ОУ „Гео Милев“ е основно училище в село Белозем (Пловдивско), разположено на улица „Родопи“ № 40, в центъра на селото. Преди е било средно училище.uchilishta.guide-bulgaria.com Директор на училището е Диана Генова.

История От средата на 19 век в село Герен (днес Белозем) се основават две училища – едното българо-православно, а другото българо-католическо. Училището е известно като католическо, основано през 1845 година от известен тогавашен първенец и богаташ дядо Михо, без помощта на други. Той отворил училището за своите 3 деца, а по-късно се записали много ученици. За сградата използвали сламена колиба, собственост на дядо Михо. Пръв учител станал даскал Петко от Саран-Бей. Заплатата му била 300 гроша, а условието-да учи децата толкова, колкото той знае. След това трябвало да се търси друг учител. От начало учениците били около 30, а възрастта им от 12 до 18 години.

След приключване на 5-ата година даскал Петко си заминал. Дядо Михо и двама първенци поканили още няколко състоятелни селяни да съберат пари за построяване на ново общоселско школо. Богаташите отказали, но 3-ма сами направили училището, което съществувало до 1882 година. На негово място било построено друго, а мястото било подарено от дядо Михо.

Новото училище имало три стаи – една за учителя, за обучение и параклис. За учител бил поканен даскал Ганчо от град Сопот. По същото време, докато съществувало училище в православната махала, жителите на католическата имали свое. Те се преселили тук от с. Калъчлии (днес квартал на Раковски) през 1840 година. Сред преселниците бил и дядо Гено Стойков-Чулака, който знаел да чете и пише на латиница, но използвал български думи. Той научил дъщеря си Пенка да чете и пише, а тя впоследствие обучавала свои приятелки в дома си. За една година групата нараснала до около 15 момичета и вече не било възможно обучението да се води в домашни условия. Със съдействието на заможни хора била отделена една стая в църквата за училище. Учело се само в неделя и празнични дни, в продължение на 1 – 2 часа. Обучението по латиница е било основно в продължение на почти 15 години.

През 1881 година за учител бил назначен Ченко Керин от с. Калъкчии, който започнал да преподава и българската азбука. Училището се посещавало от около 40 момчета и момичета. През 1883 година построили нова сграда за училище, а пет години по-късно още една в двора на църквата. Учениците вече били много и били разделени на две групи-момичета в едната сграда, момчета в другата.

В продължение на няколко години раздаването на свидетелства е ставало на 11 май след изпит. По-късно започват да присъстват и хора от селото. По време на Балканската война учителят е мобилизиран, училището е затворено. През 1921 година започва строежът на новата сграда на основното училище, завършил през 1924 година. Сливат се първоначално и основно училище. През 1928 година силно земетресение събаря втория етаж, засяга първия. Открива се неделно училище за жени. През 1937/38 година, няма поправителни изпити, тъй като годишните бележки на всички ученици са повишени с една единица по случай раждането на княз Симеон II.

До 1893 година католическото училище съществувало като частно. През 1894 година е било признато за основно народно, с една главна учителка Клотилда Касабова от с. Герен. Понеже учителката била една, учениците вече се обучавали само в по-новата сграда. Старата била съборена. През 1905 гододина се извършва ремонт на българското православно училище и за главен учител е назначен Борис Попниколов от село Балджиларе (днес с. Медово), Чирпанско, завършил в Самоковското богословно училище. Той става и главен учител в българо-католическото училище. Борис Попниколов започва да води първата летописна книга на училището от учебната 1905/1906 година. Назначена е съпругата на Борис-Мария Попниколова, завършила Пловдивската девичсека гимназия. Околийският инспектор посещава и двете училища. Раздаването на свидетелства ставало на 11 май, след изпит, проведен няколко дни по-рано с участието на делегати от съседните села: Автоево (Шишманци), Бей кьой (Болярино) и Дуванджи (Чалъкови). Училищата съвместно провеждат екскурзии до близки местности с цел опознаване на природата.

След ваканцията на 1945 година в село Белозем е открита гимназия. От град Пловдив се завръщат ученици от ІV, V, VІ клас. Започва изграждането на втори етаж на училищната сграда. Първият директор на гимназията е Петър Конов – висшист, историк от град Хисаря. До 1962 година завършват 10 випуска и се дипломират общо 477 ученика. Директори на гимназията са още: Г. Янков, Кр. Шишков, Я. Говедаров и А. Пенчев, който продължават да води училището по-нататък като основно. От 1959/60 г. гимназията се трансформира в селскостопански техникум. За първи път се открива занималня, която се посещава от 30 ученика. С участието на ученици и учители се довършва учебната работилница, ученическия стол и се огражда разширената част на училищния двор. Озеленява се училищният парк. От учебната 1988/89 годино училището е основно. Развива се богата училищна и извънучилищна дейност. Прави се основен ремонт на ел. инсталцията, залива се железобетонна плоча, асфалтира се училищният двор, игрищата и пистата. От 1990 година централната учебна сграда се отоплява с парна инсталация.

От за откриването на гимназията до обявяването на училището отново за средно негови директори са: А. Пенчев, Вл. Касабов, Д. Камбурска, Д. Шантова, И. Колвв, М. Георгиева. От 1991 година училището се преименува в СОУ. От 1998 година директор на училището е Йордан Йорданов.

От есента на 2017 г. ОУ „Христо Ботев““ в село Шишманци е преобразувано във филиал на ОУ „Гео Милев“.

От 2018 г. директор е Диана Генова. През януари 2020 г. е направена първата копка на нов физкултурен салон, който е завършен и открит на 17 февруари 2021 г.

Директори Ана Ралева, 1921 г. Атанас Дончев, 1922-1923 г. Койчо Коев, 1923-1933 г. Георги Сеизов, 1933-1943 г. Петър Конов, – 1945 г. Георги Янков Кръстьо Шишков Янко Говедаров Ангел Пенчев, -1972 г. Владимир Касабов, -1976 г. Донка Камбурска, –1981 г. Донка Шентова, -1984 г. Иван Колев, 1984 г. Мария Георгиева, 1984-1998 г. Йордан Йорданов, 1998-2011 г. Мария Александрова, 2011- Диана Генова, 2018-

Условия През учебната 2010/2011 година в училището се обучават 320 ученици, от тях 112 с цигански произход. То разполага с 12 класни стаи, един кабинет по музика, една спортна зала и една зала за извънкласни дейности. Учениците са разпределени в осем паралелки от 1-ви до 8-и клас и една подготвителна група.coiduem.mon.bg/upload/docs/Ocenka_na_KP_33.3.doc

Забележителности Училището е известно със своите бели щъркели които гнездят на покрива му. Според специалисти от сдружение „Зелени Балкани“ през 2005 година в селото има общо 23 двойки щъркели с по 3 – 4 малки всяка, от тях 17 двойки са на училището. С това през същата година село Белозем е обявено за европейско селище на щъркелите, и става първото селище в България удостоено с тази европейска награда, присъждана дотогава на 7 села в няколко европейски страни.www.ruralbulgaria.com През 2011 година на покрива му има 20 щъркелови двойки.

Външни препратки Филм за 170 годишнина на ОУ „Гео Милев“, село Белозем, април 2015 Книга във връзка със 170 годинипния юбилей на училище ОУ „Гео Милев“ Местоположение – Уикимапия pomagalo.com

Източници

Категория:Образование в Белозем Гео Милев Категория:Обекти, наречени на Гео Милев