Пламен Дойнов

Пламен Дойнов е български поет, драматург, литературен историк. Ректор на Нов български университет от 1 юли 2020 г.Академичен съвет: ректорКратки новини: Нов български университет е с нов ректор, Dnevnik.bg, 3 юли 2020.

Биография Произход и образование Роден е на 10 април 1969 г. в Разград, Лудогорието, в семейството на поета и общественик Иван Дойнов. Завършва ЕСПУ „Васил Коларов“ в родния си град, а след това история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“ (2007).

Професионално развитие

Един от основателите на департамент „Нова българистика“ на Нов български университет (1994), негов ръководител (от 2012 до 2020).

През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“ ООД (1996 – 1998), директор на Национален студентски дом (1998 – 2004), асистент и главен асистент в НБУ (2005 – 2010), редовен доцент в Нов български университет с хабилитационен труд „Годините на литературата – основания, характеристики, история: 1907, 1956, 1968 като репрезентативни години на българската литература през ХХ век“ (2010) и професор (2019).

Директор на научноизследователската програма на департамент „Нова българистика“ на НБУ „Литературата на Народна република България“ (1946 – 1990)”, в рамките на която е водещ на издателските поредици Библиотека „Личности“, „Литературата на НРБ: история и теория“, „Червено на бяло: литературен архив на НРБ“. Ръководител и координатор на множество изследователски проекти и научни форуми в областта на литературната история.

Дългогодишен редактор в седмичника „Литературен вестник“ (от 1993).Екип, сайт на „Литературен вестник“.

Обществена работа Заместник-председател на Сдружението на българските писатели (от 2003).

Член на журито при първото издание на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ през 2002 г.Жури 2002 сайт на Награда „Хеликон“.

Член на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2012 г.„Кръстю Раленков спечели Славейковата награда“ в-к „Тревненска седмица“, 12.06.2012.

Член на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2013 г.„Оля Стоянова и Йордан Ефтимов с наградата „Иван Николов“ за 2013“, „Аз чета“, 19 декември 2013 г.„Оля Стоянова и Йордан Ефтимов са най-добрите поети за 2013“, Kafene.bg, 20 декември 2013 г.

Председател на журито на Наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ (2018).„Награда „Чудомир“ 2018 за къс хумористичен разказ взе Иван Димитров“, chudomir.eu, 25 март 2018 г.

Член на журито на първото издание на Европейската литературна награда „Димитър Димов“ (2019).Пламена Николова, „Жером Ферари спечели първата Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“, varna24.bg, 30 май 2019 г.

Занимания с театър

През 90-те години на ХХ век се занимава с литературен театър, а в следващото десетилетие – с драматичен театър, където печели авторитет на драматург. Основател на авторския литературен театър (АЛТ), който до края на ХХ век играе следните по-важни спектакли: „Тела и текстове“ (1992), „Смъртта на кръга „Мисъл“ (1994), „Живи и мъртви в българската поезия“ (1996), „Резерватът Висящите градини на България“ (1997), „Как ехото заглъхва“ (1998).

Пиеси „Една добра жена в една лоша зима“ „Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом“ „Къщата на Иван“ „Гласовете на другите“

Идеи Писане от натура Като поет пърформър Дойнов е организаторът на т. нар. „писане от натура“ – пародийни състезания на поети, пишещи експромти а ла „рисуване от натура“.Пламен Дойнов, „Проектът „Писане от натура“, „Литературен вестник“, 19-31.12.2001, год. 11, бр. 43.

Нова политическа поезия Пламен Дойнов обявява платформата Нова политическа поезия чрез едноименно четене, състояло се на Камерна сцена „Миракъл“ в Театър „Българска армия“ на 22 февруари 2016 г., последвано от друго поетическо четене – Нова политическа поезия: Втора нощ на 19 ноември 2018 г. Резултат от тези акции са книгите „Балът на тираните“ (2016) и „Влюбване в диктатора“ (2020). Дойнов твърди, че „новата политическа поезия става възможна след края на диктатура, в ситуация без политическа цензура. Тогава поезията не е принудена да избере страна, не е заставена да служи на каузата на свободата, а просто има шанс да практикува свободата си.“ Той развива тезата, че новата политическа поезия използва „директни метафори“ и чрез тях „поезията отива при политическото, за да си вземе езика обратно, присвоен от лицата на властта и пазара, от монопола на жълто-кафявите медии и да възстанови изличения смисъл на думите, да реабилитира достоверността на лирическото изказване, да върне съвестта на езика. А другото име на съвестта е паметта.“

