Малчо Николов Малчев, известен като Малчо Николов, е български литературен критик, творил основно в периода между двете световни войни.
Биография Роден е на 26 октомври 1883 г. в Зараево, Поповско. Завършва славянска филология в Софийския университет, където негови преподаватели са Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, д-р Кръстьо Кръстев и Боян Пенев. Работи като учител в основното училище в с. Зараево през 1905-1908 г., а в 1907-1908 г. преподава в съседното с. Козица. През 1913 – 1914 г. се присъединява към Разградската мъжка гимназия "Йосиф I" като кандидат-учител (като става пълноправен учител през учебната 1919-1920 г.), като също през 1914 г. преподава и като волнонаемен учител в Разградската общинска девическа гимназия (като през следващата година е назначен и като редовен учител там). През 1920 г. семейството му се установява в гр. София, където е назначен за подначалник на Отделението за средно образование Министерството на народното просвещение. Автор е на учебници по литература.
Взема участие във Войните за национално обединение (1912-1918), достигайки до чин запасен капитан.
През 1926 година Николов основава списанието „Българска реч“ и е негов редактор от 1928 до 1943 година, когато списанието е закрито.
Сътрудничи с текстове за списанията „Огнище“ (1919-1933), „Слънце“ (1919-1921), „Демократически преглед“,Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 598-599. както и „Златорог“.Надежда Александрова, „Литературният критик и историк Малчо Николов и неговите „златорожки страници“, сп. Библиосфера, ISSN 1311-8803
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 1 юли 2026 г.
Пише критика за почти всички значими фигури в новата българска литература. Изследванията си систематизира в книгите „Литературни характеристики от Ботева до Дебелянова“ (1927), „Литературни характеристики и паралели“ (1928), „История на българската литература“ (1941), с три преработени и допълнени издания с подзаглавия „История на българската литература от Петка Славейкова до наши дни“ и „От Теодор Траянов до Никола Вапцаров“ (1947). „Историята“ е оценена високо от литературния критик Владимир Василев, който я поставя като втори голям сериозен опит след „История на българската литература“ на Божан Ангелов от 1933 година. По-късно обаче книгата е остро критикувана от литераторите-марксисти и като цяло трудовете на Николов не се преиздават и разпространяват.
След 9 септември 1944 година отказва да се присъедини към БКП (преди това е широк социалист) и изпада в немилост като повече не му се позволява да публикува.
Умира на 2 март 1965 г.
Библиография „Лириката на Яворов“. 1921. „Кървава песен (от Пенчо Славейков)“. 1923. „Литературни характеристики на българските писатели от Ботева до Дебелянова“. 1927. „Литературни характеристики и паралели“. 1928. „Из съкровищата на нашата поезия. Изтълкувани песни и разкази“. 1937. „Творческият път на Йордан Йовков“. 1938. „Иван Вазов. Животопис и оценка на цялото му творческо дело“. 1939. „Нашата средношколска младеж“. 1939. „Пенчо Славейков. Живот, личност, дело“. 1940. „П. К. Яворов. Човекът и творецът“. 1940. „Христо Ботев. Човекът, поетът и публицистът“. 1940. „История на българската литература от Петка Славейкова до наши дни“. 1941. „От Теодор Траянов до Никола Вапцаров. Литературни характеристики“. 1947. „По върховете на руската литература“. 1961. „Житейски и литературни спомени“. 1962.
Източници Лазар Цветков. „Малчо Николов“. – В: Речник по нова българска литература, София: Хемус, 1994, с.251-252.
Външни препратки Малчо Николов в Литернет От и за Малчо Николов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
Категория:Български литературни критици Категория:Български учители Категория:Държавни служители на България Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Родени в област Търговище Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив