Стенли Болдуин (; 1-ви граф Бюдли () (3 август 1867 г. - 14 декември 1947 г.), е британски политик, член Консервативната партия, 55-и, 57-и и 59-и министър-председател на Обединеното кралство през 22 май 1923 — 22 януари 1924, 4 ноември 1924 — 4 юни 1929 и 7 юни 1935 — 28 май 1937 г.
Стенли Болдуин, 1-ви граф Болдуин от Бюдли , е британски държавник и политик от Консервативната партия (Великобритания), който е бил на видно място в политическото ръководство на Обединеното кралство между двете световни войни. Той е бил министър-председател на Обединеното кралство три пъти - от май 1923 г. до януари 1924 г., от ноември 1924 г. до юни 1929 г. и от юни 1935 г. до май 1937 г.
Роден в заможно семейство в Бюдли, Уорчестършир, Болдуин е получил образование в Хоутрийс, Хароу Скул и Тринити Колидж, Кеймбридж. Той се присъединява към семейния бизнес за производство на желязо и стомана и влиза в Камарата на общините на Обединеното кралство на частичните избори в Бюдли през 1908 г. като член за Бюдли (избирателен район на британския парламент) Бюдли, наследявайки баща си Алфред Болдуин (политик). Той е финансов секретар на Министерството на финансите (1917–1921) и президент на Търговския съвет борд (1921–1922) в коалиционното министерство на Лойд Джордж на Дейвид Лойд Джордж и след това се издига бързо. През 1922 г. Болдуин е един от основните двигатели на оттеглянето на консервативната подкрепа от Лойд Джордж; впоследствие става канцлер на хазната в консервативното министерство на Бонар Лоу. След оставката на Лоу по здравословни причини през май 1923 г., Болдуин става министър-председател и лидер на Консервативната партия. Той свиква избори през декември 1923 г. по въпроса за тарифите и губи парламентарното мнозинство на консерваторите, след което Рамзи Макдоналд сформира малцинствено лейбъристко правителство.
След като печели общите избори през 1924 г., Болдуин сформира второто си правителство, в което важни мандати заемат Остин Чембърлейн (министър на външните работи), Уинстън Чърчил (в Министерството на финансите) и Невил Чембърлейн (здравеопазване). Последните двама министри засилват привлекателността на консерваторите чрез реформи в области, преди това свързани с Либералната партия. Те включваха индустриално помирение, осигуряване за безработица, по-обширна система за пенсии за старост, разчистване на бедняшки квартали, повече частни жилища и разширяване на грижите за майките и децата. Продължаващият бавен икономически растеж и спадът в минното дело и тежката промишленост обаче отслабиха базата на подкрепа за Болдуин. Неговото правителство също така е свидетел на Общата стачка през 1926 г. и въвежда Закон за търговските спорове и синдикатите от 1927 г., за да ограничи правомощията на синдикатите.Филип Уилямсън, „Консервативната партия 1900 – 1939 г.,“ в Крис Ригли, изд., „Спътник на Великобритания от началото на 20-ти век“, (2003) стр. 17–18
Болдуин губи с малка разлика общите избори през 1929 г. и продължаващото му лидерство в партията е подложено на обширни критики от страна на прес бароните лорд Родърмиър и лорд Бийвърбрук. През 1931 г., с настъпването на Голямата депресия, лейбъристкият министър-председател Рамзи Макдоналд сформира Национално правителство, повечето от чиито министри са консерватори, което печели огромно мнозинство на общите избори през 1931 г.. Като лорд-председател на Съвета и един от четиримата консерватори сред малкия десетчленен кабинет, Болдуин поема много от задълженията на министър-председателя, когато здравето на Макдоналд се влошава. Това правителство прокарва да премине и да се гласува от Уестминстър Закон, предложен и прокаран от министъра на Индия и Бирма Сър Лоурънс Дъндас, губернатор на Бенгал, който осигурява засилено самоуправление за Индия, подобно на статут на Доминион, мярка, на която се противопоставят Чърчил и много редови консерватори. Статутът на Уестминстър от 1931 г. дава статут на Доминион на Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка, като същевременно прави първата стъпка към Общността на нациите. Като партиен лидер, Болдуин прави много поразителни нововъведения, като например умело използване на радиото и филмите, които го правят силно видим за обществеността и засилват привлекателността на консерваторите.
През 1935 г. Болдуин заменя Макдоналд като министър-председател и печели общите избори през 1935 г. с ново голямо мнозинство. През това време той ръководи началото на британското превъоръжаване и абдикацията на крал Едуард VIII. Третото правителство на Болдуин преживява редица кризи във външните работи, включително общественото недоволство от пакта Хоар-Лавал, ремилитаризацията на Рейнската област и избухването на испанската гражданска война. Болдуин подава оставка на 28 май 1937 г. и е наследен от Невил Чембърлейн.
Историческата ретроспекция и анализ на политическата кариера на Болдуин са сложни. По време на мандата си Болдуин е смятан за популярен и успешен министър-председател,{ci
www.number10.gov.uk
Бележки
Категория:Английски политици Категория:Министър-председатели на Великобритания Категория:Възпитаници на Лондонския университет Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет