Венцеслав IV или Вацлав IV Мързеливи (, ; * 26 февруари 1361, Нюрнберг; † 16 август 1419, замък Венцелсбург, Прага) е крал на Бохемия (1378 – 1419), римско-германски крал (1376 – 1400), курфюрст на Бранденбург (1373 – 1378) и херцог на Люксембург от 1383 г.
Псевдонимът на Вацлав Мързеливи се отдава на неспособността му да се справи с папската схизма, прерогатив на римско-германския крал като потенциален свещен римски император. Освен това трайните му престои в родната Бохемия и нежеланието му да отделя внимание на проблемите отделните имперски германски градове също допринасят за това мнение.
Първи години на управление Неговият баща император Карл IV осигурява на Вацлав през 1373 г. титлата на курфюрст като маркграф на Бранденбург, а през 1376 г. – избирането му за римско-германски крал. При гласуването два от електорските гласове са в ръцете на Люксембургите – на Карл в качеството му на крал на Бохемия и на самия Вацлав като маркграф на Бранденбург. Така Вацлав е избран за римско-германски крал на 6 юли 1376 г. в Аахен като Венцел I.
Пътуване до Франция През 1376 г. Вацлав придружава баща си Карл IV за среща с папа Григорий XI въпреки значителната съпротива на френския крал срещу Рим. Императорът осъзнава, че конфликтът на папата с непокорни властни кардинали може да се превърне в открита схизма. Освен това Карл е разтревожен от възможната приемственост на короната след унгарския и полския крал Лайош I Велики. Лайош сгодява дъщеря си Катрин с френския принц Луи Орлеански. Френският двор очаква своя час да поеме управлението от Лайош Унгарски, но също и в Неапол и Прованс. Карл IV решава да се справи с тези негативни фактори и въпреки напредналата си възраст и подагра тръгва със сина си и наследник Вацлав да пътува до Франция.
Карл и Вацлав пътуват до Франция през Аахен, където си почиват преди следващото пътуване. На 20 декември 1377 г. преминават френската граница близо до Камбре. На 22 декември 1377 г. Карл влиза в Камбре с голям и представителен ескорт заедно със сина си Вацлав IV. Френският крал Шарл V посреща чичо си като високопоставен гост с цвета на френското дворянство и рицарство. Карл IV пристига в Сен Дени, днес част от Париж, а тогава далеч отвъд града.
Цялото шествие влиза в Париж при извънредни мерки за сигурност. Императорът е много уморен, затова едва на третия ден присъства на гала вечерята в негова чест. Гледат великолепна театрална постановка за онова време, която пресъздава събития от края на 11 век, когато Годфроа дьо Буйон завладява Йерусалим. Карл и Вацлав говорят с крал Шарл V за разделението на сферите на влияние в Европа и не на последно място за преместването на папата от Авиньон обратно в Рим. Карл V моли чичо си за помощ във войната срещу Англия, но той не обещава нищо конкретно. Така е и за наследството на Луи Анжуйски. Планът е полската корона в бъдеще да получи Сигизмунд Люксембургски (по-малък барт на Вацлав, но в крайна сметка той печели унгарския трон). Тогава те отплават с лодка до Сен Пол до Двореца на кралицата, където на церемонията присъстват много синьори, рицари и благородници. След това потеглят обратно през Люксембург и Нюрнберг. През април 1378 г. пристигат отново в Прага.VESELÝ, Josef. 151. schůzka: Cesta do Francie. Toulky českou minulostí. 1998.
След смъртта на Карл Станал крал на Бохемия след смъртта на баща си, Вацлав постоянно конфликтува с висшето духовенство на страната, отстоявайки приоритетът на светската власт и се намесва във вътрешно църковните работи, правейки пражкото архиепископство едно от главните си опоненти във вътрешната политика. Аналогични конфликти стават и с представителите на чешката аристокрация.
Убийството през 1393 г. на пражкия викарий Ян Непомуцки, изпълнено по заповед на краля, предизвиква въстание, в което против него застава неговия братовчед Йобст Моравски, претендиращ за регентство.
