Бюджетът на Европейския съюз се определя в основаващите договори на съюза: Договор от Лисабон (или Договор за функционирането на Европейския съюз) и Договор от Маастрихт (или Договор за създаването на ЕС). Институциите на ЕС администрират прилагането на законодателството от страните членки и за целта разполагат с бюджет, който за 2012 г. е 147,2 милиарда евро, което е 1,12% от съвкупния БВП на всички страни-членки. Бюджетът за всяка отделна година е част от дългосрочен план на разходите, наричан „финансова рамка“. Рамката е седемгодишна, като сегашната обхваща периода 2007 – 2013 г. Тя позволява на ЕС да планира ефективно програмите за разходи за няколко години напред. Годишният бюджет се определя в контекста на седемгодишните финансови рамки от Съвета на Европейския съюз, т.е. от представителите на държавите членки, и от пряко избрания Европейски парламент. Европейската комисия внася предложението за бюджета в парламента и също така отговаря за неговото изпълнение. Една много съществена част от бюджета, и по-специално селскостопанските разходи и разходите за сближаване, се изпълнява съвместно с държавите членки. В зависимост от разходните схеми националните администрации могат да отговарят за съставянето на разходни стратегии, за избора на бенефициенти и проекти и за извършване на плащания.

Приходи и разходи Приходите в бюджета идват основно от три източника: митата върху стоките, внесени от страни извън ЕС (правителствата си запазват 25% за покриване на разходите от събирането им); отчисления от данъка добавена стойност, който е хармонизиран за всички страни и вноски на всяка страна-членка, които са процент от брутния национален доход на страната БНД (). Този процент може да е най-много 1,23%. Съотношението на отделните източници за 2010 г. е: 14 милиарда евро от ДДС и 92,7 милиарда евро от вноски от страните. Други източници на приходи са данъците, събрани от служителите в европейските институции; глоби, наложени за нарушаване на законодателството по конкуренцията; вноски по някои от програмите на държави извън съюза.

Някои страни-членки са си извоювали отстъпки (компенсации) при внасянето на дължимите суми в бюджета. Най-известният случай е на Обединеното кралство, на което се възстановяват 66% от разликата между вноската му и това, което получава обратно от бюджета (на стойност около 4 млрд. евро през 2010 г.). Други страни с отстъпки са Нидерландия, Швеция, Германия и Австрия.

Разходите в бюджета на ЕС за периода 2007 – 2013 г. се разпределят в няколко основни области: реализиране на европейската икономическа интеграция („единния пазар“) с по-широка цел за устойчиво развитие чрез мобилизиране на икономически, социални и екологични политики; укрепване на концепцията за европейско гражданство чрез създаване на зона на свобода, справедливост, сигурност и достъп до основни публични стоки и услуги; утвърждаване на ролята на Европа на световната сцена чрез начина, по който тя поема регионални отговорности, насърчава устойчивото развитие и допринася за сигурността.

Най-много средства отиват за създаване на растеж и работни места и за намаляване на различията между регионите, където основен инструмент са европейските структурни фондове. Друг голям дял от бюджета е предназначен за селско стопанство, развитие на селските райони, рибарство и опазване на околната среда. Друга част от средствата се използват за борба срещу тероризма, организираната престъпност и незаконната имиграция.

Сметна палата на ЕС

Европейската сметна палата контролира отчетите и изпълнението на бюджета на Европейския съюз. Нейната задача е да извършва независим одит на набирането и разходването на финансовите средства на Европейския съюз и да дава оценка за начина, по който европейските институции изпълняват бюджета. Палатата следи за правилното документиране, законното и правомерно извършване на финансовите операции, с цел гарантиране на икономичност, ефективност и ефикасност на управлението.

Нетен принос на страните членки Това дали една страна е нетен вносител или получател на средства от европейския бюджет варира с времето. Съществуват различни начини за изчисления, например в зависимост дали се включват административните разходи или не. Освен това могат да се използват абсолютни числа (според които например най-голям вносител е Германия), пропорцията спрямо БВП на страната (в такъв случай най-голям вносител е Дания) или сумата на човек от населението (отново начело е Дания). Различните страни използват различни методи, за да представят страната си в най-изгодна светлина. + Оценка на нетния принос на страните членки въз основа на бюджета на ЕС за 2009 г. (отрицателните числа означават нетни вносители)Код на странатаСтрана членкана човек (евро)процент от БВПабсолютна сума (милиони евро)AT Австрия −59.7 −0.18 −499BE Белгия 90.0 0.29 968BG България 77.4 1.76 589CY Кипър −34.0 −0.18 −27CZ Чехия 150.4 1.11 1,575DE Германия −107.3 −0.37 −8,797DK Дания −211.0 −0.53 −1,163EE Естония 416.2 4.02 558ES Испания 9.7 0.04 444FI Финландия −113.8 −0.36 −606FR Франция −100.4 −0.34 −6,461GR Гърция 267.2 1.30 3,009HU Унгария 265.1 2.68 2,660IE Ирландия −35.0 −0.09 −156IT Италия −100.7 −0.41 −6,046LT Литва 438.2 5.33 1,468LU Люксембург 2364.5 3.05 1,167LV Латвия 218.8 2.62 495MT Малта 17.4 0.13 7NL Нидерландия −90.2 −0.26 −1,488PL Полша 160.5 1.66 6,119PT Португалия 196.4 1.25 2,087RO Румъния 74.8 1.24 1,609SE Швеция −43.6 −0.13 −404SI Словения 92.8 0.55 189SK Словакия 88.8 0.78 481UK Обединено кралство −62.7 −0.24 −3,865

В таблицата е показан приносът на страните според изчисления на Deutsche Bank (нетните вносители са отбелязани в червено):Данни от различни гледни точки (абсолютни, на глава от населението, като пропорция от БВП)

Обяснения без таблици:

Като пропорция от БВП, нетните вносители плащат от 0.09 процента от БВП (Ирландия) до 0.53 процента (Дания), а нетните получатели получават от 0.04 процента от БВП (Испания) до 5.33 процента (Литва).

Четирите най-големи получатели в абсолютни числа са: Полша, Гърция, Португалия, Румъния.

Четирите най-големи получатели на глава от населението са: Люксембург, Литва, Естония, Гърция Четирите най-големи получатели като пропорция от БВП са: Литва, Естония, Люксембург, Унгария.

Четирите най-големи вносители в абсолютни числа са: Германия, Франция, Италия, Обединеното кралство Четирите най-големи вносители на глава от населението са: Дания, Финландия, Германия, Италия.

Четирите най-големи вносители като пропорция от БВП са: Дания, Италия, Германия, Финландия.

Източници

Външни препратки Financial programming and budget Интерактивна графика за внесеното и полученото от отделните страни-членки

Категория:Икономика на Европейския съюз Категория:Бюджет