Пластинчати (Placozoa; от гр.: plakos — „плосък“, zoa — „животни“) са базална група безгръбначни. Те са най-простите по структура от всички непаразитни многоклетъчни животни (Metazoa). Обикновено са класифицирани като единствен вид, Trichoplax adhaerens, въпреки че генетичното им разнообразие сочи, че вероятно съществуват няколко морфологично сходни вида.

Устройство Тялото на пластинчатите е с неправилна форма, широко 1-3 mm и тънко (като пластинка) около 0,05 mm. Тялото има единствено гръбно-коремна (дорсо-вентрална) полярност. Състои се от няколко хиляди клетки диференцирани в само четири вида и формиращи три слоя в тялото – гръбни епителни, два вида коремни епителни и свързващи ги фибрилни клетки.

Горният слой на тялото е изграден от гръбни епителни клетки имащи по едно камшиче и съдържащи маслени капчици които пречупват светлината. Коремният слой се състои от жлезисти клетки без камшиче, които вероятно отделят храносмилателен сок и цилиндрични клетки с камшиче, които може би са лепливи и способни да резорбират смлените вещества. Между двата епителни слоя се намира пространство изпълнено с течност и мрежа от многоядрени фибрилни клетки (синцитии).

Живот Пластинчатите обитават плитчините (литорала) на тропични и субтропични басейни. Те пълзят по морски субстрати придвижвайки се чрез множеството реснички на коремните епителни клетки в търсене на храна. Попадайки на храна, те просто застават над нея, отделят смилателни ензими и абсорбират смлените вещества чрез фагоцитоза с коремните си епителни клетки. Понякога огъват тялото си дъговидно над субстрата, оформяйки джобчета от своеобразни „псевдостомахчета“ за по-ефективно смилане на храната.

Храната им се състои от детрит (органични отпадъци), микроскопични водорасли и някои дребни едноклетъчни. В лабораторни условия са отглеждани в продължение на години с диета състояща се от криптофитните водорасли Cryptomonas.

Класификация и филогенеза Няма достатъчно убедителни фосилни данни за Placozoa, макар че едиакарийният (прекамбрий, преди 550 милиона години) организъм Dickinsonia изглежда тясно свързан с този тип.Sperling, Erik; Vinther, Jakob; Pisani, Davide; Peterson, Kevin (2008). A placozoan affinity for Dickinsonia and the evolution of Late Precambrian metazoan feeding

Традиционно, класификацията се основава на ниво им на организация – те не притежават никакви тъкани или органи. Това обаче може да бъде в резултат на вторична загуба, така че не е достатъчно за отделянето им в самостоятелен клон. По-нови изследвания се опитват да ги класифицират въз основа на ДНК последователности от генома им, като ги поставят между водни гъби и същински многоклетъчни. В толкова беден на представители тип се счита, че молекулярните данни са най-надеждни за установяването на филогенезата на Placozoa.

Филогенетична позиция на пластинчатите:

Източници

Категория:Паразоа