Гонзàга / Гондзàга () са едно от най-известните княжески семейства. в Европа,Eleonora Gonzaga imperatrice, в Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana главни герои на италианската и европейската история от XIV до XVIII век.

Те управляват Мантуа, първо като сеньори, започвайки от 1328 г., след това като маркизи и херцози до 1707 г. Те също така управляват Маркграфство и след това Херцогство Монферат. Техни кадетски клонове управляват в Италия Херцогство Гуастала, Херцогство Сабионета, маркграфствата Весковато, Луцара, Палацоло и Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино, княжествата Боцоло и Кастильоне, и Графство Новелара. В чужбина кадетски клон управлява френските херцогства Невер, Ретел, Майен и Княжество Арш.

Запазват водеща роля в италианския и европейски политически контекст благодарение на своите посланици и умела брачна политика, която води до укрепване на отношенията със Свещената римска империя, Испания, Франция и със суверенните династии и най-видните благороднически семейства на времето..

Допълнително повишават престижа си, като сключват брак през XVII век с едно от най-важните кралски семейства в Европа – Хабсбургите, когато Елеонора Гонзага става първата императрица от дома, омъжвайки се за Фердинанд II през 1622 г. Елеонора Мадалена Гонзага-Невер на свой ред става императрица, като се омъжва за Фердинанд III. Мария Луиза Гонзага-Невер става два пъти кралица на Полша, омъжвайки се за Владислав IV Васа и за Ян II Кажимеж.

Семейството дава и един светец – Алоизий Гонзага, десет кардинали и дванадесет епископи на Католическата църква.

Тяхната голяма слава е свързана и с факта, че популяризират в продължение на няколко поколения художествения и културен живот на най-високо равнище. Художествената колекция на Гонзага (наречена на итал. Celeste Galeria) е много известна, включва произведения на най-известните художници от епохата на Ренесанса и на Барока и е до голяма степен продадена на краля на Англия Чарлз II, когато владетелите на Мантуа се оказват в икономически затруднения. Гонзага, в допълнение към визуалните изкуства, също поддържат много велики произведения на литературата и на музиката.

История Общ преглед Произхождащи от едноименния град Гондзага в Мантуанско Олтрепо,Mario Cadalora, Gonzaga Gonzaga, Modena, 1990 Ломбардия, от който взимат името си, Коради-Гонзага (или „Гонзинги“Federigo Amadei, Cronaca universale della città di Mantova, Volume I, с.244, Mantova, 1954Scipione Agnello Maffei,) са доверени хора на гвелфската партия на монасите от Абатство „Сан Бенедето ин Полироне“ (в Сан Бенедето По). Документът, в който „да Гондзага“ се появяват за първи път (с някой си Опицио де Гонзага) е акт, в който великата графиня Матилда от Каноса потвърждава някои активи на абатството с дата 13 август 1096 г. Основателят Луиджи I Гонзага решава семейството да вземе фамилното име „Гондзага“ от мястото си на произход.

На 16 август 1328 г. Луиджи I Гонзага сваля господството на рода Бонаколси над Мантуа с помощта на войските на рода Скалиджери и на своя зет Гулиелмо Ацоне Кастелбарко. Той се присъединява към фракцията на гибелините и се налага като капитан на народа, като е признат като имперски викарий от Лудвиг IV Баварски. Гонзага управляват Мантуа от 1328 до 1708 г. като наследници на сем. Бонаколси.През 1433 г. Джанфранческо I Гонзага успява да получи титлата „маркиз“ директно от ръцете на император Сигизмунд Люксембургски в Мантуа, като плаща 12 хил. златни флорина – така той успява да трансформира длъжността от изборна в наследствена. Ражда се Маркграфство Мантуа.

Федерико II Гонзага получава титлата „херцог“ от ръцете на император Карл V в Мантуа през 1530 г. Така се ражда Херцогство Мантуа.

През 1536 г. Гонзага получават Маркграфство Монферат чрез брак с Палеолозите.

През 1539 г. те купуват Херцогство Гуастала. Главната линия изчезва през 1627 г., което предизвиква Войната за мантуанското наследство.

Херцогствата Невер и Ретел са продадени през 1659 г. на кардинал Джулио Мазарини.

Херцогствата Мантуа и Монферат са на страната на французите и императорът влиза там.

През 1708 г. територията на Монферат е присъединена към Савойското херцогство и господството над Мантуа след 400 години преминава в австрийски ръце.

Страничните линии на Гонзага изчезват през XVIII век: князете на Боцоло през 1703 г., князете на Новелара през 1728 г., херцозите на Гуастала през 1746 г. и маркграфовете на Луцара през 1794 г. Само една странична линия на князете на Весковато, наследници на Джовани Гонзага, живял през XV – XVI век, съществува и днес.

Произход

Съществуват различни хипотези за произхода на фамилията (ломбардска, меровингска или просто идваща от топонима de Gonzaga („от Гондзага“), които следват една след друга през вековете, но никоя не изглежда ясно да преобладава над останалите.. През XII век Филипо Коради получава земите на Гондзага (откъдето родът получава името си) – феод, принадлежащ на графовете Казалоди, от абата на бенедиктинското абатство „Сан Бенедето ин Полироне“ в Сан Бенедето По.Giuseppe Sissa, Storia di Gonzaga, Mantova, 1983 С името „Коради да Гондзага“ те се установяват в Мантуа в края на XII век,. където заемат политически и религиозни позиции. Господарите на Мантуа произхождат от Гуидо Коради да Гонзага, който се бори срещу крал Манфред Сицилиански, и от петте му сина: Луиджи – първият капитан на народа, Джентиле, Гуалтиеро, Абрамино и Петронио. През 1332 г. дожът Франческо Дандоло им дава венецианския патрициат.

От 30 април 1335 г. семейството използва само името „Гонзага“, поради което Луиджи I Гонзага се смята за основател на семейството. Елиминирането на фамилното име „Коради“ се случва, защото фамилното име е неудобно в сравнение с гореспоменатия топоним de Gonzaga.

Произход на името Би могло да произлиза от латинското име Verecundus, с добавянето на наставката -aca (т.е. verecundus-aca ), по-късно съкратена на cundus-aca и която в крайна сметка води до местния резултат в Гондзага. Според Гаспаре Шиопио – историк на семейството, то произлиза от германската лема gunzo, преводимо на „зелено и приятно“.Pierino Pelati, Acque, terre e borghi del territorio mantovano. Saggio di toponomastica, Asola, 1996

Гонзага от Мантуа (главна линия) Коради да Гондзага завоюват властта в Мантуа с Луиджи I, сваляйки Риналдо Бонаколси, известен като „Пасерино“, на 16 август 1328 г.. Държавният преврат, довел до смъртта на последния от рода Бонаколси, е възможен благодарение на съюза с Кангранде I дела Скала от Верона. Следователно, възползвайки се от илюзията на последния, че може да включи Мантуа в своите владения, след като Бонаколси са победени, и разчитайки на подкрепата на народа на Мантуа, започва вековното господство на Гонзага над град Мантуа, което завършва чак през 1707 г.

Капитани на народа Господството на Мантуа започва с политическата фигура на капитана на народа, създадена по същество, за да балансира силата и авторитета на благородническите семейства. Първият избран капитан, след като поема властта, е Луиджи I Гонзага на 25 август 1328 г. Бунтът, горещо подкрепян от народа и с подкрепата на Кангранде I дела Скала, е успешен благодарение на пълната вяра на Бонаколси, приятели на Гонзага и господари на града, че са им лоялни. Франческо I, като възлага изграждането на замъка Сан Джорджо през 1395 г., създава основите за изграждането на бъдещия дворец на Гонзага. След като увеличават своята земя и парични активи, тяхното господство продължава без прекъсване до септември 1433 г. с издигането на феодалното владение до маркрафство.

