Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО, ) е националноосвободителна организация на българите в Македония.Alexandrov, Ivan, „Macedonia and Bulgarian National Nihilism“, Macedonian Patriotic Organization „TA“ Australia Inc. 1993 Организацията е пряк наследник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и е припозната от мнозинството македонци като тяхна освободителна организация.Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.66 ВМРО е възстановена от Тодор Александров,Encyclopædia Britannica Online след като Македония е повторно разделена между Сърбия, Гърция и България в края на Първата световна война. Институтите, структурата на революционните мрежи, четническите организации са пряко заимствани от старата организация, откъдето идват и мнозинството от дейците на ВМРО.Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001. За основна цел тя си поставя придобиване на политическа автономия на Македония и обединението ѝ в една независима държава с преобладаващо българско население, със столица Солун – теза, подкрепяна от правителството на Александър Малинов с оглед на политическата изолация и недоверие към България от страна на Великите сили.Гергинов, Кр. Билярски, Ц. Непубликувани документи за дейността на Тодор Александров 1910 – 1919, сп. ВИС, кн. 2 от 1987, стр. 214. Във връзка с това ВМРО изгражда базите си в България.
В противовес на ВМРО, федералистите и крайно левите дейци на ВМОРО създават редица организации, чиято цел е да изместят ВМРО като главен двигател на македонското революционно движение с идеи за автономия на Македония в рамките на Балканска федерация.„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002. Те се поставят в услуга на Гърция, Кралство Югославия, СССР и Коминтерна.Dobrinov, Dencho, d.h.s, „A KNIGHT OF THE BULGARIAN NATIONAL REVOLUTION The assassination of Todor Alexandrov – The underhand role of the Comintern – The wrong calculations of the Bulgarian Communist Party – The marionettes.“ За да продължи революционната дейност в новите условия, ВМРО се включва в политическите борби в България, а същевременно обособява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“ чрез Спомагателната организация на ВМРО. Дейци на ВМРО се поставят в услуга на отделни партии, като извършват редица политически убийства, в това число – и на министър-председателя Александър Стамболийски;Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.61 влизат в задочни конфликти с български правителства и участват косвено в Деветоюнския преврат, а също и в потушаването на Септемврийското въстание в Пиринска Македония. В резултат ВМРО за врагове печели земеделците, комунистите, федералистите, народняците, а звенарите по-късно забраняват ВМРО. След обявяването на прокомунистическия Майски манифест ВМРО губи част от доверието към себе си в България и Западна ЕвропаБилярски, Цочо, „Чуждият печат за убийството на Тодор Александров“, Сп. „Нюз Ист“ от 25.IX пише следното:В сегашния случай ние имаме обширни доказателства, че македонската организация се е озовала на кръстопът. В продължение на ред години тя възлагаше своите надежди върху намесата на западните сили, но те отказаха каквато и да било помощ или да обърнат каквото и да било внимание на Македония. Тогава възникна едно течение, което реши, че едничката надежда за помощ е Русия... и търпи разцепление в собствените си редици,Banac, Ivo, „The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics“, Cornell University Press, 1984, p.307 – 328 вследствие на което ръководителят ѝ Тодор Александров е убит.Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.64
Новият ѝ лидер Иван (Ванче) Михайлов предприема крути мерки по унищожението на всички фракционистки крила в македонското революционно движение.Виж Горноджумайски събития и Протогеровисти До забраната на ВМРО през 1934 година организацията е постоянно разкъсвана от междуособици и братоубийствени борби.Сред първите убийства на дейци на старата ВМОРО е това на Гьорче Петров (28 юни 1921), а сред последните – на Наум Томалевски (2 декември 1930). В резултат организацията измества основната си дейност от неконвенционална борба с въоръжени чети към изолирани терористични актове,Гиза, Антони. „Балканските държави и македонският въпрос“, Македонски Научен Институт, София, 2001. най-важният сред които е убийството на югославския крал Александър I Караджорджевич.Колев, Рачо, „Българската следа – приносът на България към развитието на тероризма през последния век“, Списание Експерт. Атентатът е извършен с помощта на хърватската революционна и терористична организация Усташа,Vaknin, Sam, Ph.D., „The Union of Death Terrorists and Freedom Fighters in the Balkans „The Insurgents and the Swastika““ с подкрепата на УнгарияKlajn, Lajčo, „The past in present times: the Yugoslav saga“, Unversity Press of America, 2007, p. 13. и фашистка Италия,Bosworth, R. J. B., „The Oxford Handbook of Fascism“, Oxford University Press, 2009, p.418 остават съмнения за участието и на нацистка Германия – радетели за промяна на статуквото, наложено от Версайската система от мирни договори след края на Първата световна война.Barnes, Harry Elmer, „Revisionism and the Promotion of Peace“, Institute for Historical Review Правителството на Кимон Георгиев забранява ВМРО след Деветнадесетомайския преврат, но част от дейците ѝ продължават нелегалната си дейност дори след края на Втората световна война.Гоцев, Димитър, „Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991 г.“, Македонски научен институт, София, 1998.
