Средният път или средната пътека (пали: маджихима патипада; санскрит: мадхяма патипад)Kohn (1991), p. 143.Also see the Pali version of the Dhammacakkappavattana Sutta (available on-line at SLTP, n.d.-b, sutta 12.2.1) where the phrase majjhimā patipadā is repeatedly used. е термин, който Сидхарта Гаутама използва, за да опише характера на пътя, водещ до освобождение.

В махаяна-будизма понятието среден път се отнася до прозрението за пустотата, което отива отвъд крайностите за съществуването и несъществуването.David Kalupahana, Mulamadhyamakakarika of Nagarjuna. Motilal Banarsidass, 2006, page 1.Калупахана: "Два са аспектите на учението на Буда, философски и практическият, които са взаимно зависими и са ясно изложени в две от проповедите – на Качааянагота сутра и Дхаммачакапаватана сутра, и двете от които са на висока почит от почти всички школи на будизма, независимо от техните сектантски съперничества. Качааянагота сутра, цитирана от почти всички големи школи на будизма се занимава философски със „Средния път“, поставени на фона на две теории за абсолюта в индийската философия, а именно постоянното съществуване атхита, изложена в началото на Упанишадите и нихилистичното не-съществуване (натхитаа), предложено от материалистите."

Теравада В Пали канона на Теравада будизма изразът Среден Път е използван в първата проповед на Гаутама Буда (Дхамачакапаватана сутра), за да се опише Благородният Осмократен Път като път между всички противоположности на лишения и чувствено задоволяване. По-късно в пали литературата отново се използва фразата Среден Път относно учението на Буда за зависимия произход като възглед, който е между противоположностите на етернализма и нихилизма.

Благородният осмократен път Терминът Среден път е използван в Дхамачакапаватана сутта и е първото учение, което Буда произнася веднага след като постига просветление Samyutta Nikaya, 56:11. Вижте . В тази сутра Буда описва средния път като умереност между противоположностите на чувственото удовлетворяване и самоумъртвяването. Това, според него е пътят на мъдростта.

Според писмените източници, когато Буда произнесъл Дхамачакапаватана сутра, той обърнал вниманието си към петимата адепти, с които той преди практикувал аскетизъм.See, for instance, the Mahasaccaka Sutta (The Longer Discourse to Saccaka, MN 36 Thanissaro, 1998 ). По-този начин, в личен план, както и в по-широк смисъл това е уместен упрек срещу крайностите (пали: анта) на самоумъртвяване (пали: ата-киламатха), присъщи на някои индийски шрамански практики от неговото време.

Зависим произход Зависимият произход описва съществуването на обекти и феномени като резултат от причини. Когато една причина се промени или изчезне, обектът на резултата или феномена също ще се промени или изчезне както ще зависят обектите на феномена от променения обект или феномен. По този начин, не съществува нищо, което да е вечно само по себе си или атман, а само зависимо съществуване и произход.

Но липсата на вечен атман не означава, че въобще не съществува нищо. Ранният будизъм има реалистичен подход, който отхвърля съществуването като такова на вечните и независими субстанции. Ето и гледната точка за Средния Път между вечността и унищожението:

Анатман Основна статия: Анатман

Зависимият произход разглежда човешките същества като лишени от лична същност или атман. В литературата на Теравада употреба на термина за „Средния път“ може да се намери в коментарите на Пали канона от 5 век:

Във Висудхимага откриваме следната мисъл:

В самия Пали Канон тази гледна точка не е ясно наречена „среден път“, а е наречена буквално „учение на средата.“

Прераждане Обусловено възникване дава основна причина за прераждане:

В будистката Тхеравада сотериология не съществува трайно „аз“ нито пълно изчезване на „личността“ при смъртта, има само възникване и прекратяване на явленията свързани като причина и следствие See, e.g., Bodhi (2005), p. 315: Няколко сутри съдържат термина за зависимия произход като „учение за средата“ (majjhena tathāgato dhammaṃ IAST deseti). Това е „учение за средата“, защото то надхвърля две крайни възгледа, които поляризират философския размисъл за човешкото състояние. Едната крайност е метафизичната теза за вечността, (sassatavāda), твърди, че в основата на човешката идентичност е неразрушимият и вечен себе си, независимо дали е индивидуалност или универсаленост [...] В другата крайност унищожението (ucchedavāda), поддържа твърдението, че когато умира човека е напълно унищожен .... Зависимия произход предлага коренно различна перспектива, която надхвърля тези две крайности. Той показва, че индивидуалното съществуване се състои от сегашни условни феномени, които са лишени от метафизичен самостоятелност и все още продължават от раждане до раждане, докато причините, които го поддържат, остават в сила".

Обусловеното възникване също така се описва като дванадесетте фактора на условния произход на страданието (дукха), което води до прераждане, от невежеството (авидя) до старост и смърт (джарамарана), и паралелно обратно в обратен ред взаимозависвързаното прекратяване на тези фактори (виж зависим произход и Дванадесет Нидан)In Theravada Buddhism, only nibbana is „unconditioned“; nonetheless, even the arahant or Tathagatha (who has attained nibbana) upon passing neither exists nor non-exists according to the Canon..

Махаяна Мадхямака В Махаяна будизма на школата Мадхямака („Среден път“) приема като факт „средния път“ като позиция между метафизичните твърдения, че нещата в крайна сметка както съществуват така и не съществуват. Kohn (1991), pp. 131, 143. Влиятелните Строфи за Средния Път на Нагарджуна, който групира ползването на термини, описващи реалността, които водят до превръщането на прозрението в празнота. Тези стихове съдържат една препратка към сута от самия Буда, наречени Качаянаготта сута от Самютта-никая:

Китайски будизъм Тендай В школата Тендай Средния Път се отнася за синтеза на тезата, че всички неща са „празни“ и антитезата, че всички неща имат проявено съществуване. Kohn (1991), pp. 143 – 144.

Чан В будизма Чан Средния Път описва реализацията да си свободен в едностранчива перспектива, която взима крайностите на всяка полярност като обективна реалност.

В глава десета на Олтарната Сутра Хуйнен дава указания за преподаване на Дарма. Хуйнен изброява 36 основни опозиции на съзнанието и обяснява как пътят е свободен и от двете крайности:

Бележки

Литература

Категория:Будистки термини