Тимур (от чагатайски: Temür през персийско-арабската форма تیمور – Teymūr, означаващо желязо; известен още като Тамерлан или Тимур Ланг (Тимур Куция, тъй като има дефект на лявото стъпало), е владетел в Източна, Южна и Централна Азия през XIV в., основател на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя, както и прапрадядо на Бабур, основателя на Моголската империя, просъществувала до 1857 година в Индия. Има значителна роля в историята на Средна, Южна и Западна Азия, както и на Кавказ, Поволжието и Русия.
Тимур е роден в тюрцизираната етническа група барласи, част от владеещите Централна Азия по това време потомци на монголите. Той е изключително противоречива и полемична личност в своето време и остава такава и до днес. Например в Енциклопедия Британика Тимур е считан за тюркски завоевател,Timur докато в индийската историография на Тимур се набляга повече като на водач на тюрките-чагатаи.Н. К. Синха, А. Ч. Банерджи, История Индии, Перевод с английского Степанова Л. В., Ястребовой И. П. и Княжинской Л. А., Редакция и предисловие Антоновой К. А. Издательство иностранной литературы, Москва, 1954, с.186. Стреми се да възстанови Монголската империя, но най-голямата му победа е срещу ислямизираната Златна орда. Чувства се много по-уютно в градска среда, отколкото в степите. Тимур се облича като ислямски воин (гази), но въпреки това войните, които води, имат значителен негативен ефект върху мюсюлмански държави като Османската империя. Освен това той е и известен като покровител на изкуствата, въпреки че неговите войни често водят до големи разрушения.
По време на плячкосването на новозавладения град Халеб Тимур казва на градския кадия (съдия):
Описание
Както показва отварянето на гробницата Гур Емир (в Самарканд) и последвалото изучаване на погребания скелет от Михаил Герасимов (за който скелет се смята, че принадлежи на Тимур), неговият ръст е 172 cm. Тимур е бил силен, физически развит, като съвременниците му пишат за него: „Ако повечето воини могат да изтеглят тетивата до нивото на ключицата, Тимур я издърпва до ухото си.“ Косата му е светла, както при повечето от съплеменниците му.
Въпреки възрастта на Тимур, на която умира (69 години), неговият череп, както и скелетът му, не притежават ярко изразени старчески черти. Наличието на големи части от зъбите, ясният релеф на костите, слабото наличие на остеофити, всичко това говори по-скоро за силен и здрав човек, чиято биологична възраст не превишава 50 години. Масивността на здравите кости, силно развитият им релеф и плътността им, широчината на плещите, обемът на гръдния кош и относително високият ръст – всичко това дава право да се говори, че Тимур има изключително здраво телосложение. Силната му атлетична мускулатура вероятно се е отличавала донякъде със сухота на формите, дължаща се на живота във военните походи, с трудностите и лишенията, почти постоянното пребиваване на седлото, което едва ли би могло да способства затлъстяване.Герасимов М. М., Портрет Тамерлана // КСИИМК. Вып. XVII. 1947
Особено отличие на Тимур и войниците му от другите мюсюлмани е било запазването на плитки на косата, според монголския обичай, както се вижда от някои илюстрирани ръкописи в Средна Азия от това време. Междувременно, чрез проучване на древни тюркски статуи и изображения на тюрките от ръкописите от Афрасиаб, изследователите заключават, че те носят плитки още през V – VIII век.Альбаум Л. И. Живопись Афрасиаба. Т., 1975 Отварянето на гробницата и анализа на антрополозите показват, че Тимур няма плитки.
„Косите на Тимур са гъсти, прави, със светлочервен цвят, с оттенъци на тъмнокафяво или рижо.“ „Противно на приетия обичай на бръснене на главата, при смъртта си Тимур има сравнително дълга коса.“ (статията „Портрет на Тамерлан“ от M. Герасимов от книгата „Тамерлан“, издадена в Москва през 1992 г.). Някои историци смятат, че светлият цвят на косата приживе се дължи на боядисването с къна. М. Герасимов в работата си отбелязва: „Дори и предварителното проучване на брадата под бинокулярен микроскоп показва, че рижо-червения ѝ цвят е естествен, а не се дължи на боядисване с къна, както описват историците.“ Тимур носи дълги мустаци. Както е изяснено, съществувало е правило, според което най-висшата военна класа може да носи мустаци, без да ги подстригва, и Тимур, в съответствие с това правило, не подстригва мустаците си над устната, и те висят свободно. „Неголямата гъста брада на Тимур има клиновидна форма. Космите ѝ са твърди, почти прави, дебели, ярко-кафяви (рижи) на цвят, със значително посивяване.“. На костите на левия крак личат големи белези в областта на капачката на коляното, което съответства на даденото му прозвище „хром“.
