Лев Феликсович Лагорио (с кръщелно име Леоне-Мария-Феличе Лагорио, получено на 16 юли 1827 г.ЛЕВ ЛАГОРИО. НЕКОТОРЫЕ ФАКТЫ БИОГРАФИИ ИЗВЕСТНОГО МАРИНИСТА в „Открытые слушания «Института Петербурга»“, стр.112 institutspb.ru; посетен на 05.09.2026 г. по Юлианския календар) е руски живописец пейзажист, маринист. Участник като военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография Лев Лагорио е роден на 9 (21) декември 1826 г. във Феодосия, Таврическа губерния в семейството на италианеца Феликс (Феличе) Лагорио – генерал в Великата армия на Наполеон I Бонапарт, която нахлува в Русия през 1812 г. След поражението ѝ генералът се жени за рускиня и се установява във Феодосия. Занимава се с производството на хляб и е консул във Феодосия на Кралството на двете Сицилии.
Лев Лагорио започва да рисува на 10-годишна възраст. Учи при художника Иван Айвазовски. Със съдействието на губернатора на Таврическа губерния Александър Казначеев, той постъпва в Санктпетербургската художествена академия (1843). Негови учители са Александър Зауервейд, Максим Воробьов и Богдан Вилевалд. Увлича се от темата за морето.
За етюдите си от Виборг младият художник е награден с големия сребърен и малкия златен медал на Художествената академия (1848-1849). За картината (ведута) „Изглед от блатата на Лисия нос“ получава големия златен медал и правото за обучение в чужбина. Завършва академията със званието художник първа степен (1850). Приема руско поданство през 1852 г. Командирован е в Кавказ и създава серия от картини на планинска тема, както и от Черно и Каспийско море. Обучението му в чужбина се осъществява в Италия и Франция, където създава над 30 пейзажа (1853-1860). За картините „Изглед от Капо ди Монте в Соренто“, „Фонтанът на Ханибал“ и „Понтийските блата“ е избран за професор на Художествената академия. Живее в Санкт Петербург от 1860 г., но взема участие и в Кавказката война (1859-1864), във връзка с което е награден с орден „Света Ана“ III степен с мечове. Участва също така и в Руско-турската война (1877 – 1878) – като военен кореспондент.
Живописта на Лев Лагорио се отличава с реалистичност и наблюдателност, композиционна подреденост, поетичност и лиричност. Палитрата му е изразителна и разнообразна по тоналност. Продължава да твори докато пребивава в Кавказ, на Кримския полуостров и Османската империя. Получава освен това и поръчка за рисуване на батални картини от войната (1882). Посещава местата на битките в България и в Кавказ. Известни негови работи са „Превземането на крепостта и града Ловеч на 22 август 1877 г.“ и „Отблъскването на щурма на крепостта на Баязет на 8 юни 1877 г.“ (1891). Подрежда свои самостоятелни изложби. Почетен член е на Санктпетербургската художествена академия от 1900 г.
Умира на 9 (22) декември 1905 г. в Санкт Петербург. Организирана е посмъртна изложба, на която са подредени 961 негови картини и етюди.
Галерия
Вижте също
Академично рисуване
Източници
Външни препратки Биография на Лев Лагорио в Artsait.ru Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с.327-328.
Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Категория:Руски военни кореспонденти Категория:Италианци в Русия Категория:Руски художници Категория:Руски маринисти Категория:Баталисти Категория:Родени във Феодосия Категория:Починали в Санкт Петербург