Пруската академия на науките () е основана в Берлин на 11 юли 1700 г. Указът за създаването ѝ е на пруския курфюрст Фридрих I.
Действителната организация по създаването ѝ е дело на Готфрид Лайбниц, който става неин пръв президент. При учредяването си, по предложение на Лайбниц, носи името „Научно общество на курфюрста на Бранденбург“ (). Курфюрстът отказва финансирането на дейността ѝ, но за сметка на това ѝ предоставя монополното право за издаването на календари в Бранденбург.
През 1701 г. Фридрих е коронясан за крал на Прусия и академията е преименувана на Пруско кралско научно общество (нем. Königlich Preußische Sozietät der Wissenschaften). За научните си изследвания академията получава обсерватория (1709), анатомичен театър (1717), ботаническа градина (1718). През 1710 г. е приет устав, действал до 1830 г. В началото Обществото се ползва с ниска научна репутация, отчасти и поради оскъдното финансиране.
През 1744 г., при управлението на Фридрих II, името е променено на Кралска академия на науките (нем. Königliche Akademie der Wissenschaften). Финансирането на академията значително е подобреноно, разширена е с нови лаборатории (1753), поканени са първокласни учени за членове и ръководство. През XIX век Пруската академия вече става авторитетно научно учреждение.
По време на нацизма академията е подложена на расова чистка. След войната, през 1946 г., академията възобновява своята дейност, като е преименувана на Германска академия на науките (нем. Deutsche Akademie der Wissenschaften), а от 1972 г. се нарича Академия на науките на ГДР (нем. Akademie der Wissenschaften der DDR). След Обединението на Германия носи името Берлинско-Бранденбургска академия на науките (1992).
Известни членове на академията Готфрид Лайбниц – 1700 Якоб Херман – 1701 Дмитрий Кантемир – 1714 Леонард Ойлер – 1741 Пиер Луи де Мопертюи – 1742 Жан льо Рон д'Аламбер – 1745 Шарл дьо Монтескьо – 1746 Волтер – около 1750 Дени Дидро – 1751 Йохан Ламберт – 1763 Лесинг – 1769 Франц Карл Ахард – 1782 Имануел Кант – 1786 Александър фон Хумболт – 1786 Фридрих Шлайермахер – 1810 Фридрих Моос – 1812, член-кореспондент Братя Грим – 1840 Карл Густав Якоб Якоби – 1844 Густав Адолф Кенгот – 1852 Карл Вайерщрас – 1856 Херман фон Хелмхолц, член-кореспондент – 1857; чуждестранен член – 1870; действителен член – 1871 Теодор Момзен – 1857 Фердинанд Георг Фробениус – 1893 Макс Планк – 1894 Волдемар Фойгт – 1900 Карл Шварцшилд – 1912 Алберт Айнщайн – 1914 Макс фон Лауе – 1919 Ото Хан – 1924
Източници
Външни препратки История на Пруската академия на науките
Вижте също Научна революция Просветен абсолютизъм Критика на чистия разум Романтизъм
Категория:Национални академии на науките Категория:Прусия Категория:Бранденбург