Психологията е една от първите дисциплини, подложили на изследване хомосексуалността като самостоятелен феномен. Преди и през по-голямата част от 20 век стандартната психология гледа на хомосексуалността през патологичния модел на психично разстройство. Тази класификация става обект на критична проверка от изследванията, които последователно се провалят в опита си да произведат каквато и да е емпирична или научна основа, за определянето на хомосексуалността като разстройство или абнормалност.Herek (2004), стр. 439. В резултат на сливащите се доказателства от емпирични изследвания, професионалистите в областта на медицината, психичното здраве и поведенческите и социалните науки, които са в опозиция на възгледа, че хомосексуалността е психично разстройство, стигат до извода, че патологичният модел е неточен и присъствието на хомосексуалността в психиатричната номенклатура (системите за класификация на психични разстройства) отразява неизпитани предположения, основаващи се на преобладаващите социални норми и впечатления от клиничния опит на специалистите с непредставителни извадки, съставени от пациенти, потърсили терапевтична помощ, както и индивиди, чието поведение ги е направило обекти на правосъдната система.APA et al. (2008), стр. 8 – 9.
От 70-те години на 20 век консенсусът в поведенческите и социалните науки, както и сред здравните специалисти, се измества към позицията, че хомосексуалността е нормален вариант на човешката сексуална ориентация.APA et al. (2008), стр. 1; вж. също стр. 11, бел. под линия 14. В същото време отделни учени продължават да поддържат патологичния модел.APA Task Force (2009), стр. 25. През 1973 г. Американската психиатрична асоциация взема решение да премахне хомосексуалността от своя Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства (ДСН).Drescher (2010), стр. 427. Това решение е последвано и от Световната здравна организация (СЗО) на 17 май 1990 г., когато хомосексуалността е извадена от следващата, десета ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-10). През 2001 г. Китайското психиатрично дружество премахва хомосексуалността от Китайската класификация на психичните разстройства (ККПР).
От депатологизирането на хомосексуалността до днес специалистите по психично здраве отчитат, че продължаващите предразсъдъци спрямо хомосексуалността в обществото често пъти са източник на значителен стрес за гей мъжете и жените, което понякога води до сериозен психологически дистрес и маладаптивни поведения. Поради това много психолози, психиатри и други специалисти днес работят по заличаване на стигмата, която исторически е асоциирана с хомосексуалността.
Макар отделни учени все още да поддържат патологичния модел, съвременната изследователска и клинична литература преобладаващо демонстрира, че еднополовите еротични и романтични влечения, чувства и поведения са нормални и позитивни вариации на човешката сексуалност, което е отразено и признато в официални позиции на всички най-големи национални сдружения на специалисти в областта на психологията, психичното здраве и здравеопазването.
Въпреки съществуването на малцинство учени, които поддържат патологичния модел и твърдят, че хомосексуалността може успешно да се променя към хетеросексуалност чрез репаративна терапия, всички официални национални сдружения на специалисти в областта на психичното здраве предупреждават, че няма научно валидни доказателства в полза на тези твърдения, както и че тези „лечения“ могат да бъдат вредни за клиента и са спорни от етична гледна точка.Herek (2004), стр. 440.Терапии фокусирани върху опитите за промяна на половата ориентация (становище за репаративната и конверсионната терапии на АПА, 2000 г.). Превод на български.
История Психологията е една от първите дисциплини, подложили на изследване хомосексуалността като самостоятелен феномен. Тя е разглеждана още в края на 19 век, когато възниква идеята за „третия пол“ или сексуалност, базирана на хермафродитизъм в психологически план. Заедно с това хомосексуалността е разглеждана като поведение, различно от нормата, макар и не точно с патологичен произход. В действителност, на хомосексуалните актове се е гледало като на криминални такива, и те са били обект на закона, като например в Англия, в края на 19 век мъжката хомосексуалност е била криминализирана, докато женската не.
