„Описание битът на македонските българе“ е книга на Стефан Веркович, излязла на руски език в 1868 година в Москва под заглавието „Описание быта Болгар, населяющих Македонию“.Московския Университетския Известия. №3 Москва, 1868, с. 216 - 259. Книгата съдържа етнографски данни и описания на бита на македонските племена от Долна и Горна Македония. В нея преобладават описания на обичаи – предимно сватбени, семейни и календарни, сведения за стопанския живот и за диалектите. Книгата е ценна с етнографските си описание и наблюдения на живота на македонските българи, макар и да съдържа „наивни и произволни тълкувания на материалите“.
Език и издания
Оригиналният език, на който Веркович написва книгата, е български – мървашкото наречие, което Веркович знае от дългия си престой в Сяр, и което той смята за най-старинно и най-близко до старобългарския език. Книгата е изпратена в Русия на професор Нил Попов. Преведена е на руски език от Райко Жинзифов и отпечатана в „Московския Университетския Известия“, №3, 1868 г.
Книгата е преведена обратно на български език от Георги Н. Клушский и издадена в Кюстендил, България, в 1884 година под заглавие „Описание битът на македонските българе“.
Съдържание В труда си Веркович описва бита на „колената“ и „родовете“ в Македония, която е област „населена народом говорящим на самом чистом болгарском языке“ и се опитва да определи общите и специфичните черти в бита и културата на местните етнографски групи на македонските българи. В Горна Македония според него основните колена са мияци, полянци, копановци, бързаци и пиянци, а в Долна Македония - бандовци, поливаковци, дорзилци, сераковци и марваци. Веркович прави отделни етнографски очерци за техния брой, социални отношения, семейни и календарни празници, обичаи, носии, поминък, психологически особености, антропология и говор. Прави също така и съпоставки между тях като посочва близости и разлики на базата на различни характеристики. Пълни и ценни са описанията на мияшката и поливаковската сватба, които са описани детайлно като хронология и обредност.
Книгата също така предлага и много произволни етимологични тълкувания, свързани с названията на различните групи. Така например Веркович твърди, че името мияци произлиза от ми якци, тоест ние сме яки и затова мияците се смятали за аристократи, потомци на българските боляри. Поливаковците по предание пък имали за свой праотец първороден син на бог Пий.
Бележки
Категория:Българска етнография Категория:Книги за Македония Категория:Книги от 1868 година Категория:Научни книги Категория:Руски книги Категория:Македонски българи Категория:Стефан Веркович