Годѐч е малък град, разположен в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Драгоман. Градът е административен център на община Годеч. Годеч е известен с чистия си въздух и красива природа.
География
Градът е разположен в планински район. Намира се на 21 км от Драгоман, на 33 км от ГКПП Калотина, на 35 км от Сливница, на 55 км от Берковица и на 50 км от столицата София. На север се издига Берковският дял на Стара планина с връх Ком (2016 м), на юг е разположена Чепън планина с най-висок връх Петровски кръст (1206 м), а на изток са крайните издънки на Мала планина. На запад границата на България със Сърбия е много близо.
Землището на селищната система се характеризира с голямо разнообразие на релефни форми. В източната част на областта Забърге има добре развито котловинно дъно (Гладно поле, 685 м н.в.), което постепенно в западна посока се издига, нахълмява се и придобива ридов характер. След оттичането на плиоценските езерни води един от главните фактори за моделиране на релефа е река Нишава, върху чиито тераси е застроен гр. Годеч.
Релефните форми благоприятстват развитието на земеделието в южните части на жилищната система, където е разположена по-голямата част от обработваемата земя. Склоновете на Стара планина са заети от пасища – от значение за развитието на овцевъдство и говедовъдство.
История В града има останки от малък римски храм от II – IV век (вероятно принадлежал на богинята на лова Диана), който е обявен за национален паметник на културата.
Годечкият край е влизал в състава на Шехиркьойската (Пиротска) кааза и нахията Висока.
В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са отбелязани петима джелепи в село Годеч, които имат задължение да предадат на държавата общо 190 овце – Коче Никола, Димитри Новак, поп Петри, Степан Радослав и Йове Коин.Турски извори за българската история, т. III, Редактори Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София 1972, с. 151. В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани местните жители Дмитър Йован, поп Петър и Стоян Радослав, които имат задължението да предадат на държавата общо 85 овце.
Селско общинско управление с. Годеч е основано след Освобождението на България. До 1925 г. към общината са били и кметските наместничества на селата Шума и Лопушна. От 1925 г. с Шума си остава в самостоятелна община. Към общината са били още и кметските наместничества на селата Връбница, Туден, Букьовци, Каленовец, Разбоище, Ропот и Равна. След 9.ІХ.1944 г. функциите на селсъвета се поемат от временните управи. Селско общинско управление с. Годеч е било орган на самоуправление до 1934 г. когато всички органи са били избираеми съгласно Търновската конституция и привременните правила от 1879 г. След 19 май 1934 година тези права са били премахнати. Кмета и заместник кмета / кметски наместник / са били назначавани от Министъра на вътрешните работи, / от областния управител /, а общинския съвет се е състоял от кмета, директора на училището, духовно лице, лекар, ветеринарния и др. длъжностни лица, където е имало такива. С наредба закон от 2.ХІ. 1944 г. се прекратява мандата на общинските съветници. Правата и функциите им се поемат от временните управи до 1949 г. На 15 май 1949 г. са проведени избори за народни съвети съгласно Димитровската конституция на НРБ.
Околийското управление като орган на изпълнителната власт съществува от 1880 г. След деветнадесетомайския преврат от 1934 г. към околийското управление се създава полицейска инспекция, ръководена от полицейски инспектор, а от 1937 г. се нарича полицейски началник.
С победата на деветосептемврийското въстание през 1944 г. полицейските служби и охраната се поемат от отечественофронтовски комитети, а административните служби се изпълняват от съществуващия персонал под контрола и политическото ръководство на комитетите на ОФ.
Околийското управление е било под ръководството и контрола на Окръжното управление-Областна дирекция-София. Окръжния (областния) съвет определя границите на околията и броя на ръководените общини е бил различен.
Околийското управление съдействува за изпълнение на стопанските планове, прибиране на реколтата, издължаване на държавните доставки, назначаване и уволняване по предложение на ОФ комитетите на кметове и помощник-кметове на селските общини в околията.
Народно читалище „Напредък“ е създадено през 1899 г. по инициатива на учители и местна интелигенция. Помещавало се в книжарницата на първия книжар в Годечка околия – един от най-старите учители – Сокол Николов. Около 1908 – 1909 г. читалището се помещава в сградата на училището, а през 1938 г. се настанява в собствена сграда.
След Освобождението Годеч е включен състава на Царибродска околия. През 1905 г. село Годеч, което е център на община от 3 села, наброява 488 души, разпределени в 9 махали: Глотница, Елечанова, Йовкина, Молак, Негулова, Равна, Старо село, Стойкина и Трап. Според Ньойския мирен договор от 1919 година Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърбите, хърватите и словенците, а центърът на околията е преместен от Цариброд в Годеч през 1920 година. Повечето жители се преселват в самия град през 1960-те години. Основно препитание е било животновъдството.
През 1908 г. в с. Годеч се открива І-ви прогимназиален клас, в който учат и ученици от околните 6 села. За откриването на прогимназията активна дейност развиват учителят Борис Раденков и кмета на селото Милуш Иванов. Учителите в прогимназията са от първоначалното училище. По-късно, през 1910 г. се открива І-ри прогимназиален клас, а през 1912 и ІІІ-ти клас. Прогимназията става районна за 10 – 15 села. Тогава са назначени и редовни учители по история, български език и френски език.
След І световна война броят на децата се увеличава. През 1920/1921 учебна година паралелките са 4, а през 1929/1930 учебна година техният брой е 5.
От 1920 г. има околийски медицински лекар с помощник 1 фелдшер.Справка от информационната система на ДА за Околийски медицински център - Годеч Ръководи и контролира дейността на участъковите здравни амбулатории в околията, които са завеждани от фелдшери и е приемал болни от селата и града до откриването на болница в град Годеч през 1949 г. Със създаването на Околийски народен съвет през 1945 г. функциите му се поемат от отдел „Народно здраве“ към Околийския народен съвет.
На 08.11.1936 г. първоначалното училище и прогимназията се сливат и образуват основно училище. Директорът на прогимназията Борис Манов поема ръководството на училището.
От 12.02.1937 г. за директор на основното училище и средищен директор в Годечка община е назначен Васил Каралеев. Средищните директори контролират директорите на училищата в общината. Съгласно Наредбата за ръководство, надзор и управление на основните училища те ревизират един път в годината административната работа на главните учители и директорите; в края на учебната година дават на околийския училищен инспектор отчет за състоянието на учебното дело в средището.
От 1.12.1941 г. първоначалното училище и прогимназията отново стават самостоятелни.
През 1935 г. с писмо № 17127 на Министерство на Народното стопанство се открива Допълнително земеделско училище – с. Годеч с прием на ученици, завършили успешно прогимназиалното си образование. Възрастовата граница за момчетата и момичетата е 17 години. В училището има два отдела: мъжки и девически с по два курса от пет месеца. В мъжкия отдел се изучава земеделие, скотовъдство, млекарство, пчеларство, овощарство, градинарство, земеделски занаяти и др. в девическия отдел се изучава шев, кроене, плетене, готварство, консервиране и др. Обучението е безплатно. Към него има и пансион за учениците, които не са от Годеч. Училището притежава работилница за домашно консервиране. Завършилите училището могат да продължат образованието си в по-горните земеделски училища, като им се зачита времето за обучение в Годечкото училище.
ТПК „Победа“ – Годеч е учредена с Определение № 1 от 22.ІІ.1952 г. на Годечкия народен съд. Кооперацията е имала дейност услуги на гражданите с отдели тенекеджийство, обувен отдел, бръснарски отдел, коларожелезарство и дърводелски отдел. Обявена в ликвидация с протоколно решение № 41/18.VIII.1958 г. на изпълнителния комитет на ДС на ТПК София. Ликвидацията на същата кооперация е приключена и е заличена с определение № 102 от 10.VII.1965 година с определение на Софийския народен съд.
Годеч е официално обявен за град на 18 юни 1956 г. През 2006 г. селището празнува 50-годишнина от обявяването му за град с присъствието на президента Георги Първанов.
През 1959 г.. е създадено туристическо дружество „Петрохан“.
Ако се проследи хронологично историята на града, се открояват следните важни за развитието му събития:
1880 – има околийско управление
1887 – строи се ново училище с четири учебни стаи 1899 – учредено е Народно читалище „Напредък“ – с. Годеч, Софийско 1900 – открити са пощата, прогимназията, седмичният пазар 1905 – създава се полицейски участък 1908 – създадени са първата кооперация и пчеларското дружество (село Голеш) 1908 открива се Народна прогимназия – с. Годеч, Софийско 1915 – открити са санитарен участък, земеделска банка, болница, съдилище 1920 – открита е млекарска кооперация, село Годеч става административен център на Царибродска околия 1920 – има околийски медицински лекар 1935 – открива се Допълнително земеделско училище 1942 – село Годеч става административен център на Годечка околия 1948 – създава се ТКЗС 1952 – учредена е Трудово-производителна кооперация (ТПК) „Победа“ – Годеч 1956 – Годеч е обявен за град 1959 – създава се туристическо дружество „Петрохан“ 1960 – 1965 – построяват се заводите „Ком“ и „Магнит“
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Етническият състав включва 4236 българи.
Религия Населението е 100% християнско.
Старата църква „Свети Димитър“ е от 1836 година. Иконостасът на новия храм „Свети Димитър“ (1937) е дело на дебърски майстори от рода Филипови.
На около 2,5 километра от центъра на града се намира Годечкия манастир „Свети Дух“. Обителта е действащ мъжки манастир. Манастирският храм е обновен е през 2019 година.
Между махалите Трап и Молак се намира параклисът „Свети Николай-Летни“. Той е изграден на мястото на средновековен манастир, който е разрушен след падането на България под османска власт. През 1929 година е изграден параклис, който обаче изгаря при пожар през 1970. През 1994 година е възстановен отново, а през 1998 година е изографисан.
Политика Представители на населението отчитат потребността от привличане на външни инвестиции за подобряване на инфраструктурата: пътища, електроснабдяване, комуникации, създаване на подходяща заетост за населението, подобряване на материално-техническата и кадрова осигуреност на местното училище с оглед осигуряване на обучението на местните деца.
Икономика През 1960-те години, на територията на град Годеч е построен завод „Магнит“, произвеждащ трансформатори, дросели, захранващи устройства, високомощни предпазители и други електрически елементи, част от които се изнасят. Днес „АК Магнит“ АД е акционерно дружество със 100% частен капитал и е част от шведската група фирми AQ Group. Основното производство на предприятието отново са трансформатори и други индуктивни компоненти.
Друг голям завод е бил „Ком“, за производство на телевизионни и радиоантени, антенни усилватели и колективни антенни системи и военни електронни устройства. Открит е бил и филиал в с. Комщица, Годечки окръг, където селяните (главно жени) са се занимавали със сглобяването и комплектоването на антени. През 90-те години заводът е закрит като неефективен.
През 2011 г. се открива завод за мощни светодиоди „Окта Лайт България“ АД.
В града съществува и завод за производство на нова, високотехнологична строителна технология – „ИБТ“ ООД, а също и мандра за производство на сирене и кашкавал.
Обществени институции Общинска администрация Общински съвет Туристически информационен център