Фиоритура (, буквално – цъфтене) е музикален термин, означаващ добавяне на музикална орнаментика във вокална или инструментална партия. Терминът е италиански и е равнозначен на термина колоратура, въведен в някои други страни.Светослав Четриков. Музикален терминологичен речник. изд. „Наука и изкуство“. София. 1969. стр. 356. За разлика от колоратурата обаче, той не се използва само за вокални изпълнения.Большой Энциклопедический словарь. 2000.
Фиоритурата е един от способите на аранжировката. Може да бъде представена от мелодични украшения, бързи пасажи, рулади, каденца, форшлаг и други. Употребява се най-често при вокални изпълнения. Възможно е да е нотен запис на композитора, или въведена от изпълнителя като негова интерпретация. Изкуството на фиоритурата достига пълния си разцвет в италианската опера от 18 век. Всички сопрана по едно или друго време са изпълнявали фиоритури в рамките на една ария. Някои произведения, изпълнени с богата орнаментика също се наричат фиоритури. Ползва се и при инструменталната музика.Веlcanto/Опера и классическая музыка на CD и DVD Фиоритура
Източници
Външни препратки Фиоритура от арията на Фигаро от операта „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, изпълнена от 33 оперни изпълнители (баритони и баси)
Категория:Музикални техники Категория:Музикална терминология