французите, че в замяна на сътрудничеството Испания ще получи португалски територии. Основната амбиция на Испания е контрол върху португалския флот, и тя изпраша две дивизии в помощ на френските войски за окупиране на Португалия.

Португалската армия е разположена така, че да защити от френска атака пристанищата и крайбрежието, и на 1 декември, без военни действия, Лисабон е завладян. Бягството на Мария I и Жуау в Бразилия на 29 ноември, заедно с администрацията и кралския двор (около 10 000 души и 9000 моряци на борда на 23 военни и 31 португалски търговски кораба) е голяма пречка за Наполеон и позволява на принц-регента да продължава да управлява отвъдморските си владения. Португалското кралско семейство остава в Рио де Жанейро през следващите 13 години.

Под претекст за подсилване на френско-испанската армия, окупирала Португалия, френски императорски войски започват да се съсредоточават в Испания. Местното население ги посрещна с ентусиазъм въпреки нарастващото дипломатическо безпокойство. През февруари 1808 г. Наполеон нарежда на френските командири да заемат ключови испански крепости, обръщайки се срещу доскорошния си съюзник.Esdaille, p. 166 Френска колона, дегизирана като конвой с ранени, завладява Барселона на 29 февруари, убеждавайки властите да отворят портите на града.Chandler, p. 605

Испанската кралска армия от близо 100 000 души се оказва парализирана: зле екипирана,Gates, стр. 35. Например, 26-и кавалерийски полк от 15 000 души има едва 9000 коня. често без командири, объркана от вълненията в Мадрид и разпръсната от Португалия до Балеарските острови. Петнадесет хиляди от най-добрите войници (Северната дивизия на Педро Каро, маркиз на Ла Романа), са предадени на Наполеон през 1807 г. и остават в Дания под френско командване. Само в покрайнините на страната има що-годе прилични армии: в Галисия са войските на Хоакин Блейк, а в Андалусия е армията на Франсиско Кастаньос. Французите последователно окупират голяма част от Североизточна Испания.

За да подсигури завоеванията си, Наполеон започва серия от интриги срещу испанското кралско семейство. Превратът, подбуден от испанските аристократи, принуждава Карлос IV да се откаже от трона си и го заменя със сина му, Фернандо VII. Наполеон изпраща кралските особи под домашен арест в Байон и на 5 май принуждава и двамата да абдикират, предавайки престола на брат си, Жозеф Бонапарт.

Сред либералните, републиканските и радикалните слоеве на испанското и португалското население съществува голяма подкрепа за потенциалното френско нашествие, макар че през 1807 г. Наполеон явно и изрично изоставя много либерални и републикански идеали. Дори преди самото нахлуване, терминът Afrancesado (буквално „превръщам се във французин“) продължава да се използва за обозначаване на онези, които подкрепят Просвещението, светските идеали и Френската революция.McLynn, Frank. „Napoleon: A biography“, Pimlico, London, 1997. (pp. 396 – 406) Наполеон разчита на подкрепата на тези Afrancesados​​ както по време на войната, така и за управлението на страната. Но докато Наполеон, чрез брат си Жозеф, спазва обещанията си да премахне феодалните и църковните привилегии, скоро повечето испански либерали се противопоставят на окупацията поради насилието и бруталността на французите.McLynn, Frank. „Napoleon: A biography“, Pimlico, London, 1997. (p406)

Ход на войната Испанско въстание