Картаген е основан според легендарната версия за това през 814 г. пр.н.е. от група финикийци (пуни) от град Тир, включително част от богатите му граждани, и древни киприоти. Предводителството на тях се приписва на принцеса Елиса, известна и като Дидона – сестра на Пигмалион, цар на Тир. Приемственост и влияние на Картаген Съвременните историци и културолози свързват Пуническата цивилизация с майчината от Финикия, която от своя страна е тясно свързана с другите западносемитски родствени ѝ култури от Ханаан, Древна Сирия и Киликия. Легендата Долната легенда произтича от писанията на сицилианския историк Тимей, като е предадена и от Помпей Трог и ползвана от Вергилий (в „Енеида“).

За династията на тирския цар Пигмалион е известно малко, но преданията свързват произхода му с Хирам, цар на Тир и съвременник и приятел на еврейския цар Соломон. Представител на тази тирска династия е и Итобаал, чиято дъщеря Йезавел е омъжена за царя на Израил Ахав, а дъщеря им Аталия е омъжена за царя на Юдея – Матан (отъждествяван с Муто/Бел, цар на Тир, за когото се твърди, че при царуването му са избухнали множество политически и религиозни бунтове). Муто има две деца – Елиса (Дидона) и Пигмалион. Елиса е женена за Ацерба, жрец на божеството Мелкарт, но Пигмалион го убива и Дидона решава да избяга от Тир. Тя увлича със себе си голяма част от първенците на Тир, ведно с много роби и граждани, включително моряци и търговци. Натоварени на кораби минават през Кипър, където вземат и великия жрец и разни жители на острова, след което всички заедно се отправят в изгнание към бреговете на Северна Африка, където поставят основите на Карт Хадеш (Нов град – на финикийски) – Картаген. Още с пристигането си, Дидона влиза в контакт с местните жители – бербери и по-точно нумидийци и мавретани. Местният цар, наречен Ярба ѝ отпуска толкова земя, колкото може да покрие една волска кожа. Тя нарежда кожата да бъде нарязана на тесни ленти, с които огражда достатъчно голяма площ, за да се установи заедно със своите колонисти. Съблазнен от красотата на съобразителната и предприемчива Елиса и от богатствата на разрастващия се неин град, берберският вожд ѝ предлага брак, а тя не посмява да му откаже. Дидона приема, но поисква отсрочка от 3 месеца, а когато те изтичат тя издига висока клада пред портите на Картаген, на която да принесе жертва за душата на първия си съпруг. След като извършва жертвоприношението, и самата царица се хвърля в огъня (подобна е и легендарната кончина на жената на пуническия пълководец Хасдрубал Боетарх, сражавал се в Трета пуническа война).

Вижте също История на Картаген Суфет Софонизба Молох Херкулесови стълбове Обсада на Картаген (149 г. пр.н.е.) Сикани Ефод Готолия Магнат Битка при Алалия Лугал Изопериметрична задача

Източници

Категория:Финикийска колонизация Категория:Картаген Категория:Картаген в културата и изкуството