Лахмидите (), Banu Lakhm () са арабска царска династия, управлявала от 380 до 602 г. в и от Хирт (Източна Арабия).Esat Ayyıldız, “Lahmîlerin Arap Edebiyatına Etkisi”, 2nd International Archeology, Art, History and Cultural Heritage Congress, ed. Kenan Beşaltı (Şanlıurfa: Iksad Yayınevi, 2022), 38-44.
История Столица на държавата им е град Ал-Хира (). Тяхната държава е своего рода буферна зона между Византия и Сасанидски Иран. През цялото това време Лахмидите са съюзници и васали на Сасанидите.
През 502 г. царят на Киндидите Харис превзема столицата им Хирт, но скоро след това, получавайки помощ от персийския шах, Лахмидите прогонват Киндидите от столицата си. През 528 г. царят на Лахмидите Мунзир III нанася на Киндидите тежко поражение. В периода между 540 и 547 г. конкурентното царство на Киндидите е окончателно унищожено от Лахмидите.
През 602 г. персите свалят династията от власт, а в 611 г. напълно ликвидират царството им.
Царе на Хирт
380 – 405 – Имр ул-Кайс 405 – 433 – Нуман ибн Имр ул-Кайс 433 – 473 – Мундар ибн Нуман 473 – 494 – Асвад ибн Мундар 494 – 500 – Мундар ибн Мундар 500 – 503 – Нуман ибн Асвад 503 – 505 – Абу ЯфурАбу Яфур не произхожда от рода на Лахмидите. 505 – 554 – Мундар ибн Нуман 554 – 569 – Амр ибн Мундар 569 – 574 – Кабус ибн Мундар 574 – 580 – Мундар ибн Мундар 580 – 602 – Нуман ибн Мундар
Бележки
Източници
Категория:Династии Категория:Месопотамия Категория:История на Саудитска Арабия Категория:История на Ирак Категория:Исторически монархии в Азия Категория:1 хилядолетие в Азия