Марко Касагранде е финландски архитект, екоактивист, архитектурен теоретик, писател и професор по архитектура. Завършил е Хелзинкския университет по технологии в катедра архитектура (2001).
Ранни години Касагранде е роден на 7 май 1971 година в Турку, Финландия в католическо семейство с италиански и финландски корени. Прекарва детството си Илитомио във финландска Лапландия, но учи в Каржаа, малък град в Южна Финландия, преди да се премести в Хелзинки, за да учи архитектура.
Военен и писател След службата си във финландската армия, Касагранде доброволства към групировката на босненските кроати HVO. Под псевдонима Лука Моконеси пише противоречиво приетата Mostarin tien liftarit / Стопаджии по пътя към Мостар (WSOY 1997) за приключенията си по време на босненската гражданска война. Поради описанията на военни престъпления, извършени от лирическия герой в книгата, самият Касагранде е заподозрян в такива. В своя защита, той по-късно твърди, че творбата не се базира на действителни случки. taiteen palkkasotureita – Voima 4/2002 Лично Касагданде проявява нулева толерантност спрямо военни престъпления от всякакво естество. „Тези войници знаят какво не правят както трябва. Това е пълната противоположност на конструктивен колектив и отборен дух. Всеки разбира, че е напълно безсмислено да се разбиват вратите на домове на възрастни хора.“ Касагранде изнася лекции по стратегия и лидерство във Финландския университет за защита от 2006 г. до днес. Anttalainen & Vasaramäki, Casagrande (KALPA, Maanpuolustuskorkeakoulu, 2011), 38 – 41.
Архитект и артист Още от ранните фази на кариерата си Касагранде започва да смесва архитектурата с различни други форми на изкуството и науката, следствие на които са редица екологично насочени архитектурни инсталации по света.Architektur zwischen Landart und Konzeptkunst – Hochschule Munchen 6/2011 After being a finalist in the UK journal Architectural Review's Emerging Architecture competition (1999)Architectural Review. 12/1999 След достигането на финалния етап на архитектурното състезание Emerging Architecture на списание Architectural Review (1999), Марко Касагранде и партньорът му Сами Ринтала получават покана за Виенското Биенале през 2000 г. Вестник New York Times избира проекта им „60 Minute Man“ като техен фаворит на Биеналето. - Adam Mornament: When Attitude Becomes Form Contemporary – magazine 2003 В проекта Касагранде и Ринтала посяват дъбова гора в изоставена баржа върху органичните отпадъци, които Венеция изхвърля всеки 60 минути. Разнообразната работа на Касагранде навлиза в сферите на архитектурата, градското и екологично планиране, екологичното изкуство, цирка и други артистични дисциплини. Thurrock: A Visionary Brief in the Thames Gateway . General Public Agengy 2004
В търсене на неописуема архитектура, истинска реалност и връзка между съвременния човек и природата. Той вярва, че човек не бива да се заслепява от звездите, обикалящия го строй, онлайн достъпа до информация и забавления. Ценно е това, което е истинско. Berkeley Prize Committee and Jury. University of California, Berkeley 2007 Работите и теории се движат свободно между архитектура, градски и еко дизайн, наука и еко изкуство с циркова добавка, формирайки т.нар. commedia dell'architettura – широка представа за заобикалящата ни среда обвързана със социална проблематика и отговорност към природата. Няма друга реалност освен природата.Architektur zwischen Landart und Konzeptkunst – Hochschule Munchen 6/2011 След проекта си в Treasure Hill, в рамките на който Касагранде променя нелегално селище на фермери в експериментална лаборатория с концепция екологичен урбанизъм, архитектът е номиниран за преподавател по екологично урбанистично планиране в тайванския Тамкангски университет. www.atelier-3.com – Atelier 3: Treasure Hill 10/2003 Обществената реакция е смесена.
