Милан Мицов Манолев (Манолов) е български анархист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография Милан Манолев е роден през 1885 година в град Кукуш, тогава в Османската империя. Брат е на Никола Манолев и Иван Манолев. Учи в Скопското българско педагогическо училище и става близък с учителя си Викентий Попанастасов‎. Присъединява се към ВМОРО и е близък на Яне Сандански. След Младотурската революция е изпратен с учителката Райна Измирлиева от Кукуш в Енидже Вардар. Освен с учителската дейност двамата се занимават с пропагандиране на Народната федеративна партия (българска секция), заради което Манолев влиза в спор с председателя на българската църковна община Тома Николов и по-късно си подава оставката.Тома Николов бърка личното име на учителката с Катерина, в: Николов, Тома. Моите спомени, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989, 30. КЪРВАВАТА СВАТБА В С. ГЮПЧЕВО

Преди това през октомври 1909 година се конституира ново тяло на Съюза на българските конституционни клубове в Енидже Вардар. За негови представители са избрани Димитър Попставрев, Хариш Божков и Петър Хаджириндов, в клубното бюро влизат Георги Паришов, Тома Тушеянов, Христо Сърбинов, Дионис Стамков, Андон Димитров, Стамко Попкочов, Христо Гюпчанов, Димитър Лешков, Димитър Хаджигаев, Георче Дунов, Божин Либишанов и Милан Манолев. В контролната комисия са избрани Божин Попстанков, Порфирий Шайнов, Траю Касап и Дионис Накезов.

Възприема анархистки възгледи, присъединява се към Червените братя. През 1912 година отива в София и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. През 1914 година участва в подготовката на атентат в църквата „Св. Александър Невски“ срещу цар Фердинанд I и Николай ІІ, като след провала в дома му остават четири бомби на Наум Тюфекчиев. През 1915 година е осъден на 10 години затвор по делото за атентата в Градското казино. През 1918 година е амнистиран от правителството на Александър Стамболийски и започва работа като чиновник в статистиката. Продължава да симпатизира на лявото крило в македонското освободително движение, като е връзка на Тодор Паница в София.

През февруари 1925 година в София е убит професор Никола Милев, заради което Милан Манолев е заловен от хора на Вътрешната македонска революционна организация и отведен в квартира на улица „Веслец“, а след като прави самопризнания под натиск, е убит и захвърлен на мястото, на което е убит Милев.Г. Балкански, История на безвластническото движение в България (очерк), Париж, 1980 , взето от anarhija.freediscussions.net/t110-topic на 7.07.2012 г. До неговия труп е оставена бележка с надпис „Убиецът на Никола Милев е наказан“. Според един източник истинските убийци са Георги Шейтанов и Желю ГрозевАнархизмът като философия и дело - творчество, биографични бележки и спомени за Георги Шейтанов, ИК „Христо Ботер“, 1994, стр. 242, а Петър Шанданов години след случката пише:

Външни препратки "Убиеца на Н. Милев и самопризнанието му", публикувано във в-к "Независимост. Орган на Национал-либералната партия", год. V, бр. 1202, София, 11 май 1925 година

Бележки

Категория:Български революционери от Македония Категория:Български анархисти Категория:Членове на Червените братя Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Възпитаници на Скопското българско педагогическо училище Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция) Категория:Български атентатори Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Терористи на ВМОРО Категория:Родени в Кукуш Категория:Починали в София Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Преподаватели към Ениджевардарската българска община Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове