Гълъбово

Гъ̀лъбово е град в Южна България. Той се намира в Старозагорска област и е административен център на община Гълъбово.

По данни на НСИ в града живеят .

География Град Гълъбово се намира в югоизточната част на Горнотракийската низина. Има население 9183 жители (преброяване от 2001 г.), като попада в групата на малките градове. През територията му преминава един от най-преките пътища между Северна и Южна България, от Русе през Стара Загора до Свиленград – главен път Е85 Русе – Капитан Андреево, свързващ Румъния с Турция и Гърция. Железопътната линия, преминаваща през Гълъбово, Раднево и Нова Загора, свързва Симеоновград с Бургас и Варна, но не се ползва от пътнически влакове.

Гълъбово е разположено на юг от Старозагорското поле, на 45 км от градовете Стара Загора и Хасково, на 13 км от Симеоновград, на 24 км.от Раднево, 26 км от Харманли и на 40 км съответно от Нова Загора и Тополовград. Разположен е на бреговете на река Сазлийка, която извира от южния склон на Сърнена гора, протича през Тракийското поле и източно от Симеоновград се влива в река Марица. [1:6]

Градът е ограден с ниски склонове от всичките му страни и е на височина 97 м надморско равнище. Община Гълъбово е със средна надморска височина 194,5 м и абсолютни височини в границите от 100 до 370 м.

Климат Върху климатичните условия на района от частична ветрозащитна функция оказва Родопския планински масив. От река Марица се чувства климатичното влияние на Средиземноморието, проявено главно върху режима на валежите. Лятото тук е характерно с големите си горещини, а зимата е предимно мека и къса. Затова застудяването настъпва много по-рано в сравнение с останалите райони на Старозагорски окръг, тъй като континенталният характер на климата е по-ярко изразен. [1:7]

В територията ѝ се включва и част от Сакар планина. Характерните особености на района и процесите през неотектонската епоха са довели до формирането на лигнитни въглища, образуващи пластове, залягащи на неголяма дълбочина. През зимата Стара планина спира студените континентални въздушни маси, нахлуващи от север и североизток.

Средните годишни стойности за температурата на въздуха са над 12 °C, а за относителната влажност на въздуха са около 70%.

Валежите през годината са неравномерно разпределени. Сумите на валежите през месец май и юни, ноември и декември са най-големи. Най-сухо е през месеците август и септември, а втори валежен минимум има през февруари и март. Валежите от сняг са сравнително редки, а снежната покривка се задържа твърде кратко.

Режимът на мъглите зависи преди всичко от цялостната синоптична обстановка – топлинен баланс, температура на въздуха, относителна влажност и развитието на синоптичните процеси като годишният брой на мъгливите дни в общината се движи в рамките на нормалното.

Почви Преобладаващите почви на територията на общината са черноземните смолници с мощен хумусен слой, подходящи за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури и канелените горски почви.

Природни ресурси Основният суровинен ресурс на община Гълъбово са лигнитните въглища. Те представляват 17,6% от общата ѝ територия и са част от Източномаришкия каменовъглен басейн, който заема площ от около 200 км² и е разположен в землищата на общините Раднево и Гълъбово. Добиват се по открит способ и са ниско калорични, с голямо пепелно съдържание, серисти и с висока влажност

Гори Горите на територията на общината са широколистни, преди всичко дъбови и габърови.

Население Към 2011 г. населението на града възлиза на 8242 души. От тях 7376 души се самоопределят като българи, 424 души – цигани, а 61 души – турци. Към 2017 г. населението на града е оценено на 7496 души.Справка за събитията за град Гълъбово, общ. Гълъбово, обл. Стара Загора

Население по години 1946 1956 1965 1975 1985 1994 4246 5010 9842 9596 10 506 9623 1998 2003 2007 2011 2016 2018 9645 8893 8524 8242 7613 7397

История Град Гълъбово е формиран чрез прогресивно административно обединение на няколко самостоятелни селища, разположени около железопътната линия Търново-Сеймен – Нова Загора. Процесът на урбанизация се характеризира с динамични промени в статута и номенклатурата на населените места.

