Ве́щното пра́во е правно понятие с двояко значение - с него се означава както субективно гражданско право, чийто обект са вещите (), но така също и клон на на гражданското право.
Вещните права като субективни граждански права Правата по повод на вещта се разделя на 2 групи – право на собственост и ограничени вещни права (право на ползване, право на преминаване, право на водопрокарване и други сервитути). Законът поставя двете групи вещни права на равна основа спрямо възможностите за тяхната защита, упражняване и разпореждане.Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.
История Континенталната правна система въз основа на рецепцията на римското право през Средновековието е възприела в различни модификации класическата римска триада по отношение на правото на собственост и ограничените вещни права от римското частно право: ползване; владение; разпореждане. В англо-саксонската правна система (известна на англ. ез. като Common Law)
Вещното право като клон на правото Освен това под вещно право се разбира и съвкупността от правни норми регламентиращи правото на собственост и останалите субективни вещни права. В България основният нормативен акт, който урежда собствеността и другите вещни права, е Законът на собствеността.
Източници
Литература
Вижте също Сервитут Закон за собствеността