Мария Анжуйска или Мария Унгарска (; ; ; * 14 април 1371, Буда, Кралство Унгария, † 17 май 1395, пак там) е кралица на Унгария. Мария е първата съпруга на по-късния император Сигизмунд Люксембургски, но умира преди това. Като неин съпруг той получава по-късно първата си монархическа титла – крал на Унгария.
Произход и годеж Дъщеря е на Лайош I Велики, крал на Унгария (1342 – 1382) и Полша (1370 – 1382), и Елизабета Котроманич от династията Котроманичи от Босна. Баща ѝ е правнук на полския крал Кажимеж III Велики.
Средна от трите сестри, наследници на Полско-унгарския престол, Мария Анжуйска е подготвяна като възможна съпруга за всички европейски владетелски домове. Брак с нея освен със Сигизмунд е обсъждан и с братовчед ѝ Луи, син на Шарл Френски, като тази възможност отпада поради различните папски претенденти, подкрепяни в двете страни.
Сигизмунд е сгоден за принцеса Мария през 1378 г. Следващите четири години той прекарва в Буда с годеницата си.
Встъпване на престола
През 1382 г. умира Лайош I Велики. 10-годишната Мария става кралица на Унгария. Нейната коронация се състои в Секешфехервар на 17 септември на следващия ден след погребението на баща ѝEngel, Ayton, Pálosfalvi, 195. и тя за първи път в унгарската история е коронясана като „крал“, а не „кралица“, за да се подчертае нейната роля като монарх и е възможно – за унижение на недолюбвания в Унгария Сигизмунд„Gromada & Halecki, 98“. Майка ѝ изпълнява ролята на регентка и е фактическият управител на страната. Въпреки това, поляците не искат Мария като кралица, най-вече заради годеника ѝ Сигизмунд, когото те считат за враг. Ето защо на 25 септември на конгреса на Полша в Радомско те му поставят много тежки условия, наред с другите условия, че той трябва постоянно да живее в Полша.Ћоровић, Владимир. Историја Југославије.Београд (1933): Народно дело.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд. На 6 декември новият конгрес на цяла Полша във Висла взема още по-строго решение да не допусне Сигизмунд да влезе в Краков. Предотвратявайки той да вземе властта, полските благородници избират за свой монарх Ядвига Анжуйска, по-малката дъщеря на Лайош и Елизабета, и по този начин напускат съюза с Унгария.Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.Ћоровић, Владимир. Историја Срба. Београд (1989). Съзрели възможност за независима монархия, полските благородници успяват да уредят брака на Ядвига с литовския княз Владислав II и така образуват Първото полско-литовско обединено кралство.
Сигизмунд обаче пристига в Полша на 10 август 1383 г. начело на унгарска армия от 12 000 души, която има за цел да подкрепи Ядвига и Елизабета срещу Земовит IV-Мазовицки – мазовецки херцог от клон на династията Пясти, в кралските претенции. Армията се разполага на лагер в Стари Сонч, според хрониката на Янко от Чърнково, в голяма вреда на местното население. Накрая чрез Владислав, херцог на Куявско и Ополе, на 6 октомври е постигнато примирие до Великден следващата година. След като полското дворянство на събора в Радомско на 2 март 1384 г. иска Ядвига да пристигне в Полша възможно най-скоро, то унгарската кралица-регент Елизабета се опитва да наложи Сигизмунд като владетел поне на северната територия. Полските магнати обаче отхвърлят решението, заплашвайки с война.
