Каракурджали (, Кровили) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от община Марония - Сапес ( Марония-Шапчи ). Според преброяването от 2001 година Старо Каракурджали (Палеа Кровили) има 239, а Каракурджали (Кровили) – 234 жители.
География Селото е разположено на 25 километра югоизточно от Гюмюрджина (Комотини) и на 8 километра южно от Чадърли (Стрими).
История В XIX век Каракурджали е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Каракурджали (Karacourdjali) има 50 домакинства и 210 жители българи.
През 90-те години на 19-ти век Каракурджали е единственото българско гюмюрджинско село, което остава вярно на Цариградската патриаршия. Въпреки натиска от околните български села, селото с малки изключения остава гъркоманско почти до Хуриета, тъй като има материални връзки с гръцки първенци в Гюмюрджина. Все пак в селото има дейци на ВМОРО, сред които и свещеник Никола.
Църковно-училищни и революционни дейци Име Бележка 1. Никола свещеник 2. Петко Попов син на поп Никола 3. Петко Янчев 4. Митрю Панастев 5. Петко Чорбаджията Кокудев 6. Георги Кокудев 7. Тодор Налбантина 8. Георги Дишлиев 9. Васил Коджаазлиев 10. Стою Коджаазлиев 11. Димо Кадията 12. Митрю Кукурешев
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 160 български екзархийски семейства смесени с 35 семейства турци.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Каракурджали са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Личности Родени в Каракурджали Димитър Ангелов Кундев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина Димитър Иванов Недев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина
Бележки
Категория:Села в дем Марония-Шапчи