Швабска лига Вацлав дори удостоява градовете с повече свободи на самоуправление, което води до граждански конфликти и сформирането на така наречената Швабска лига. Това обединение на бюргерите съществува и като практически отделна държава за повече от десет години. Дори в Бохемия властта на Вацлав не е безпрекословна – там той има инвеститурни противоречия с клирици, а също така и с чешката аристокрация, водена от Розенбергите. При някои от тези сблъсъци Венцел е бил дори арестуван.Lindner, Thomas. Deutsche Geschichte unter den Habsburgern und Luxemburgern. Vol. II. Stuttgart, 1893.
Детрониране на Вацлав След династията Хоенщауфен никой римско-германски владетел не успява да има син, избран за негов наследник приживе. Това е постигнато отново за първи път през 1376 г. от Карл IV, чийто син Вацлав е избран за крал през 1376 г., докато Карл е все още жив. Въпреки това Вацлав, който управлява от смъртта на баща си през 1378 г., се фокусира все повече върху своето Kралство Бохемия през следващите години. Това означава, че той не показва присъствие в другите области на империята. Зает в Бохемия, Вацлав повече от 10 години не е бил в Германия. Постоянното отсъствие на Вацлав води до факта, че той е политически дистанциран от избирателите-курфюрсти на Рейн (архиепископите на Майнц, Кьолн и Трир, както и граф палатина на Пфалц).
В Бохемия управлението на Вацлав изпадав криза. Вацлав е заловен на 8 май 1394 г. от бохемската аристократична опозиция и след това затворен.Vgl. dazu Ivan Hlaváček: König Wenzel (IV.) und seine zwei Gefangennahmen (Spiegel seines Kampfes mit dem Hochadel sowie mit Wenzels Verwandten um die Vorherrschaft in Böhmen und Reich). In: Wojciech Fałkowski (Hrsg.): Kings in captivity. Macroeconomy. Economic growth. Warschau 2013, S. 115 – 150; Alois Gerlich: Habsburg-Luxemburg-Wittelsbach im Kampf um die Deutsche Königskrone. Studien zur Vorgeschichte des Königtums Ruprechts von der Pfalz. Wiesbaden 1960, S. 22 – 47. Курфюрстите се държат лоялно и използват силите си за освобождаването му. Рупрехт II пристига начело на армия от Горен Пфалц в Бохемия и успява да постигне освобождаването на Вацлав.Jörg Peltzer: Der Rang der Pfalzgrafen bei Rhein. Die Gestaltung der politisch-sozialen Ordnung des Reichs im 13. und 14. Jahrhundert. Ostfildern 2013, S. 70; Ernst Schubert: Königsabsetzungen im deutschen Mittelalter, Eine Studie zum Werden der Reichsverfassung. Göttingen 2005, S. 381. Вместо да вземе самите избиратели в служба на краля и империята, Венцел назначава своя полубрат Сигизмунд за императорски викарий през 1396 г.за неопределен период от време с кралски правомощия. Това коренно повлиява на имиджа на курфюрстите-избиратели и тяхната роля при избора на краля. Не може да бъде постигнато споразумение с Вацлав. Следователно от средата на 1390-те избирателите все повече преследват собствените си интереси. Рейнските принцове се опитат да спечелят останалите императорски принцове с писмени договори и обещания за военна помощ.Claudia Garnier: Wie vertraut man seinem Feind? Vertrauensbildung und Konsensfindung der rheinischen Kurfürsten um 1400. In: Frühmittelalterliche Studien 39, 2005, S. 271 – 291, hier: S. 277. На 24 октомври 1396 г. граф палатинът Рупрехт II сключва т. нар. Договор от Опенхаймер с тогавашния каноник от Майнц Йохан II фон Насау, който принадлежи на графска династия, близка до краля, тази на Адолф Насауски, вече веднъж назначен за крал в империята. Йохан е поддържан от архиепископа на Майнц. Започват, така наречените „безцелни“ заседателни дни, които се провеждат няколко пъти, и имат за цел да увеличат съпротивата срещу Вацлав и да го заставят да изпълнява задълженията си към църквата и империята.Zur Übersicht der „königslosen“ Hoftage vgl. Thomas M. Martin: Auf dem Weg zum Reichstag. Studien zum Wandel der deutschen Zentralgewalt 1314 – 1410. München 1993, S. 276 През май 1397 г. различни императорски принцове се събират във Франкфурт на среща, свикана по инициатива на архиепископите на Кьолн, Трир и пфалцграфа на Пфалц.Claudia Garnier: Wie vertraut man seinem Feind? Vertrauensbildung und Konsensfindung der rheinischen Kurfürsten um 1400. In: Frühmittelalterliche Studien 39, 2005, S. 271 – 291, hier: S. 276 f.