Градът от трето поколение Касагранде разглежда градовете като сложни енергийни организми с различни взаимнозастъпващи се слоеве на енергийни потоци, определящи поведението на гражданите и развитието на града. Смесвайки природознание и градски дизайн, Касагранде развива методи за точково манипулиране на градските енергийни потоци, за да провокира екологично устойчиво развитие към т.нар. Град от трето поколение (слединдустриален град) INTERVIEW WITH M. CASAGRANDE ON URBAN ACUPUNTURE – Laurits Elkjær, Bergen School of Architecture 4/2010
Теорията на Градът от трето поколение разглежда слединдустриалното градско състояние като машина естествено задвижвана от различни воли, а архитектите като шамани, които контактуват с по-горно ниво на градско съзнание. - Marco Casagrande: Cross-over Architecture and the Third Generation City Epifanio 9 2008 Органичната машина се задвижва от постоянни спонтанни разривни процеси, урбанистично градинарствоThe Community Gardens of Taipei – P2P Foundation 2010, извършвано от жителите т. нар градинари – анархисти, нелегална архитектураIllegal Architecture in Taipei – Kelsey Campbell-Dollaghan, Architizer 2011 и градска акупунктураAnarchist Gardener Issue One 安那其建築園丁 – Nikita Wu: Anarchist Gardener 2010. Руината като преходен елемент в системата се разглежда като нещо създадено от човека, но преминаващо към природата. Chen House by C-Laboratory – Dezeen 2009Теорията е развита в независимия политехнически научен център Ruin Academy (2010).Ruin Academy – Landezine 2010
Градът от трето поколение е наследник на първото поколение градове, в които хората живели в мир и разбирателство с природата и второ поколение, по време на което хората се изолирали от външния свят с каменни стени. В третото поколение природата, която не може просто да се изключи, израства през руините, през пукнатините, свързвайки отново човешката същност с природата. Градът от трето поколение се концентрира повече върху градска акупунктура и микро организация, отколкото върху центричното урбанистично планиране. Returning Humans to Nature and Reality – Nick Couson, eRenlai 2011 Касагранде описва урбанистичната акупунктура като: кръстосана архитектурна манипулация на колективния интелект на града. Градът се разглежда като многоизмерен чувствителен енергиен организъм, жива среда. Градската акупунктура цели контакт с природата. Urban Acupuncture: Revivifying Our Cities Through Targeted Renewal – Kyle Miller. MSIS 9/2011 и чувствителност за разбиране на енергийните потоци на колективната чи под обозримия град и съответната реакцията на ключови места. Архитектурата е в състояние да влезе в ролята акупунктурна игла. Ruin Academy – Marco Casagrande. Epifanio 14 2011 и нов живот ще покълне дори и в най-малката цепнатина на асфалтовия град, градската акупунктура е растението, а акупунктурната точка е пукнатината. Възможността за подобна среща е разглеждана като среща между човешката същност и природата. Теорията отваря вратата за неконтролируеми креативност и свобода. Всеки гражданин е добре дошъл да се включи в съзидателния процес, да използва градското пространство за каквито и да е цели и да моделира обкръжението си по своя преценка. Compost City – Guoda Bardauskait. p. 30 – 31, Sustainable Urban Design Journal 1 2011
Работи на Касагранде са избрани три пъти за Архитектурното Биенале във Венеция – 2000, 2004, 2006 www.worldarchitecture.org – World Architecture Community
Съвместна работа с Ринтала Casagrande & Rintala – Марко Касагранде и Сами Ринтала са финландска архитектурна и артистична група занимаваща се с архитектурни инсталации за международни събития на съвременната архитектура и изкуство. Работите им са смесица между архитектура и еко-изкуство. www.contemporary-magazine.com – World Architecture Community Contemporary – magazine 2003 За пейзажната им инсталация 1000 Бели Криле (Лятото на 2002) артистите поръсват полегатия склон използван за ски спускания в природния парк Коли, Финландия с бели чаршафи от лудници. Касагранде и Ринтала привличат общественото внимание към лудостта на предприемачите, изсичащи стари гори. www.ciac.ca – Biennale de Montreal: Casagrande & Rintala (Finland) 2002 Творбата на Касагранде и Ринтала „Пейзаж“ получава награда на архитектурното състезание Emerging Architecture на списание Architectural Review (1999) - Architectural Review 12/1999, Авторите са поканени за участие на Виенското Биенале през 2000 г. Критикчката във вестник New York Times Herbert Muschamp избира проекта им „60 Minute Man“ за неин любив на Биеналето. – New York Times 2000 Касагранде и Ринтала измислят и строят всичките си творби сами. Процесът на измисляне продължава дори по време на периода на изграждане. "Самата творба често променя своята форма или придобива повече слоеве по време на процеса на изграждане. Ние сме отворени към всякакви проомени в творбата. Започвайки да „напипва“ истинската си форма, обикновено творбата ни казва повече за себе си."architettura.supereva.com – ARCH'IT: Casagrande & Rintala 2001
Най-важни творби Land(e)scape
Land(e)scape (1999), архитектурна инсталация дело на финландските архитекти Касагранде & Ринтала в бивше поле в Саволина. Творбата коментира процеса на изоставяне на финландската провинция.
