Дом Есте () е една от най-дълго просъществувалите европейски династии. Първите негови представители могат да бъдат идентифицирани в потомците на Отбертините, докато последният кадетски клон на произход е Дом Австрия-Есте, който угасва по кръвна линия през 1875 г. със смъртта на херцог Франц V Австрия-Есте и достига до днес по наследство и ново династично създаване, одобрено от император Франц Йосиф I Австрийски, с дома на Лоренц Ото Карл Австрийски-Есте.
Произход на името Името на фамилията е свързано с град Есте във Венето, тъй като той е бил включен в териториите, притежавани от фамилията от XI век нататък. Маркиз Алберто Ацо II д’Есте през 1073 г. прехвърля своя дворClaudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011, с. 33 в Есте, който остава там до 1242 г., когато Ацо VII д’Есте, след като побеждава Ецелино III да Романо, мести семейството във Ферара. В този град, по-късно наречен „на Есте“, семейството идва в края на XII век, за да разшири сферата си на влияние, което до този момент е само в регион Венето.Ferrara 1: Il Po, la cattedrale, la corte dalle origini al 1598, a cura di Renzo Renzi, Bruno Zevi (prefazione), Paolo Monti (fotografie), Bologna, Alfa stampa, 1969, с. 109-115
История
Произходът на семейството трябва да се потърси в периода на Каролингската империя, така че то трябва да бъде свързано с Карл Велики. Две важни изследователски работи хвърлят светлина върху историята на семейството: тази на германеца Готфрид Вилхелм фон Лайбниц и тази на италианеца Лудовико Антонио Муратори.
Лайбниц, назначен за историк и велик съветник на двора на херцозите Брауншвайг-Люнебург, принадлежащи към Дом Хановер, има за задача да покаже произхода на фамилията от Есте. Откриването на тази връзка, само незначително свързана с историческия интерес,Maria Rosa Antognazza (a cura di), The Oxford Handbook of Leibniz, Oxford University Press, 2018, с. 593 би позволило на Хановерците да засилят претенциите си за титлата „Курфюрст“. Лайбниц идентифицира тази връзка, като открива решаващо доказателство през 1690 г., когато посещава гробниците на Есте в Абатство „Вангадица“ в Бадия Полезине. Тук той изследва епитафиите на гробниците на Алберто Ацо II д’Есте и съпругата му Кунигунда от АлтдорфMaria Rosa Antognazza (a cura di), The Oxford Handbook of Leibniz, Oxford University Press, 2018, с. 594 (наследница на баварския клон на Старите Велфи, изчезнал по мъжка линия с брат ѝ Велф III Каринтински), доказателства за династична връзка между двете фамилии. Лайбниц вече е намерил потвърждение за принадлежността на Алберто Ацо към Дом Есте, след като е изследвал ръкописен документ, запазен в Аугсбург. Най-големият син на Алберто Ацо и единственият син на двойката, Велф IV д'Есте, става херцог на Бавария през 1070 г. С него започва кадетския клон Велфи, от която херцозите Баруншвайг-Люнебург произхождат по права линия. Друг негов син, Фолко I д'Есте, наследява италианските бащини територии, продължавайки династията Есте.Benjamin Arnold, Princes and Territories in Medieval Germany, Cambridge University Press, 1991, с. 137
Муратори, който е допуснат като архивист и библиотекар до двора на Есте от Риналдо д’Есте, по-късно работи дълго време върху историческите и правните източници, които легитимират правата на дома, и следователно върху неговия произход. Ученият точно свързва първоначалния род на фамилията с лангобардския ѝ произход.Claudio Maria Goldoni, Atlante estense, 2011, с. 21 Бонифаций I Тоскански е лангобардският феодал от баварски произход, който пристига в Италия с Карл Велики. Синът му Бонифаций II има титлите на граф и херцог на Лука и префект на Корсика.Claudio Maria Goldoni, Atlante estense , 2011, с. 23 Потомците му са Адалберто I, Адалберто II, Гуидо и Адалберто III. Оберто I почти сигурно е син на Адалберто III и от него произлизат четири клона на фамилията Отбертини, включително Есте, преди 1000 г.Claudio Maria Goldoni, Atlante estense, 2011. с. 28
Ето защо за истински родоначалник на фамилията Есте трябва да се счита Алберто Ацо II д’Есте, който около 1035 г. се жени за Кунигунда от Алтдорф, дъщеря на Велф II от Алтдорф (принадлежащ към династията Стари Велфи, която изчезва малко след това).Claudio Maria Goldoni, Atlante estense, 2011, с. 33-39
Възходът на семейството в град Ферара става благодарение на Обицо I д’Есте, който се издига на власт с основната политическа и икономическа подкрепа на принцовете Джоколи.Andrea Castagnetti, La società ferrarese (secoli XI-XIII), Libreria universitaria editrice, Verona 1991 (онлайн), с.18-19 и 25-27.
