Пирок () е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград (Къркларели).
Име Името на селото се среща и като Пирог, Пирот, Пирут или Бургасчик .
География Пирок се намира близо до българо-турската граница, на 23 километра от Малко Търново.
История В XIX век Пирок е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бургасчик (Bourgastchik) има 310 домакинства и 1670 българи.
В лятото на 1871 година Васил Левски учредява революционен комитет в Пирок.
Гоце Делчев, Лазар Маджаров и Стоян Лазов прекарват в Пирок страстната седмица през март на 1900 година при свещеника Пею Димитров Киприлов и Иван Потиров. В присъствието на Маджаров, в църквата на Пирок в делото за освобождаване от османска тирания се покръстват мъжете от цялото село.
В края на февруари 1903 г. в Пирок донасят на тарга болния войвода Михаил Герджиков и го излекуват и укриват в продължение на седмица.
През лятото на 1903 година Пирок е опожарено при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание.
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Пирог има 170 български екзархийски семейства или къщи, църква „Св. Богородица“ и начално училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Пирок са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Българското население на Пирок се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности Родени в Пирок Андрея Георгиев Долапчиев (1881 - след 1943), български революционер Анести, грък от Лозенград, женен в Пирок, праматарин, деец на ВМОРО Атанас Иванов Бакалов (Бъклов), български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров,„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56 македоно-одрински опълченец, 28-годишен, местоживеене в град Бургас, работник, I клас, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“ Вълко Бъчваров, мухтарин на Пирок, деец на ВМОРО Георги Саров (1869 – 1910), български свещеник и революционер Димитър Николов, български революционер, деец на ВМОРО в село Велика Димитър Христов Карагеоргиев (1875 – след 1943), български революционер от ВМОРО Иван Потиров (1865 – 1966), български революционер, лозенградски селски войвода на ВМОРО Константин Киприлов (1895 – ?), български учител, в 1923 година завършил славянсла филология и литература в Софийския университетГодишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929 Никола Георгиев, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев Никола Георгиев Саров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, местоживеене в Батаджик, праматарин, IV отделение, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на сребърен медал „За заслуга“ Никола Петков, деец на ВМОРО Никола Стойков Попов (1866 – ?), български свещеник, революционер и учител Пейо Петков, деец на ВМОРО Петко Костадинов, български революционер, деец на ВМОРО, кехая на селото Петър Киприлов (1851 – 1937), български учител, свещеник и революционер Янко Анастасов (1892 – 1958), български художник
Бележки
Категория:Села в околия Лозенград Категория:Странджа