Три от изоставените хамбари дорасват, обясняват архитектите, до момента, в който е трябвало да нарушат изконния си съюз със земята. Самотни, изправяйки се на крака, те бавно се клатушат към южните градове“ www.arplus.com – The Architectural Review: A dramatic architectural installation designed to draw attention to the plight of the Finnish countryside., 12/1999 „Пейзаж“ получава награда на архитектурното състезание Emerging Architecture на списание Architectural Review (1999), и авторите са поканени за участие на Виенското Биенале през 2000 г. „Пейзаж“ стартира международната кариера на Касагранде и Ринтала. www.contemporary-magazine.com – Adam Mornament: When Attitude Becomes Form Contemporary – magazine 2003 Произведението е запалено от авторите си през октомври 1999 archive.is – The Architectural Review: Burning Passion., 12/1999 „Пейзаж“ представя Финландия на изложенията „Нови тенденции в архитектурата на Европа“ и „Япония 2001“ www.architecture-trend-press.net – Catalog 1: Participating Architects (New Trends of Architecture in Europe and Japan 2001), 2001
Редръм
Редръм (2003) е архитектонична инсталация в Анкъридж, Аляска на финландските архитекти Casagrande & Rintala. Творбата е поръчана от Аляския Форум на дизайна 3 нефтени резервоара на Аляската ЖП компания са разрязани на 12 парчета и превърнати в храмовидна структура, противостояща на държавната административна сграда в Анкъридж на пресечката на C-Street и 7-о Авеню. Интериорът е боядисан в ярко червено, контрастиращо на ръждивия и груб екстериор. Подът е направен от 3500 кг. мидени черупки – първопричината за наличието на нефт в Аляска.
Редръм е критична при по-задълбочен прочит. Дизайнерите целят да привлекат внимание върху връзката между нефт, война и околна среда. Местните медии я описват като „шамар в лицето на алясканци“
Пътьомкин
Пътьомкин е стоманен архитектурен парк дело на Касагранде и Ринтала за село Курумата в Япония 2003. Стоманен хибрид между машина и храм. - Tamkang University: 卡馬可 Marco Casagrande 2004 Творбата смесва външни и вътрешни пространства за медитация. - Camp for Oppositional Architecture 2004 Пътьомкин е поръчан от триеналето на съвременните изкуства в the Echigo-Tsumari 2003.www.shift.jp.org – Echigo Tsumari Art Triennial 2003 Пътьомкин играе ролята на своеобразен Акропол на пост индустриалната ера и повдига въпроса за връзката между модерния човек и природата. Виждам Пътьомкин като култивирано бунище разположено между древните оризови полета и реката с ясна ос към Шинту храма. www.archi-europe.com – Archi-Europe: Potemkin Парцелът е бивше нелегално сметище превърнато в крайречен парк - Japan-Guide: Echigo Tsumari Art Triennial Festival Highlights Архитектурата на парка е изяснена на място в мащаб 1:1, чрез изрисувани линии с крак върху снега. Впоследствие, когато снегът се разтапя съоръжението се изгражда.Landezine: Potemkin – Post Industrial Meditation Park by Casagrande & Rintala