През годините позицията на Американската психиатрична асоциация по въпроса за мястото на хомосексуалната ориентация в ДСН малко по малко се променя. В DSM-I хомосексуалността е определена като ориентация на психопатична личност. Във Втората ревизия на ръководството от 1968 тя е описана като сексуална девиация, а през 1974 г. като смущението на сексуалната ориентация. В третата ревизия на ДСН е въведена категорията его-дистонна хомосексуалност,Smith (1985). докато в частичната ревизия ДСН-III-ТР е изцяло премахната като нозологична единица. Съветът на представителите на Американската асоциация по психология приветства това решение с официална позиция, публикувана в новинарския им бюлетин на 24 януари 1975 г.Bayer (1987), стр. 156. Вж. също бел. 4 към глава 5, стр. 231.
Ранни психологически и сексологични теории Първите медицински описания на хомосексуалността датират от 19 век и са дело на медици с интерес към психичните заболявания от Германия, Франция, Италия и Русия. Сред тях са Карл Вестфал и Алберт Мол. Те отхвърлят всяка концепция за „нормална хомосексуалност“. Източници за тези първи научни доклади са най-вече клинични пациенти и информация от полицията.Мондаймър (2002), стр. 57.
Още с появата на първите изследвания върху хомосексуалността се оформят две полярни мнения – това на патологичния модел, и това на нормалната и естествена сексуалност.
Крафт-Ебинг и Мол Мнозинството от първите изследователи на сексуалността очаквано оформят един девиантен, патологичен неин модел.
Рихард Фрайер фон Крафт-Ебинг е австро-германски психиатър, добил широка популярност с монументалния си трактат върху секса Psychopathia Sexualis (1886). В този свой труд той за първи път поставя под съмнение мирогледа, че хомосексуалността е грях или криминално деяние и вместо това я определя като болест. Първото издание на книгата му описва 45 индивидуални случая на това, за което той използва термина „противопоказен сексуален инстинкт“ (случаи на мъжка и женска хомосексуалност и транссексуалност). Книгата му постига огромен успех сред лаиците, макар да е предназначена за съдебно-криминологични цели.Мондаймър (2002), стр. 57 – 60.Clarke, V., Ellis, S.J., Peel, E., & Riggs, D.W. (2010). Lesbian, Gay, Bisexual, Trans and Queer Psychology. An Introduction. New York: Cambridge University Press, 9780521876667 В книгата си Крафт-Ебинг развива теория за етиологията на хомосексуалността – тя, според него, е „функционален белег на дегенерация“, „неврастения“ и „невропатия“. Изказва се заключението, че хомосексуалните са конституционално низшестоящи. Той предупреждава още за случаи на „придобит неестествен сексуален инстинкт“, като един от начините за това е мастурбацията. При все това Крафт-Ебинг е убеден в конституционалния характер на етиологията на хомосексуалността.Мондаймър (2002), стр. 59 – 62. Въз основа на контактите си хомосексуални пациенти, повечето от които демонстрират сериозни психични разстройства, Крафт-Ебинг охарактеризира сексуалната активност на хомосексуалните като по-наситена, появяваща се „неестествено рано [...] и с неестествена интензивност“; а любовта им като „преувеличена и превъзнасяна“, както и че са предразположени към невроза и „неврастения“, а също и лудост. Така той полага „научните“ основи на стереотипите за хомосексуалните хора, които се запазват почти цял век по-късно: че хомосексуалните хора са сексуално свръхактивни, но повърхностни астеници, неспособни да поддържат зрели връзки и предразположени към психични заболявания.Мондаймър (2002), стр. 62.
През 1891 г. психиатърът Албърт Мол пише свой труд посветен изцяло на хомосексуалността – Die Conträre Sexualempfindung. Той отхвърля мастурбацията като възможна етиология на хомосексуалността и омаловажава дегенеративната теория и „невропатологичната обремененост“ като причинни фактори за хомосексуалността. Търсещ убедителни научни доказателства за етиологията на хомосексуалността обаче трудът на Мол не се радва на толкова популярност, колкото изпълнения със стигматизираща лексика труд на Крафт-Ебинг.Мондаймър (2002), стр. 63 – 64.