Алтернативният канон Като литературен историк Дойнов е известен с изковаването на понятието „алтернативен канон в българската поезия от епохата на Народна република България“, чието ядро се състои от десет литературни личности: Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Стефан Гечев, Иван Теофилов, Иван Динков, Христо Фотев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова и Борис Христов. Алтернативният канон е разпознат от 60-те години на ХХ век насетне като относително видима норма за функциониране на текстови практики и авторски имена с изразена контраидеологическа и контракултурна насоченост спрямо доктрината на социалистическия реализъм.

Награди Носител е на национални награди за поезия, сред които „Яворов“ (Поморие, 1995) и „Иван Николов“ (2004 - за стихосбирката „Кафепоеми“Говори се, „Дневник +“, 27 декември 2004, 16:50, и 2012 - за стихосбирката „София Берлин“Пламен Дойнов е носителят на наградата „Иван Николов“ за 2012 г., ЛиРа, 21.12.2012), "Николай Кънчев" (2012 - за стихосбирката "София Берлин" и 2016 за стихосбирката "Балът на тираните") и голямата награда от Националния поетичен конкурс „Христо Фотев“ (Бургас, 2022) за стихосбирката „Влюбване в диктатора“Мариета Ханджиева, „Пламен Дойнов е носителят на голямата награда в Националния конкурс за поетична книга „Христо Фотев“ за 2022 г.“, сайт на община Бургас, 26 март 2022 г.Галя Тенева, „Пламен Дойнов е победителят в Националния конкурс за поетична книга „Христо Фотев“, БТА, 26 март 2022 г.Петя Янакиева - БНР Бургас, Пламен Дойнов е носителят на голямата награда от Националния поетичен конкурс „Христо Фотев“, БНР, 25 март 2022. За пиесите си е отличаван с наградите за съвременна българска драматургия „Иван Радоев“ (Плевен, 2001, за пиесата „Къщата на Иван“).Първи национален конкурс за българска драматургия - 2001 г. и „Аскеер“ (2006, за пиесата „Гласовете на другите“) За изследването си „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989“ е носител на националната награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата и община Пловдив (2012) в категория „Хуманитаристика“.„Драматургът Константин Илиев е носителят на голямата награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура“ , сайт на МК, 11.06.2012 За укрепването на българо-унгарските културни връзки, за популяризирането на унгарската литература в България и за изследванията му, посветени на отражението на Унгарското въстание от 1956 година в българската литература и култура е отличен с унгарския Златен кръст за заслуги в областта на културата (едно от най-високите унгарски отличия, давани на чужденци) – на церемония, провела се в посолството на Унгария в София на 23 октомври 2013 г.„Пламен Дойнов с унгарски златен кръст“ в. „Екип 7“, 28 октомври 2013 г. Единадесети носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2015).„Връчиха наградата за критика на името на Иван Мешеков и Иван Радославов“, dariknews.bg, 17 септември 2015 г. Носител на Националната литературна награда „Иван Динков“ като критик (2016).„Двама са носителите на наградата „Иван Динков“, електронен бюлетин „ПА Медиа“, 29 октомври 2016 г.Стефка Венчева, „Иван Цанев и Пламен Дойнов си поделиха голямата награда „Иван Динков“, pzdnes.com, 29 октомври 2016 г. Номиниран за международната награда „Европейски поет на свободата“ в рамките на едноименния фестивал в Гданск, Полша през март 2018 г. Носител на Национална награда „Пеньо Пенев“ (2022) за принос в националната поезияПламен Дойнов и Хайри Хамдан – носители на наградите за поезия „Пеньо Пенев“ 2022, разговор на Дарина Маринова с проф. Пламен Дойнов и с Хайри Хамдан в Артефир, БНР, 7 май 2022. Носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ (2025)„Проф. Пламен Дойнов е отличен с наградата за лирика „Иван Пейчев“ за 2025 година“, сайт на община Шумен, 2 декември 2025 г.„Проф. Пламен Дойнов е отличен с наградата за лирика „Иван Пейчев“ за 2025 г.“, ШУМ.БГ, 2 декември 2025 г.„Проф. Пламен Дойнов с наградата за лирика „Иван Пейчев“, ShumenNews.bg, 2 декември 2025 г..