По това време в Унгария избухват въстания срещу управлението на регентката, водени от хърватските магнати.Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.Хорват, Рудолф. Повијест Хрватске I. Загреб.(1924)Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд. През пролетта на 1385 г. палатин Никола Горянски убеждава младата кралица Мария да прекрати годежа си със Сигизмунд, който като германец е мразен както от хървати, така и от унгарци. За да не загуби реалната регентска власт, Елизабета започва преговори с краля на Франция Шарл V Мъдри, предлагайки ръката на Мария на неговия син Луи Орлеански. Ситуацията е усложнена от обстоятелството, че преди това следва да се развали годежа със Сигизмунд Люксембургски, за което е необходимо папско разрешение, а Унгария и Франция признават различни папи в условията на продължаващата Папска схизма. Признаваният от Франция за папа Климент VII дава разрешение за разваляне на годежа. След това през април 1385 г. става условна сватба между Мария и Луи Орлеански, в отсъствието на жениха. Сигизмунд и унгарските дворяни не признават този брак. Прелатите също се противопоставят на френския брак, защото французите подкрепят Климент VII, когото унгарското духовенство смята за антипапа.Süttő, Szilárd (2002). „Mária“. In Kristó, Gyula (ed.). Magyarország vegyes házi királyai [The Kings of Various Dynasties of Hungary] (in Hungarian). Szukits Könyvkiadó. pp. 67 – 76. ISBN 963-9441-58-9.,p'69.
Сестрата на Мария, Ядвига, заминава за Полша, където е коронясана на 16 октомври 1384 г.Bartl, Július; Čičaj, Viliam; Kohútova, Mária; Letz, Róbert; Segeš, Vladimír; Škvarna, Dušan (2002). Slovak History: Chronology & Lexicon. Bolchazy-Carducci Publishers, Slovenské Pedegogické Nakladatel'stvo. ISBN 0-86516-444-4. p. 40Halecki, Oscar (1991). Jadwiga of Anjou and the Rise of East Central Europe. Polish Institute of Arts and Sciences of America. ISBN 0-88033-206-9. Кардинал Димитрий, придружаващ Ядвига в Полша, остава отсъстващ от двора на кралиците след завръщането му в Унгария.Süttő, Szilárd (2002). „Mária“. In Kristó, Gyula (ed.). Magyarország vegyes házi királyai [The Kings of Various Dynasties of Hungary] (in Hungarian). Szukits Könyvkiadó. pp. 67 – 76. ISBN 963-9441-58-9.,=70 Кралското правителство не може да функционира правилно по време на отсъствието му, защото той е пазител на кралския печат.Süttő, Szilárd (2002). „Mária“. In Kristó, Gyula (ed.). Magyarország vegyes házi királyai [The Kings of Various Dynasties of Hungary] (in Hungarian). Szukits Könyvkiadó. pp. 67 – 76. ISBN 963-9441-58-9.p.70 Затова Сигизмунд продава много свои имоти и още в началото на август младият маркграф начело на армия проникна в Унгария и завладя Нитра и Пожун.Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.,стр. 197 – 198Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд.,стр.239 Изправена пред нарастваща бунтовническа партия на югозапад, кралица Мария се завръща при Сигизмунд и става негова съпруга през септември. Четири месеца по-късно Сигизмунд нахлува в Унгария с войски и въпреки противодействието на кралица Елизабета Котроманич сам се жени за Мария Унгарска и става крал-консорт на Унгария.
Неаполитанска заплаха (1384 – 1385) Кралската власт на управляващото семейство веднага е оспорена от Карл III Анжуйски от Анжу-Сицилиански дом, крал на Неапол, който е убеден от някои унгарски барони да предяви претенции за унгарския престол и да отстрани братовчедка си Мария Унгарска от него. Луи I Валоа-Анжуйски умира на 10 септември 1384 г., позволявайки на неговия съперник Карл III Неаполски да стабилизира управлението си в Южна Италия през следващите месеци.Tuchman, Barbara W. (1978). A Distant Mirror: The Calamitous 14th Century. Ballantine Books. ISBN 0-345-34957-1.p. 409Engel, Pál (2001). The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526. I.B. Tauris Publishers. ISBN 1-86064-061-3. Укрепването на позицията на Карл III в Неапол също допринася за формирането на партия от благородници, които подкрепят претенцията му за Унгария.Engel, Pál (2001). The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526. I.B. Tauris Publishers. ISBN 1-86064-061-3.Fine, John Van Antwerp (1994) . The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, Michigan: University of Michigan Press. ISBN 0-472-08260-4.p. 395. Джон Хорват, бан на Мачо, и брат му Павел, епископ на Загреб, са водещите фигури в тяхното движение.Fine, John Van Antwerp (1994) . The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, Michigan: University of Michigan Press. ISBN 0-472-08260-4.pp.395 – 396
Сигизмунд Люксембургски се опитва да убеди кралицата-майка да даде съгласие за брака му с Мария, но тя му отказва.Halecki, Oscar (1991). Jadwiga of Anjou and the Rise of East Central Europe. Polish Institute of Arts and Sciences of America. ISBN 0-88033-206-9. Той напуска Унгария в началото на 1385 г.Solymosi, László; Körmendi, Adrienne (1981). "A középkori magyar állam virágzása és bukása, 1301 – 1506 [The Heyday and Fall of the Medieval Hungarian State, 1301 – 1526]". In Solymosi, László (ed.). Magyarország történeti kronológiája, I: a kezdetektől 1526-ig [Historical Chronology of Hungary, Volume I: From the Beginning to 1526] (in Hungarian). Akadémiai Kiadó. pp. 188 – 228. ISBN 963-05-2661-1.