Хенри Хейвлък Елис Хенри Хейвлък Елис е британски лекар, чиято съпруга, Едит, е открита лесбийка. Капиталният труд на Елис, правещ го важна фигура в историята на психологията и сексологията на хомосексуалността, е седемтомната поредица „Изследвания върху психологията на секса“ (Studies in the psychology of sex 1897 – 1928). Заедно със съвременниците си Зигмунд Фройд и Магнус Хиршвелд, Елис прави първи сериозни стъпки към задълбоченото изследване на този въпрос. Върху хомосексуалността той пише цял том, озаглавен „Сексуалната инверсия“ (Sexual inversion). В него той представя тази сексуална ориентация като биологична аномалия, сравнима с далтонизма. Елис много по-успешно от Мол успява да котира идеята, че хомосексуалността не е продукт на избор и следователно не може да се определи като криминална или греховна. Принос работата му има и към отделното категоризиране на хомосексуалността и транссексуалността, която нарича „еонизъм“. Елис също като Крафт-Ебинг описва случаи, но в далеч не девиантна и перверзна светлина, като представя хомосексуалните партньори в обикновени любовни случки, неотличаващи се от тези на останалите. Подобно на Мол отхвърля дегенеративната теория като легитимно обяснение за каквото и да е, както и хипотезата за ролята на мастурбацията. Изказва мнението, че „тази наклонност [започва] преди пубертета [...] най-често между 7- и 9-годишна възраст“. Поставя под въпрос, че хомосексуалността може да е по-скоро придобита, отколкото вродена. Според него благоприятстващите развитието фактори водят до „модификация на организма [така че] той да стане по-податлив и склонен от нормалния или обикновения организъм да изпитва сексуално привличане към същия пол“. Противопоставя се на опитите за „лечение“ на „сексуалната инверсия“, най-вече защото не вярва, че е възможно. Към твърденията за противното се отнася с дълбок скептицизъм.Мондаймър (2002), стр. 76 – 79.
Хиршфелд и Улрихс Първото социално движение за правата на хомосексуалните в писаната история е научно в същността си. През 1897 г. в Германия лекарят Магнус Хиршфелд и открито хомосексуалният адвокат Карл-Хайнрих Улрихс основават Научния комитет по хуманитаристика и започват да издават първото периодично издание за хомосексуалността – „Годишник на граничното в сексуалността“ (Yearbook for Intermediate Sexual Types), както и много брошури и филми. През 1903 г. те провеждат и първото демографско изследване върху хомосексуалността и установяват, че разпространението ѝ сред изследваните лица е 2,2%.Мондаймър (2002), стр. 317. През 1919 г. Хиршфелд основава и първия частен научен институт в Берлин – Института за сексуална наука (Institut für Sexualwissenschaft), унищожен през 1933 г. от нацисткия режим. Под надзора на Хиршфелд през 20-те и 30-те години на 20 век се извършват първите опити за операции за смяна на пола.
Хиршфелд и Улрихс имат огромен принос респективно в ранните практически научни и в ранните теоретични разработки върху хомосексуалността и транссексуалността. Двамата оформят теория за съществуването на трети, междинен пол между мъжкия и женския. Улрихс създава своя терминология, която така и не се налага. Урнинги той нарича хората с мъжки тела с „женска душа“, желаеща мъже, а урнингини или ураниди – хората с женски тела, желаещи жени. Това, което днес наричаме хетеросексуални, Улрихс назовава дионинги или диониди.Мондаймър (2002), стр. 52. Негов принос за науката – макар да не е учен – ще остане идеята за половата инверсия на хомосексуалните индивиди – идеята, че влеченията им са продукт на слаба идентификация с пола на телата им.