Есте имат титлата „Маркиз“, наследена от Отбертините, господари на обширни територии в Северна Италия, и по-късно тази на „Херцог“. Тази херцогска инвеститура е двойна и се отнася до Борсо д’Есте, който през 1452 г. е номиниран за херцог на Модена и Реджо от император Фридрих III Хабсбургски и през 1471 г. става първият херцог на Ферара чрез инвеститура от папа Павел II.Claudio Maria Goldoni, Atlante estense, 2011, с. 43, 87 и 101 По това време Ферара е обединена от връзки на васалитет към Папската държава, докато Модена и Реджо зависят от императорската власт, попадайки в границите на Свещената Римска империя.Claudio Maria Goldoni, Atlante estense, 2011, с. 32
Владенията на Есте се простират до Фанано (1352 г.), Гарфаняна (1429/1451 г.), Карпи (1527 г.), Сеньория Кореджо (1636 г.), Херцогство Мирандола (1711 г.), Графство Новелара и Баньоло (1737 г.) и Херцогство Маса и Княжество Карара (1790 г.).
Алфонсо II д’Есте няма законни наследници и това причинява през 1598 г. предаването на Ферара на Папската държава. След това херцогството е сведено до провинциите Модена и Реджо Емилия, териториално съседни, с Модена като столица, до 1796 г. Тогава територията е част от Цизпаданската република, Цизалпийската република, Италианската република и Кралство Италия.
С реставрацията през 1814 г. древното херцогство се връща към кадетския клон Австрия-Есте, тъй като дъщерята на Ерколе III д’Есте, Мария Беатриче д’Есте, се омъжва за Фердинанд Карл Хабсбург-Лотарингия, син на Мария Терезия Австрийска. През 1829 г. е добавено Херцогство Маса и княжество Карара, а през 1847 г. – Херцогство Гуастала. Херцогство Модена и Реджо окончателно престава да съществува с анексирането си към Кралство Сардиния през 1859 г. и след това към Кралство Италия.
Произход и потекло на двата основни клона Фамилията Есте произхожда от Отбертините,Este с.396, в Enciclopedia Italiana di scienze, lettere ed arti, XIV ENO-FEO, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1949, с. 396 господари на Милано и Западна Лигурия към края на X век. Фамилиите Палавичини, Кавалкабò и Маласпина имат подобен произход. Оберто I, маркиз на Лигурия, граф на Луни и пфалцграф, имперски викарий, е родоначалник на четирите дома.Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa, с. 28.
Гуидо Тоскански, живял през X век, е потомък на древните херцози и маркизи на Тоскана, и е син на Адалберт II.Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa, с. 24-25 В документ от 1011 г. синът му Адалберт III се споменава с титлата „маркиз“, приписвана само на владетелите на една от марките или провинциите, на които е разделена Италия. В случая на Адалберт III това е Отбертиновата марка, която включва Ломбардия и Лигурия. Потомците са Оберто I, Оберто II, Алберто Ацо I д’Есте и Алберто Ацо II д’Есте.
Алберто Ацо II има три деца: Фолко, Велф и Хуго.
Германският клон с Дом Велфи произхожда от Велф IV д’Есте. Велф IV е осиновен от чичо си по майчина линия Велф III Каринтски и го наследява като херцог на Каринтия, променяйки фамилията си, за да увековечи рода си, който иначе би изчезнал с чичо му. Велф става херцог на Бавария през 1070 г. и дава началото на кадетския клон Велфи, от който произлизат Хановерците, които първо са херцози на Брауншвайг-Люнебург, а след това на Брауншвайг, крале на Хановер, крале на Великобритания, крале на Ирландия и крале на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия. Хуго се мести във Франция и става граф на района на Мен. Oт Фулко I д’Есте произхожда италианският клон Дом Есте: той вижда последователност от маркизи и херцози до 1859 г.