Историческа основа (начало на 20 век) В началото на века селищната система се състои от: село Кум Дуванджии - преименувано на с. Гълъб (1906 г.), по-късно преименувано на с. Гълъбово (1956 г.). село Карабунар - преименувано на с. Сладък кладенец (1906 г.), в последствие на с. Кладенчево (1947 г.). гарово селище - развило се около гара Карабунар, преименувано на Гара Сладък кладенец (1906 г.), в последствие преименувано на гара Гълъбово през 1914 г.Костова, Запряна В празник и делник. 2009, с. 129

Период на централизация (1950-1964 г.) В периода 1950 – 1959 г. административните промени се ускоряват чрез консолидация на селищата:

През 1950 г. с Указ № 236 с. Кладенчево и гар.с. гара Гълъбово се преименуват съответно на с. Стаханово и гар.с. Гара Стаханово. В статистическите регистри тези единици са обединени в обща община.

През 1959 г. с Указ № 512 обединеното селище (включващо бившето с. Стаханово и гарата) се преименува на с. Гара Гълъбово. Така се възстановява топонимът „Гълъбово“ за целия конгломерат.

През 1964 г. с Указ № 546 с. Гара Гълъбово е признато за селище от градски тип (с.гр.т.) под името Гълъбово.

Интеграция в градска структура (1969 г.) С Указ № 829 от 1969 г. с.гр.т. Гълъбово и съседното с. Гълъбово (бившето Гълъб (Кум Дуванджии)) се обединяват в единна административна единица – град Гълъбово.

В резултат на това обединение, историческото село Гълъбово (Кум Дуванджии) губи статута си на самостоятелно населено място и се интегрира в градската регулация като квартал. Съгласно местния градоустройствен план, кварталът получава името „Митю Станев“ в памет на местния просветен деец Митю Станев, чиято педагогическа и обществена дейност е трайно свързана с историята на района в началото на 20 век.

Икономика Икономиката на Гълъбово и региона е обусловена от близостта до природните залежи на въглища и изградените открити мини и топло-електрически централи. В Общината се намират три топло-електрически централи. Трудовата заетост в региона е на сравнително лошо ниво, заради големия капацитет от трудови кражби, заети в производството на въглища, брикети и електроенергия.

Развитие на селището След Втората световна война Гълъбово от малко селище на търговци и земеделци се превръща в център на енергетиката и въгледобива. Бързото развитие на града в следвоенните години е свързано с разработването на комплекса „Марица-Изток“. Той започва през 1952 г., когато и започва реализирането на програмата за използване на Източномаришкия басейн. Комплексът „Марица-Изток“ обаче, по мащабите на производство на въглища и електроенергия, нарежда региона на първо място в страната.

Най-големият въглищен басейн в България („Марица-Изток“), заема 240 кв. км площ. Намира се в югоизточната част на Горнотракийската низина. Северната му граница минава южно от села Българене, квартал „Гипсово“ на гр. Раднево и с. Гледачево. На изток достига до селото Ковачево, на юг – до с. Медникарово, а най-северозападната му точка е с. Априлово.

Селско стопанство До 1949 г. селското стопанство в района се развива по стария индивидуален или родов начин на обработване на земята. На 14 януари 1949 г. е учредено кооперативно стопанство. През 1968 г. стопанствата в гара Гълъбово и с. Обручище се обединяват в едно. Две години по-късно е изграден Аграрно-промишлен комплекс (AПK), който включва сегашните общини Опан и Гълъбово.

Регистриран е бърз растеж в селскостопанския отрасъл през годините от 1981 до 1990. Такъв още е регистриран в областта на животновъдството и независимо че районът не е лозарски, ръководството на АПК приема перспективна програма, съобразно която са изградени лозови масиви в с. Мусачево, с. Обручище и гр. Гълъбово.

