Арктическото национално убежище за диви животни и растения (Arctic National Wildlife Refuge)(ANWR) е най-голямото сухоземно звено на Националната система за опазване на дивата природа в САЩ. Това е и един от последните непокътнати пейзажи в Америка. Намира се в североизточната част на Аляска и е организирано през 1960 година за да опази уникалните флора и фауна, както и чистотата и количеството на водата в Арктическия регион. U.S.Fish, Wildlife Service/A Sense of the Refuge Arctic National Wildlife Refuge
Описание Простира се във вътрешността на Аляска, като обхваща източната част от планинската верига Брукс и стига до Северния ледовит океан. Бреговете му се мият от Бофортско море, което остава заледено в продължение на осем или повече месеца всяка година. Убежището е създадено под името The Arctic National Wildlife Range, но през 1980 година територията му е увеличена и приема днешното си име. Заема площ от 78 050 km2 и през него няма прокарани пътища или пътеки, нито осигурени места за къмпинг.
Климат Арктика има сложен климат, който се характеризира с малко слънчева светлина през зимата, дълги летни дни, силни ветрове, ниски температури и малко валежи. Ледът присъства тук във всякакви форми - като сняг, ледени щитове, ледници, морски лед и дълбоко замръзнала почва. Arctic National Wildlife Refuge/Climate Change and its Impacts
Лятото в Арктическото убежище е кратко, а дните през този сезон са дълги. Слънцето не залязва от средата на май до края на юли. В рязък контраст с лятото, през зимата то не се издига над хоризонта и светлината е заместена от плътен здрач. Слънцето се скрива напълно от края на ноември до средата на януари. Понякога в небето се появява северно сияние. Обитавайки подобна неблагоприятна среда растенията и животните са се приспособили към тези трудни условия по различни и понякога изненадващи начини.
На север от планинската верига Брукс климатът е класифициран като арктичен. Температурите са толкова ниски, че земята под повърхността остава замръзнала през цялата година. Когато слънцето я затопли, първите няколко сантиметра от горния слой на почвата се размразяват и това позволява на растенията да поникнат, а на насекомите да се заравят и движат през нея. Този почвен слой, който е подложен на периодично замръзване и размразяване се нарича активен слой.
Средната температура през най-студения месец февруари е била -20 °С, но са измервани екстремно ниски температури, достигащи много под -40 °С. На юг от планината климатът е класифициран като субарктичен. През зимата средните температури тук се движат в диапазона от -26 °С до -29 °С. В изключителни случаи те могат да паднат до -45 °С, -51 °С.
Промяната на климата през последните 50 години създава нетипично топло за зимния сезон време в Аляска и Западна Канада. Когато температурата е достатъчно висока, за да завали дъжд вместо сняг, а след това отново застудее, върху снега се образува твърда ледена покривка. Това пречи на активните през зимата животни да достигнат до храната, скрита под снега. От края на 1990-те години броят на мускусния бик е намалял, което до известна степен се дължи и на това явление.
В тези сурови условия и малки промени в климата могат да имат драматични последствия. Например по-сухото и по-топло време може да доведе до по-чести и по-големи пожари. Алпийските ледници в района са се свили значително през последния половин век и се топят все по-бързо. Ако сегашните тенденции продължат, всички те биха изчезнали в рамките на 100 години.
Зониране В Арктическото убежище се наблюдават пет екологични зони. От север на юг това са:
Крайбрежните морски райони в близост до Северния ледовит океан са изпъстрени със солени блата, лагуни, бариерни острови, плажове и речни делти. Те са много важни за живота на белите мечки, рибите и мигриращите птици.
Крайбрежната равнинна тундра представлява плосък до хълмист район без дървета, където карибу и някои видове птици отглеждат поколението си през лятото. През зимата белите мечки правят тук бърлогите си, а рибите презимуват в дълбоките речни вирове.
Алпийската зона обхваща частта от планинската верига Брукс, попадаща на територията на Убежището. Това е най-екстремната планина в Аляска. Обитава се от овен на Дал, мечка гризли, катерица и други.
В гористата тундра южно от планината, се редуват смърчови дървета с храсталаци и ниски растителни видове. През зимата тук се изхранват елените карибу, а през цялата година територията е населявана от вълци и лосове.
Най-южната територия на Убежището е заета от северните гори, смесица от смърч, бреза и трепетлика. Това е единствената широко залесена площ в него. Районът е дом на лосове, рисове, невестулки, както и на многобройни пойни птици.
Флора
Флората в Арктическото убежище, включваща мъхове, лишеи и висши растения, е адаптирана към специфичните характеристики на арктическата околна среда и краткия вегетационен период, наложен от суровия климат.