Съвременникът и пленник на Тимур, Ибн Арабшах, който лично го познава от 1401 г., пише за владеенето му на езици: „Що се отнася до персийския, тюркския и монголския, той ги знае по-добре от всеки друг.“.Портрет Амира Темура в контексте своей эпохи Изследователят Сват Соучек от университета в Принстън пише за Тимур в монографията си, че „той е тюрк от племето барлас, монголско по име и произход, но на практика по това време тюркско. Родният език на Тимур е тюркският (чагатайски), макар че може би владее до известна степен персийски благодарение на културната среда, в която живее. Той почти със сигурност не знае монголски, въпреки че монголските термини не са все още напълно изчезнали от документите и се срещат върху монетите.“Svat Souček, A History Of Inner Asia, Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-65169-7, стр. 123
Име Пълното име на Тимур е Тимур ибн Тарагай Барлас (Tīmūr ibn Taraġay Barlas – Тимур, син на Тарагай от барласите) в съответствие с арабската традиция (алам-насаб-нисба). В чагатайския и монголския език (и двата – алтайски езици) Temür или Темир означава желязо.
Тъй като не е чингизид, Тимур формално не може да носи титлата Велик хан и се именува само емир. Все пак, сродявайки се през 1370 г. с рода на Чингизидите, той приема името Тимур ХурганСултанов Т. И., Поднятые на белой кошме. Потомки Чингиз-хана. Алматы: Дайк-пресс, 2001, с.97 (Timūr Gurkānī, (تيموﺭ گوركان), Gurkān – иранизиран вариант на монголското күрүген или хүрген, „зет“. Това означава, че Тимур, сродявайки се с хановете чингизиди, може свободно да живее в техните домове.ИБН АРАБШАХ. ЧУДЕСА СУДЬБЫ ИСТОРИИ ТЕМУРА
В различни персийски източници често се среща иранизираното прозвище Тимур-е Ланг (Tīmūr-e Lang, تیمور لنگ) „Тимур Куция“, като вероятно по това време то се разглежда като презрително и унизително.Статия за Тимур в енциклопедия Britannica Това име преминава в западните езици (Tamerlan, Tamerlane, Tamburlaine, Timur Lenk) и в руския и българския език, където няма негативен оттенък и се използва често наред с първоначалното Тимур.
Семейство и наставници
Бащата на Тимур е наричан Тарагай или Тургай,Му‘изз ал-ансаб (Прославляющее генеалогии). Введение, перевод с персидского языка, примечания, подготовка факсимиле к изданию Ш. Х. Вахидова. // История Казахстана в персидских источниках. Т.3. Алматы: Дайк-Пресс, 2006, с.115] и е военен, дребен земевладелец. Произхожда от монголскиятM.S. Asimov & C. E. Bosworth, History of Civilizations of Central Asia (История цивилизаций Центральной Азии), UNESCO Regional Office, 1998, ISBN 92-3-103467-7, стр. 320: „… One of his followers was […] Timur of the Barlas tribe. This Mongol tribe had settled […] in the valley of Kashka Darya, intermingling with the Turkish population, adopting their religion (Islam) and gradually giving up its own nomadic ways, like a number of other Mongol tribes in Transoxania …“B.F. Manz, The rise and rule of Tamerlan, Cambridge University Press, Cambridge 1989, стр. 28: „… We know definitely that the leading clan of the Barlas tribe traced its origin to Qarchar Barlas, head of one of Chaghadai’s regiments … These then were the most prominent members of the Ulus Chaghadai: the old Mongolian tribes – Barlas, Arlat, Soldus and Jalayir …“ род на барласите, по това време вече тюрцизиран и говорещ на чагатайски език.M.S. Asimov & C. E. Bosworth, History of Civilizations of Central Asia, UNESCO Regional Office, 1998, ISBN 92-3-103467-7, p. 320 Според някои предположения, бащата на Тимур е бил вожд на племето и потомък на някой си Карачар нойон (крупен феодал-земевладелец през Средновековието), помощник на Чагатай, синът на Чингис хан и далечен родственик на последния.