Транспорт и съоръжения Материалната база на транспорта е изградена през 70-те и 80-те години на XX век. За онова време тя е една от най-добрите в Хасковска област, включваща тогава Старозагорски, Хасковски и Кърджалийски окръзи. С разрастването на комплекса „Марица-Изток“ превозването на работниците от населените места става все по-трудно и на базата на тези трудности се правят планове за изграждането на Държавно автомобилно дружество (ДАП) „Автобусни превози“. През 1972 г. е открита автогара в гр. Гълъбово.

Търговия и услуги Развитието на предприятието „Марица-Изток“ дава тласък и на бързото развитие в сферата на търговията, услугите и местното леко промишлено производство. В централната част на града успоредно със строителството на жилищни блокове върви изграждането и на добра магазинна мрежа. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век е построен комплексът „Белите гълъби“, а на 6 септември 1988 г. е открит Универсалният магазин.

Училище Първото българско светско училище в града е открито непосредствено след Освобождението на България от османска власт – през 1878/79 г. в с. Карабунар (днешен Сладък кладенец). За целта са изградени две малки стаи на края на селото, където се е намирала българската махала.

Първата учителка в школото е Гана Караиванова, която сама изучава всички деца. След това на нейно място е назначен Диню Ямалийски. С увеличаване на учениците учителите стават двама – Екатерина и Иван Крякови.

През 1913 г. е построена нова училищна сграда и персоналът нараства на трима учители.

През 1928 г. положителният прираст сред жителите на селото води до увеличаване броя на учениците, а от там и учителският персонал става 5-членен.

По-важните събития от богатия живот на училището протичат през следващите години в следния хронологичен ред: април-май 1928 г. – учебните занятия се водят на открито. Поради сериозна повреда на училищната сграда от земетресение по същата година. 16 юни 1937 учебна г. – по случай раждането на престолонаследника княз Симеон Търновски, съгласно заповед № 1524 от същата дата на министъра на народното просвещение, годишният успех по всички предмети на всички ученици е повишен с по една единица. декември 1956/57 г. – сформирана е група за детска градина. 1959/60 учебна г. – първи клас се разделя на две паралелки. 1964/65 учебна г. – броят на учениците значително се увеличава. Направена е надстройка над училищната сграда. Паралелките са вече седем в началния курс и една полудневна детска градина с общо 232 ученици и деца от градината.

Тъй като 60-те години на XX век са времето, през което започва строенето на комплекса „Марица-Изток“.

Развитието му оказва решаващо влияние и върху промените в района на общината и върху промените в областта на образованието. От цялата страна прииждат хора и се установяват да живеят тук. Вследствие на това населението се увеличава трикратно. С нарастването на броя на децата се налага да се преобразува и началното училище „Христо Ботев“ в основно.

На 5 юли 1966 г. е направена първата копка за построяването на училищна работилница. 1966/67 учебна г. – училището от седмокласно става осмокласно.

Още от самото начало един от характерните белези на II ОУ е младостта на колектива. Едни от най-възрастите преподаватели по това време са: Иванка Жекова (39), Руси Бонев (38), Златка Халачева (38). Младостта и ентусиазмът си казват тежката дума при изграждането на сплотения колектив и именно под неговите грижи израстват не едно следващи поколения.[1:28, 29]

Днес II ОУ „Христо Ботев“ не спира да твори своята история. Независимо от проблемите и въпреки тенденцията към намаляване на броя на учениците, в резултат на отрицателния като цяло естествен прираст на населението[1:31].

Други училища намиращи се в рамките на града: Разбира се става дума за I ОУ. В Статистическия календар на Старозагорския департамент в миналото се вижда, че през далечната 1882 г. в с. Кум Дуванджии има едно училище с един учител и 53 ученици – 49 момчета и 4 момичета.[1:31]