Маркграфове на Мантуа Маркграфството започва през 1433 г. с връчването от император Сигизмунд Люксембургски на маркграфските инсигнии в Мантуа на Джанфранческо Гонзага, който купува титлата за 120 хил. златни флорина. Приятелските отношения с рода Есте и господарите на Милано датират още от маркграфството. Благодарение на Лудовико III Гонзага Мантуа се отличава в областта на изкуството: делото на художници като Андреа Мантеня оставя незаличима следа в историята на града. Благодарение на Гонзага в този период се ражда Мантуанската школа, предназначена да се превърне в една от основните школи на италианската ренесансова живопис. С Изабела д’Есте – една от най-важните жени на Ренесанса, която се омъжва за Франческо II Гонзага през 1490 г., градът преживява период с голямо художествено значение. Палацо Те е построен при Федерико II Гонзага и по този начин, с номинирането му за херцог през 1530 г., този особено плодотворен артистичен период в историята на Мантуа завършва.

Херцози на Мантуа Херцогство Мантуа започва през 1530 г. с Федерико II, който получава титлата от император Карл V. Херцогът на Мантуа също е маркграф на Монферат (1536 – 1574), а след това херцог на Монферат (1574 – 1708).

Под управлението на Гулиелмо Гонзага Мантуа става един от най-прекрасните и престижни дворове в Европа и семейство Гонзага е много богато:. той е проницателен и проницателен политик, способен да остане независим от владетелите на времето (Папство, Империя, сили като Испания и Франция). С невъздържания Винченцо I, любител на хазарта и пороците, започва бавният, но неумолим упадък на семейството.. След смъртта на Винченцо II през 1627 г. прекият клон Гонзага ди Мантуа изчезва и това води до Войната за мантуанското наследство: Карло I трябва да понесе разграбването на Мантуа на 18 юли 1630 г. от наемниците ландскнехти, които донасят и чума.. Херцогската титла преминава към френския клон Гонзага-Невер, който произхожда от Лудовико Гонзага-Невер.

Карло II, за да изплати семейните финанси, продължава продажбата на известната колекция от произведения на изкуството Celeste Galeria, започната от неговия предшественик. С десетия и последен херцог Фердинандо Карло, който не е много склонен към управлението на държавата, през 1707 г. приключват почти четири века на династията Гонзага, а с тях и държавният статут на херцогствата Мантуа и Монферат.. Мантуанското херцогство е анексирано към Миланското херцогство.

Маркграфове, после херцози на Монферат Маркграфство Монферат е стара италианска държава, разположена в Пиемонт, управлявана от рода Алерамичи от 967 до 1305 г. и от рода Палеолози от 1306 до 1533 г. След смъртта на Джовани Джорджо без наследник през 1533 г. възниква спор за наследството между херцога на Мантуа Федерико II Гонзага и Карл III Савойски, херцог на Савоя. Император Карл V поверява имперския феод на Федерико II Гонзага, съпруг на Маргарита Палеологина, по силата на потеклото на Палеолозите. През 1575 г. император Максимилиан II издига маркграфството в херцогство. През 1627 г. мантуанският клон на Гонзага изчезва и херцогската титла преминава към френския клон Гонзага-Невер. Тяхното управление, въпреки различни конфликти, продължава до 1708 г.

Гонзага-Невер Клонът произхожда от Лудовико Гонзага, трети син на Федерико II, който, като се жени за Хенриета дьо Клев през 1565 г., става херцог на Невер и на Ретел. След смъртта през 1627 г. на братовчед му Винченцо II Гонзага – последният потомък на пряката линия на Гонзага, Карло I, след Войната за Мантуанското наследство, поема властта като наследник на Херцогство Мантуа..

Със сем. Гонзага-Невер продължава упадъкът на многовековната династия, започнал с Винченцо I. Първите знаци са дадени от непрекъснатите нашествия на ландскнехтите, които с разграбването на Мантуа през 1629 г. водят града, дотогава смятан за непревземаем, до бедност. Продажбите на семейната колекция от произведения на изкуството – известната Celeste Galeria, също продължават при херцог Карло I. С експулсирането на последния херцог Фердинандо Карло Гонзага-Невер, обвинен в престъпление, защото е позволил на гало-испанските войски да влязат в Мантуа през 1708 г., територията на Монферат е присъединена към Савойското херцогство и Мантуа попада под австрийско господство..

Херцози на Невер и на Ретел