Виктор Вазарели () е френски художник и график от унгарски произход, един от основателите на оптическото изкуство.Karin Thomas, Bis Heute. Stilgeschichte der bildenden Kunst im 20. Jahrhundert. DuMont, Köln, 1979, S. 239.

Биография Роден е на 9 април 1906 г. в Печ. Следва в Будапеща в академията Подолини-Фолкман. По-късно посещава училището за графика Мюели, което по това време е ръководено от Шандор Бортник в традициите на стила баухаус. През 1930 г. заминава за Париж, където през следващите десет години работи като графичен дизайнер в сферата на рекламата, занимавайки се основно с плакати. Проявява интерес към оптически измами и графични илюзии за пространство.

От 1944 г. се посвещава само на рисуването. През същата година е и първата му изложба в галерията на Дениз Рене () в Париж. Излага шахматни и противопоставени модели и шаблони. През 1947 г. взима решението да се концентрира върху конструктивно геометрични, абстрактни мотиви.

През 1950-те години развива програмата си за кинетично изкуство (виж съвременно изкуство). В неговия Жълт манифест () издаден за груповата изложба Движението () при Дениз Рене (1955) изисква творбите да са като прототипи, да са повторими в серийно производство приложимост на формите. Неговите картини и скулптури се отличават чрез стандартизирани форми и цветове, които биват съчетавани по различен начин.

От 1961 г. Виктор Вазарели живее в Анет сюр Марн. Синът му Жан Пиер (1934 – 2002) става известен като художник под името Ярвал.Sara Pendergast, Tom Pendergast, Contemporary Artists: L-Z St. James Press, 2002.

Виктор Вазарели печели редица международни награди за изкуство в 1965 и 1967 г. Участва в изложенията documenta 1 (1955), documenta II (1959), documenta III (1964) и 4.documenta през 1972 г. в Касел.

Умира от рак в Париж на 15 март 1997 г. на 90-годишна възраст.

Творчество

Първото му голямо произведение, Зебра, е една от първите големи творби на оп арта. Формите, използвани от Вазарели, са квадрат, диамант, триъгълник, кръг и лента. Прилага кинетични ефекти и оптически феномени.

Творчеството му се състои от различни периоди, които на моменти се припокриват:

Чернобял период () (1955 – 1963), противопоставя черни и бели полета. Почит към шестоъгълника () (1964 – 1972), създава физически невъзможни перспективи чрез светло-тъмни ефекти. Универсални структури – Вега (след 1969), деформира правомерни решетки по начини, които ги карат да изглеждат повече от двуизмерни.Benjamin Kowalski, Optical-Art – Betrachtung einer Kunstrichtung. GRIN Verlag, 2007.

Кредото на Вазарели гласи:

Създава стенописи за чакалнята на гара Монпарнас (1971).

Като графичен дизайнер през 1972 г. създава ново лого в стил оп арт за френската автомобилостроителна фирма „Рено“, т.нар. диамантено лого.

Автор е на обложките на много компактдискове със съвременна музика, сред които на Янис Ксенакис и Кархайнц Щокхаузен за фирмата „Deutsche Grammophon“. Създава и корици на книги в поредицата „Tel Gallimard“, в която са включени издания на Мартин Хайдегер, Мишел Фуко и Клод Леви-Строс.

Негов е дизайнът на ресторанта на Федералната банка на Германия във Франкфурт на Майн.

В по-късни години критикува развитието на абстрактното изкуство с известните думи:

Награди 1964: Награда Гугенхайм 1970: Кавалер на Ордена на Почетния легион Награда на художествената критика, Брюксел

Музеи

През 1970 г. основава музей, в който са изложени някои от творбите му в двореца „Сан Фирмин“ в Горд, департамент Воклюз, Франция. Музеят е закрит през 1996 г.

През 1976 г. създава Фондация „Вазарели“ в Екс ан Прованс, Франция. Там са изложени 46 монументални творби и няколко студии. През същата 1976 г. е открит музей Вазарели в родния му дом в Печ, Унгария.

Негови произведения могат да бъдат видени и в музея „Вазарели“ в Будапеща, квартал Обуда, открит през 1987 г.

За него Victor Vasarely et Marcel Joray, Vasarely, Éditions du Griffon, Neuchâtel, 1965. Frank Popper. Origins and Development of Kinetic Art. Studio Vista and New York Graphic Society, 1968. Jean-Louis Ferrier, Vasarely, entretiens avec l'artiste, Éditions Belfond, Paris, 1969. Werner Spies. Victor Vasarely. H. N. Abrams, 1971. ISBN 0-8109-0532-9. Gaston Diehl. Vasarely. Budapest: Corvina, 1973. Victor Vasarely et Marcel Joray, Vasarely ... inconnu, Éditions du Griffon, Neuchâtel, 1977. Robert C. Morgan. Vasarely. New York: George Braziller, 2004. Magdalena Holzhey. Vasarely. Taschen, 2005. ISBN 3-8228-3908-6.

Източници

Външни препратки Сдружение с цел защита и популяризация на творчеството на Вазарели Фондация Вазарели

Категория:Френски художници Категория:Френски скулптори Категория:Френски дизайнери Категория:Модерно изкуство Категория:Съвременно изкуство Категория:Унгарци във Франция Категория:Родени в Печ (Унгария) Категория:Починали в Париж Категория:Починали от рак