„Синята кърпичка“ () е руски съветски валс от 1940 г., посветен на воините от Червената армия.
Става особено популярен, когато текстът е свързан и изпълняван по време на Втората световна война.
Синята кърпичка Създаване
Автор на музиката е полякът Ежи Петербургски. След капитулацията на Полша по време на Втората световна война и нейната подялба той се оказва в град Белосток, преминал към СССР. В края на 1939 г. е диригент на Беларуския републикански джазов оркестър. Заедно с Хенрих Холд създава естрадната група „Голубой джаз“.
По време на гастрол в Московския театър „Ермитаж“ през 1940 г. групата изпълнява новия му валс, композиран в Днепропетровск. Присъстващият на концерта поет и драматург Яков Галицки се впечетлява от изпълнението и записва в своя бележник няколко куплета текст към валса:
„Синенький скромный платочек
падал с опущенных плеч.
Ты говорила,
что не забудешь
ласковых, радостных встреч...“.
След няколко дена довършва текста и валсът е изпълнен от солиста на групата Станислав Ландау. Лиричният валс бързо се превръща в шлагер.
Изпълняван е от популярните певци Вадим Козин, Михаил Гаркави, Лидия Русланова, Екатерина Юровска, Изабела Юриева. Записан е на грамофонна плоча в Ленинградската грамофонна фабрика.
Втора световна война След нападението на Германия над СССР поетът Борис Ковинев пише нов текст, посветен на трудната военна 1941 г., на раздялата на войниците с любимите момичета. Изпълнение на певицата Лидия Русланова получава огромна популярност сред войниците на фронта:
Двадцать второго июня, ровно в 4 часа:
Двадцать второго июня, Ровно в четыре часа Киев бомбили, Нам объявили, Что началася война. Кончилось мирное время, Нам расставаться пора. Я уезжаю, Быть обещаю Верным тебе до конца. И ты смотри, С чувством моим не шути! Выйди, подруга, К поезду друга, Друга на фронт проводи. Дрогнут колеса вагона, Поезд помчится стрелой. Ты мне с перрона, Я-с эшелона Грустно помашем рукой. Пройдут года, Снова я встречу тебя. Ты улыбнешься, К сердцу прижмешься И поцелуешь, любя.
През 1942 г. на Волховския фронт при Ленинград военният кореспондент лейтенант Михаил Максимов редактира текста на Яков Галицки. Новият вариант е публикуван във фронтовия дивизионен вестник „За Родину!“ (бр. 101, 8 юни 1942 г.) и изпълнен на фронтови концерт от Клавдия Шулженко. Записан е на грамофонна плоча в началото на 1943 г. и се превръща във войнишки символ на войната срещу Германия.
Синий платочек
Синенький, скромный платочек Падал с опущенных плеч. Ты говорила, Что не забудешь Ласковых, радостных встреч. Порой ночной Мы распрощались с тобой… Нет больше ночек! Где ты, платочек, Милый, желанный, родной? Помню, как в памятный вечер Падал платочек твой с плеч, И провожала, обещала Синий платочек сберечь. И пусть со мной Нет сегодня любимой, родной, Знаю, с любовью Ты к изголовью Прячешь платок голубой. Письма твои получая, Слышу я голос живой. И между строчек Синий платочек Снова встает предо мной. И часто в бой Провожает меня облик твой, Чувствую, рядом С любящим взглядом Ты постоянно со мной. Сколько заветных платочков Носим в шинелях с собой! Нежные речи, Девичьи плечи Помним в страде боевой. За них, родных, Желанных, любимых таких. Строчит пулеметчик За синий платочек, Что был на плечах дорогих!
Популярност Днес валсът е изключително популярен в Русия. Редовно се изпълнява от съвременните популярни певци Татяна Буланова, група „Фабрика“, Сергей Лазарев и Юлия Савичева, Юлия Началова, Согдиана, Жана Бичевская, Елена Ваенга, Зара, Ани Лорак, Таисия Повали и др.
Външни препратки www.youtube.com
Категория:Култура в Днипро Категория:Военни песни Категория:Танц в Русия Категория:Руски песни Категория:Валсове