През месеците преди Вацлав да бъде свален от власт и новите избори, които последват, консенсусът между избирателите от Рейн вече не е просто визуализиран чрез символични форми на изразяване, а по-скоро подробно описан в писмен вид чрез обширни споразумения за съюзи, обещания за помощ и подкрепа.Claudia Garnier: Wie vertraut man seinem Feind? Vertrauensbildung und Konsensfindung der rheinischen Kurfürsten um 1400. In: Frühmittelalterliche Studien 39, 2005, S. 271 – 291, hier: S. 290. Избирателите на Пфалц, както и Майнц и Кьолн сключват официално споразумение с Конгреса на кюрфюрстите на 11 април 1399 г. , в което се ангажират с общ съюз за цял живот. Те искат да действат заедно по църковни и имперски въпроси и категорично заявяват, че ще се противопоставят заедно на Венцел.Deutsche Reichstagsakten unter König Wenzel. 3. Abteilung: 1397 – 1400, hg. von Julius Weizsäcker (Deutsche Reichstagsakten, Ältere Reihe 3) München 1877, Nr. 41, S. 81 ff. През юни херцогът на Саксония-Витенберг се присъединява към Рудолф III, а на 15 септември и архиепископ Вернер от Трир се присъединиява към съюза. Напразен обаче е опитът за регионално влиятелни градове или папа Бонифаций IX да спечели за отлагането на Вацлав. В края на май 1400 г. избирателите от Рейн и други принцове се срещат във Франкфурт. Тази среща е връхната точка за изборните дейности „според политическите изисквания, големината на групата участници и степента на институционализация“.Thomas M. Martin: Auf dem Weg zum Reichstag. Studien zum Wandel der deutschen Zentralgewalt 1314 – 1410. München 1993, S. 232. Не само присъстват техни последователи, но и представители на имперските градове и пратеници от Англия, Франция и Кастилия.Die Teilnehmerliste in: Deutsche Reichstagsakten unter König Wenzel. 3. Abteilung: 1397 – 1400, hg. von Julius Weizsäcker (Deutsche Reichstagsakten, Ältere Reihe 3) München 1877, Nr. 138, S. 184 ff. Венцел е помолен да се премести в официалното седалище Майнц в Оберланщайн на 11 август. В контекста на преговорите във Франкфурт обаче вече има спор за възможен нов крал. Курфюрстът Рудолф от Саксония предлага своя зет Фридрих I, херцог на Брауншвайг и Люнебург, но архиепископ Йохан II от Майнц предпочита Рупрехт. Има спор. Фридрих си заминава, но е убит на 5 юни 1400 г. близо до село Клейненглис (южно от Фритцлар) от граф Хайнрих VII фон Валдек и неговите последователи Фридрих фон Хертингсхаузен и Конрад фон Фалкенберг. Мотивите за убийството могат да бъдат обяснени с локални конфликти между графовете Валдек и гвелфите около Люнебург.Claudia Garnier: Wie vertraut man seinem Feind? Vertrauensbildung und Konsensfindung der rheinischen Kurfürsten um 1400. In: Frühmittelalterliche Studien 39, 2005, S. 271 – 291, hier: S. 280. Обаче подозрението възниква „сякаш реинската опозиция иска да използва брутално насилие, за да елиминира князе, които не се съгласяват с техните имперски политически планове.“Alois Gerlich: Habsburg – Luxemburg – Wittelsbach im Kampf um die deutsche Königskrone. Studien zur Vorgeschichte des Königtums Ruprechts von der Pfalz. Wiesbaden 1960, S. 332. По-късно Рупрехт се включва лично в уреждането на конфликта като крал: Като изкупление кара да се извърши меса до основата в колегиалната църква „Свети Петър“ във Фрицлар. В ролята си на миротворец обаче Рупрехт не може да отбележи никакъв успех, тъй като през лятото на 1402 г. продължават въоръжените сблъсъци между конфликуващите страни.Claudia Garnier: Wie vertraut man seinem Feind? Vertrauensbildung und Konsensfindung der rheinischen Kurfürsten um 1400. In: Frühmittelalterliche Studien 39, 2005, S. 271 – 291, hier: S. 284.