Оценките за ВМРО като цяло са много и крайно противоречиви. След демократичните промени в България и Северна Македония се създават редица организации ВМРО, считащи се за наследници на историческата организация. Сред тях са ВМРО-БНД, ВМРО-ДПМНЕ, ВМРО-НП и други.
Предистория След подписването Солунското примирие на 29 септември 1918 година, Царство България прекратява своето участие в Първата световна война. По това време структурите на ВМОРО, които изцяло са се влели в състава на Българската армия, след демобилизацията ѝ окончателно се разпадат. Вардарска и Егейска Македония са включени отново в пределите съответно на Кралството на сърби, хървати и словенци и на Кралство Гърция. България е окупирана от части на Антантата, с което се оформя Втора национална катастрофа, утвърдена на 27 ноември 1919 с Ньойския договор. По силата на този договор е отнето суверенното право на България да поддържа свои въоръжени сили и са орязани допълнителни територии. Подписалият договора Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация. След Първата световна война победителките превръщат своята съюзничка Сърбия в истинска малка империя. Срещу тази два пъти по-голяма и враждебно настроена държава България е обезоръжена. Съзнавайки слабостта на страната, министър-председателят се стреми да поддържа добри отношения със западната съседка. Това вкарва правителството в конфликт с македонските българи, обвиняващи го в национално предателство. Още с поемането на премиерския пост през октомври 1919 г. Александър Стамболийски започва да съставя списъци за арест на отговорните за намесата на България във войната на страната на Централните сили. Сред тях са и генерал Александър Протогеров и Тодор Александров, членове на ЦК на ВМОРО, които са прибрани в участъците на 4 ноември 1919 г. Новото СХС Кралство иска двамата да му бъдат предадени, за да обезглави опасната организация. Стамболийски е против, но не смее да откаже. Все пак с помощта на столичния полицейски началник Антон Прудкин се инсценират събития, при които двамата затворници успяват да избягат. Веднага след бягството си двамата нелегални се заемат с възстановяването на организацията в Пиринска Македония, която след това ВМРО превръща в „държава в държавата“.
Възстановяване и укрепване на революционната организация (1919 – 1924) Възстановяване на организацията
На 20 декември 1919 година дейци на ВМОРО провеждат в София тайно съвещание, на което Вътрешната македоно-одринска революционна организация е възстановена като Вътрешна македонска революционна организация. Съвещанието е инициирано от членовете на последния централния комитет на ВМОРО, избран през 1911 година: Тодор Александров, Петър Чаулев и Александър Протогеров (избран да замести убития през войната Христо Чернопеев). Официално възстановяването е оповестено на 19 март 1920 година. Името на организацията е променено, защото след войната се е обособила отделна Вътрешна тракийска революционна организация (ВТРО), действаща в Западна Тракия под водачеството на Тане Николов. Против възстановяването на организацията в този ѝ вид се обявяват отделни дейци на ВМОРО като Христо Татарчев, представители на Временното представителство на бившата ВМОРО и Македонската федеративна организация.
ВМРО се обявява за автономия на Македония и в защита на българското население там. На 3 февруари 1920 година Тодор Александров, Александър Протогеров, Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Георги Баждаров, Михаил Монев, Аргир Манасиев, Наум Томалевски и други участват в заседанието, на което се взема решение за възстановяване на четническата дейност във Вардарска и Егейска Македония. Към май 1920 година организацията разполага със 17 чети във Вардарска Македония и 5 в Егейска, съставени от по 15 четници и трима в резерва. Възстановени са революционните окръзи – Скопски, Битолски, Струмишки, Серски и Солунски, околийските и селските райони. По цялата граница на България с Македония са създадени пунткове на ВМРО, които отговарят за цялата революционна дейност във вътрешността. В Горна Джумая това е Иван Караджов, в Петрич Атанас Маджаров и Стоян Филипов в Неврокоп. Без да се свика конгрес, Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев са преизбрани за членове на ЦК на ВМРО, а за членове на Задгранично представителство на ВМРО, второ по значение след ЦК, са избрани Георги Баждаров, Наум Томалевски и Кирил Пърличев. От друга страна, Димитър Влахов е избран за резервен член на ЦК, като представител на лявото крило.
ВМРО решава да подпомогне югославските комунисти на изборите от есента на 1920 година, чиято главна задача е децентрализиране на кралството. Четите на ВМРО остават до късна есен във Вардарска Македония като агитират сред местното население да се гласува за комунистите. В резултат на изборите в „Южна Сърбия“ комунистите печелят 18 от 45 мандата. Отделно сръбските официални власти констатират, че ВМРО е възстановила революционните си мрежи в цяла източна Македония.Тасич, Дмитар. Действията на ВМРО в Кралството на сърби, хървати и словенци през есента на 1920 година, в: Военноисторически сборник, 2007, бр.4, стр.31 – 37.
Въоръжени действия на ВМРО в Гърция и Сръбско-хърватско-словенското кралство