Маркизи на Есте (1039)
Италианският клон на Есте произхожда от Оберто I и неговия син Оберто II. Алберто Ацо II д’Есте, граф на Луниджана и Милано, господар на Есте и Ровиго, е родоначалник на фамилията.
След това династията продължаваLuciano Chiappini, Gli estensi. Storia di mille anni, Ferrara, Corbo Editore, 2001, s. 22 с другия син на Ацо II, Фолко I д’Есте. Фолко I има известни трудности в началото на своето господство, но разпорежданията на баща му, който оставя притежанието на италианските територии на него и на неговите потомци, карат братята да се преместят. Хуго емигрира във Франция, а Велф – в Германия. Различни фамилии през този период се борят за територията на Ферара, включително фамилията Каноса, и градът все още официално се управлява от общинско правителство. Около 1122 г. е първото разрушително наводнение на река По във Фикароло, последвано от много други и през 1135 г. във Ферара е построена новата катедрала „Св. Георги“. Могъщите местни фамилии Салингуера и Торели започват да се борят за власт, а освен това има икономически трудности, свързани с променените условия, както търговски (отклонение на курса на По), така и връзките с най-близките центрове на власт като Болоня, Равена и Венеция или сравнително по-далеч като Милано и Флоренция.Carlo Bassi, Breve (ma veridica) storia di Ferrara, Ferrara, 2G Editrice, 2015, s. 33'37
Семейство Есте се утвърждава благодарение на политическия и материален принос на семейство Джоколи.Ricobaldus Ferrariensis, Gabriele Zanella, Chronica parva Ferrariensis, Ferrara, Deputazione provinciale ferrarese di storia patria, 1983, s. 8 Джоколо Джоколи благоприятства обещанието за брак на своята племенница Маркезела Аделарди, дъщеря на Аделардо Аделарди дей Маркезела, с Ацо VI д'Есте, син на Ацо V д’Есте и внук на Обицо I д’Есте.Ricobaldus Ferrariensis, Gabriele Zanella, Chronica parva Ferrariensis, с. 18-19 Бракът никога не е отпразнуван поради преждевременната смърт на годеницата през 1186 г. и Есте наследяват по този начин активите и привилегиите на семейство Аделарди, което е изчезнало.Ricobaldus Ferrariensis, Gabriele Zanella, Chronica parva Ferrariensis, с.19 Есте придобиват все по-голяма тежест в местния баланс на силите. Джоколи, наследници на Маркезела Аделарди, не претендират за наследството, но го предоставят на маркизите на Есте.Delle antichità Estensi ed Italiane trattato di Lodovico Muratori, Antonio Editore: Modena, nella Stamperia Ducale, 1717
Алберто Ацо II д’Есте, на власт до 1097 г., е маркиз на град Есте (титлата достига до него чрез императорско номиниране).Pompeo Litta Biumi, D'Este, in Famiglie celebri italiane, vol. 26, Milano, Giulio Ferrario, 1832, Tav. II Той е първият господар на Ферара, подест на Мантуа и Верона. Докато е във Верона, Салингуера гонят Есте от Ферара, така че Ацо VI трябва да се бие със Салингуера Торели и с неговия съюзник Ецелино II да Романо. Император Ото IV фон Брануншвайг поема полето в своя полза и постига примирие между съперничещите си сили. Междувременно император Ото IV е отлъчен от Църквата и Ацо VI, променяйки стратегията си, застава на страната на папата, този път като се бие заедно с Фридрих II, жонглирайки много внимателно със съюзи. Той умира през 1212 г., неспособен да види ефекта от своята дипломация.Claudio Maria Goldoni, Atlante estense, 2011,, с. 43
Титлата „Маркиз на Есте“ може да се разбира като отнасяща се до семейството или до мястото, за което се отнася инвеститурата, тоест град Есте.