Р, р e буква от кирилицата. Обозначава беззвучната венечната трептяща съгласна . Присъства във всички славянски кирилски азбуки (17-а в българската, 18-а в руската и беларуската, 20-а в сръбската и 21-ва в украинската и северномакедонската). Използва се също така и в някои от азбуките на народите от бившия СССР. В старобългарската азбука има название , съответно в църковнославянска — . В глаголицата се изписва така , а в кирилицата — . И в двете азбуки има цифрова стойност 100. Произлиза от гръцката буква Ро ρ. Не трябва да се бърка с латинската буква Р, която обозначава звука .
Вижте също Гръцко Р Ланинско Р
Р