Правилата на Хюм-Ротъри са формулирани от английския металовед Уилиам Хюм-Ротъри и определят способността на металите да образуват твърди разтвори с други метали или неметали. За твърди разтвори чрез заместване Разтворимостта на елементите е възможна, ако имат еднакви кристални решетки; Образуването на твърд разтвор е възможно, ако разликата между атомните радиуси на разтварящия и разтваряния елемент не се различават повече от 15%; Максимална разтворимост се наблюдава, ако разтварящият и разтвореният елемент имат еднаква валентност; Металите с по-ниска валентност се стремят да се разтворят в метали с по-висока валентност; Елементите трябва да имат близка електроотрицателност, не повече от 0,2 - 0,4. При по-големи разлики образуват интерметални съединения. За твърди разтвори чрез внедряване Атомният радиус на разтворения елемент да бъде по-малък от размера на празнините в кристалната решетка на разтворителя, но по-голям от най-малката празнина (с формата на тетраедър), т.е.
където solvent е разтворителя, а solute е разтворимото вещество, Двата елемента трябва да имат близка електроотрицателност.
Категория:Материалознание Категория:Физикохимия