„Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ е първото българско списание, издавано след Освобождението.
Излиза в Пловдив, Виена и София през 1878 – 1879 г., всичко 7 книжки. Основател и редактор е видният учен академик Иван Богоров. Печата се в печатниците на Янко Ковачев в Пловдив, Йован Вернай във Виена и на братя Прошек в София.
Посветено е на езикови въпроси; има мото „Докле езика живее, един народ не загива“. Задачата на списанието е да съдейства българският език да се изчисти от всички чужди думи. Едни от тях Богоров заменя с народни, други – с изковани лично от него. Списанието съдържа бележки и напътствия за запазване на чистотата на езика, призовава към развитие и усъвършенстване на говоримия език. Продължава под името „Наковалня“ през 1879 г.
Думи от Богоров Това е списък с някои от думите, които Иван Богоров въвежда чрез своята „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“.
Източници
Външни препратки „Чистобългарска наковалня за сладкодумство“, Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Русе
Категория:История на българския книжовен език Категория:Списания на български език Категория:Спрени списания в Пловдив Категория:Спрени списания в София Категория:Спрени списания в Австрия Категория:Списания във Виена Категория:Лингвистични списания в България Категория:Основани в България през 1878 година