Карл III обосновава действията си с факта, че оглавява Анжуйския дом, който по това време управлява и Унгария. С помощта на унгарските барони от южните части на кралството Карл III успява да детронира Мария Анжуйска от унгарския престол и сам се възкачва на него като крал Карой II. Властта му в Унгария обаче не продължава дълго, тъй като майка ѝ Елизабета Котроманич организира заговор за убийството на Карл. На 7 февруари 1386 г. Карл е примамен и нападнат в нейния дом, където е ранен тежко. След това той е отведен във Вишеград, където умира от раните си на 24 февруари 1386 г. Така кралицата-майка си връща регенството на кралството, босненския бан Твърдко Котроманич не признава крал-консорта, а хърватите в Южна Унгария направо приемат за свой крал Ласло Неаполитански.
Плен и освобождаване
Мария и майка и Елисавета са с малък ескорт, когато са пленени от разбунтували се хървати и са хвърлени в затвора като отговор за убийството на Карл през 1386 г. На 16 януари 1387 г. Елизабета Котроманич е удушена в тъмницата пред очите на дъщеря си по заповед на Йоан Палисна.Engel, Ayton, Pálosfalvi, 198. Трупът ̀и е хвърлен в река,Jacob Christof Iselin, Johannes Buxtorf, Jakob Christoph Beck: Neu-vermehrtes historisch- und geographisches allgemeines Lexicon…. J. Brandmüller, 1742, S. 262. (books.google.de)История на Адриатика, под ред. на Пиер Кабан, изд. Рива 2012 г., стр.250 за което хвърлят вината върху братовчед ѝ Твърдко Котроманич.
В трудната ситуация за освобобождаването на Мария се заема Сигизмунд. Помага му князът на Крък Иван V Франкопан, който обещава, че ще спаси кралица Мария, ако кралят му изпрати сухопътна армия и набави помощни кораби. Сигизмунд с неохота приема поканата, затова на 9 април той моли венецианците да изпратят своите галери на брега на Далмация, за да се предотврати прехвърлянето на кралица Мария в Неапол. Венецианците оборудват 24 галери в случай на конфликт с Неаполския флот и призовават далматинските градове да бъдат лоялни към унгарската корона. На 30 април 1387 г. град Сплит реагира, на 2 май е ред на Трогир, а на 3 май – на Шибеник. В средата на месеца, в съюз с Курияковичите, Иван Франкопан внезапно напада Почител, в която са намерени някои пленени унгарски благородници. Иван Палисна дълго време защитава Почител, но поради липса на храна в крайна сметка трябва да се оттегли в Нови град, който скоро обсажда и Франкопан, с помощта на венецианския флот. Палисна е много бързо принуден да преговаря, но той не иска да преговаря с Франкопан, а с венецианския херцог Джовани Барбадико.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб Тъй като Барбадиан му гарантира лична свобода, ако екстрадира живата кралица, Пализна предава града на венецианците и отива в своя град Врана на 4 юни.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб, стр.241