Тарагай е благочестив мюсюлманин, негов духовен наставник е шейх Шамс ад-дин Кулял.Бартольд В. В. Сочинения т.2. часть 2. М., 1964, с.40 Бащата на Тимур има един брат, когото наричат с тюркското име Балта.Му‘изз ал-ансаб (Прославляющее генеалогии). Введение, перевод с персидского языка, примечания, подготовка факсимиле к изданию Ш. Х. Вахидова. // История Казахстана в персидских источниках. Т.3. Алматы: Дайк-Пресс, 2006, с.115 Тарагай се жени два пъти: първата му жена е майката на Тимур, Текин-хатун.Шараф ад-Дин Али Йазди, Зафар-наме. Предисловие, перевод со староузбекского, комментарии, указатели и карта А.Ахмедова, Ташкент: издательсво журнала San’at, 2008, с.13 За нейния произход са съхранени противоречиви сведения. Втората жена на Тарагай е Кадак-хатун, майката на сестрата на Тимур, Ширинбек-ака. Мохамед Тарагай умира през 1361 г. и е погребан в родното място на Тимур – в град Кеш (Шахрисабз). Гробницата му е запазена и до наши дни.
Тимур има две сестри: по-възрастната от него Кутлуг Туркан-ака и по-младата Ширин-бек-ака. Те умират преди смъртта на самия Тимур и са погребани в мавзолеи в комплекса Шахи Зинда в Самарканд. Съгласно източника „Му‘изз ал-ансаб“, Тимур има трима братя: Джуки, Алим шейх и Суюргатмиш.
Тимур има 18 жени, от които любимата му е сестрата на емир Хюсеин – Улджай Туркан-ага. По друга версия, любимата му жена е дъщерята на Казан-хан, Сарай Мулк ханъм. Тя няма деца, но ѝ е поверено възпитанието на някои от синовете и внуците на Тимур. Тя е известна покровителка на науките и изкуствата. По нейна заповед в Самарканд са построени огромно медресе и мавзолей за нейната майка.
През 1355 г. Тимур се жени за дъщерята на емира на джаку-барласите, Турмуш-ага. Ханът на Маверанахър, Казахан, убедил се в достойнствата на Тимур, през същата година му дава за жена внучката си Улджай Туркан-ага. Благодарение на този брак възниква съюзът на Тимур с емир Хюсеин – внук на Казахан.
Освен тези, Тимур има и други известни жени: Тугди, дъщеря на Ак Суфи кунграт, Улус ага от племето Сулдуз, Науруз ага, Бахт султан ага, Бурхан ага, Тавакул-ханъм, Турмиш ага, Джани-бик ага, Чулпан ага и др. Тимур има и 21 наложници.Му‘изз ал-ансаб (Прославляющее генеалогии). Введение, перевод с персидского языка, примечания, подготовка факсимиле к изданию Ш. Х. Вахидова. // История Казахстана в персидских источниках. Т.3. Алматы: Дайк-Пресс, 2006, с.116
Пръв духовен наставник на Тимур е наставникът на баща му – суфисткия шейх Шамс ад-дин Кулял. Също така са известни по-късните наставници Зайнуд-дин Абу Бакр Тайбади, хоросански шейх и Шамсудин Фахури. Главен духовен наставник на Тимур е потомъкът на пророк Мохамед, шейх Мир Сеид Береке. Именно той връчва на Тимур символите на властта през 1370 г.: барабан и знаме. Връчвайки тези символи, Мир Сеид Береке предсказва на емира велико бъдеще. Наставникът съпровожда Тимур в големите му походи. През 1391 г. шейхът благославя Тимур преди битката с Тохтамиш. През 1403 г. двамата заедно оплакват неочаквано починалия престолонаследник – Мохамед-Султан. Мир Сеид Береке е погребан в мавзолея Гур Емир, където са положени останките и на самия Тимур. Друг наставник е синът на суфиския шейх Бурхан ад-дин Сагарджи, Абу Саид. По-късно, Тимур заповядва над гробовете им да се построи мавзолея Рухабад.Кандия Малая (пер. В. Вяткина) // Справочная книжка Самаркандской области. Вып. 8. Самаркандский областной статистический комитет. Самарканд, 1905, с. 258
Ранен живот