Библиография Поезия „Вик на мълнии“. 1991. „Post festum“. Надгробни надписи и стихотворения“. София: „Петекс-Petex“, 1992.Георги Господинов, „Поетика на гробището“, рец. в електронно списание LiterNet, 31.08.2008, № 8 (105). „Любовникът и Маестрото. Към поетика на кръвта и тялото (из бележника на Емилия Н. и червената тетрадка на Павел И.)“. София: ПАН, 1993. (ISBN 954-8038-81-1) „Висящите градини на България“. София: ПАН, 1997. (ISBN 954-657-087-7)Пламен Антов, „Отказ от рецензия“, рец. в електронно списание LiterNet, 24.07.2007, № 7 (92). „Мистификации“. София: изд. ателие Аб, 1999 (2000), 148 с. (ISBN 954-9885-75-5) „Истински истории“. София: Изд. Литературен вестник, 2000. (ISBN 954-9602-13-3)Борис Ангелов, „П. Дойнов, „Истински истории. Стихотворения по действителни случаи“, рец. в електронно списание LiterNet, 1 юни 2001., Бисера Дакова, „Мистификации на погледа“, рец. в електронно списание LiterNet, 16.10.2008, № 10 (107)., Мира Душкова, „Истинските истории на Пламен Дойнов“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 октомври 2002., Мирела Иванова, „Бастунът, който пази и убива“, рец. в електронно списание LiterNet, 27.12.2008, № 12 (109). „Кафепоеми“. София: ПАН, 2003 (2005), 92 с. (ISBN 954-657-458-9)Милена Кирова, „Покана за кафе“, рец. във в. „Култура“, бр. 2, 16 януари 2004 г. „Кафепоеми“ е преведена във Франция (2006)Ralitsa Mihailova-Frison-Roche, „Plamen Doynov“ , bulgaria-france.net. и Унгария (2007). „София Берлин“. София: Несарт, 2012.Георги Лозанов, „Кажи го пак, но в рими“, изказване на премиерата на книгата, в. „Култура“, бр. 42 (2704), 7 декември 2012 г.Антоанета Алипиева, „Пътища из Европа и родината“, рец. във в. „Култура“, бр. 8 (2714), 1 март 2013 г.Яница Радева, „За поезията като храна и за храната в поезията от „София Берлин“, рец. в „Литературен вестник“. „София Берлин“ е преведена в Полша: Płamen Dojnow. „Sofia Berlin”. Tłum. Hanna Karpińska, Dymitr Dobrew, Dorota Dobrew i Wojciech Gałązka. Instytut Kultury Miejskiej. Seria: Europejski Poeta Wolności. Gdańsk. 2018. „Балът на тираните“. София: Кралица Маб, 2016, 84 с. (ISBN 978-954-533-156-5)Милена Кирова, „Поезия по време на избори“, рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2875), 18 ноември 2016 г.Кирил Попов, „За политическата, а не за метафизическата истина“, рец. в електронно списание LiterNet, 25.12.2016, № 12 (205).Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Бавното четене: Пламен Дойнов. Балът на тираните“, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 2 (2882), 20 януари 2017 г.Михаил Неделчев, „Самопредставяне на политическото“, рец. в електронно списание LiterNet, 04.02.2017, № 2 (207).Георги Гочев, „По-сложната истина: Есе за политическата поезия на Пламен Дойнов“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 13 февруари 2017 г. Поезия. Събрано и избрано. София: Нов български университет, 2019, 320 с. (ISBN 978-619-233-059-0)