Повечето растения в Арктическото убежище ползват снега като защитно „одеяло“ в борбата с крайно ниските зимни температури и суровите ветрове. Това отчасти обяснява защо растенията в Арктика са толкова дребни. Ако те бяха по-високи, зимният вятър и ледените снежинки биха унищожили всяка тяхна част, подаваща се над снега. Основата на снега е с температура -6 °С, -7 °С, докато температурата на въздуха е примерно -35 °С. По този начин растенията се справят с разлика от почти 30 °С и това е изключително важно за тяхното оцеляване.
Пролетта и лятото са силни сезони за развитието на растенията. Те бързо избуяват под лъчите на слабото слънце. Мигриращите животни и птици се завръщат и районът се изпълва с живот. Дните през април и май се удължават, но снегът все още обхваща земята.
Трепетликата е едно от растенията, създало си специален начин на живот в суровите климатични условия. През април тя започва да расте с „летящ старт“, използвайки и най-малките слънчеви лъчи. За разлика от повечето дървета, кората ѝ съдържа хлорофил и още преди появата на листа започва усилена фотосинтеза. Тази специална кора може бързо да изгори от засилващите се слънчеви лъчи и затова растението произвежда бял прах по нейната повърхност, който отразява част от светлината. Тъй като този процес изисква повишен разход на енергия, прахът се произвежда само по повърхността на кората, обърната на юг и силно огрявана от слънцето. Така трепетликата се превръща в естествен компас за пътниците.
Друго растение, създало интересен начин за поглъщане на максимално количество слънчева енергия е полярният мак. Подобно на слънчогледа той обръща цвета си към слънцето през целия ден. Това позволява на растението да поеме колкото е възможно повече слънчева енергия през деня. Концентрираната слънчева топлина повишава температурата на семената му с около 10 °F, което дава важен тласък на развитието на растението през краткия му вегетационен период.
Фауна През цялата година количеството слънчева енергия, достигаща до обитателите на района, е съвсем оскъдно и може да поддържа само ограничено количество растения. Те се развиват неравномерно през годината, като в началото на лятото се появява изобилие от нова растителност по крайбрежната тундра. Тя привлича гладните карибу заедно с други животни и се получава голямо струпване на тревопасни и хищници. Храненето е от решаващо значение за бременните карибу, особено след дългата зима. Те раждат в началото на юни, когато има изобилие от нова прясна зеленина. През останалото време, в резултат на минималното количество растения, на тревопасните животни се налага да бродят стотици километри в търсене на храната, необходима за растежа и размножаването им.
В рамките на Арктическото убежище са наброени 43 вида риби, 45 вида бозайници, както и повече от 200 вида птици.Съществуват три начина, по които животните се справят с екстремните климатични условия в района – те могат да спят зимен сън, да останат активни през дългите зимни нощи или да мигрират на юг.
Начини на оцеляване
Хибернация (зимен сън) – Това е метаболизъм, при който жизнените процеси са забавени, телесната температура е понижена, а дишането – потиснато. Като енергиен резерв се ползват телесните мазнини, натрупани през летния сезон.
Например бялата мечка прекарва в бърлогата си в продължение на 5 месеца. Обикновено през ноември я изкопава, а през декември там ражда двойка мечета, които прекарват зимните месеци заедно с майка си. За собственото си изхранване и за кърменето на малките майката ползва телесните си мазнини. За това време мечетата порастват с около 6-7 kg и всички излизат от бърлогата в началото на април.
Комарите преживяват зимата чрез замяна на водата в телата си с вещества, които действат както антифриза в колата. Тези химични вещества запазват клетките от разрушителното действие на ледените кристали, които биха се появили, ако водата в тялото беше запазена.
Зимна активност – Животните, които остават активни през зимния период обикновено са я намалили драстично. Всички те са защитени от много дебела и гъста козина, която да ги предпазва от студа. Също така обикновено са с къси крака и малки уши, за да се губи по-малко телесна топлина.
Мускусният бик (овцебик) например намалява разхода си на енергия като се движи много малко. Козината му е гъста, дебела и много дълга, спуска се почти до земята и не пропуска вода.
Лемингът прекарва зимата в гнезда директно на земята, изолирани под снежната покривка. Изкопава сложна мрежа от тунели и дупки и се храни с коренните части на растенията, върбови и брезови клонки. В началото на зимата ноктите му бързо се удължават, за да може по-успешно да копае под снега. Той е и единственият гризач тук, чиято козина променя цвета си и през зимата става бяла. Това му помага да се прикрива от гладната арктическа лисица и да оцелее през тежкия сезон.
Дебелият слой козина, късите крака и малките уши на арктическата лисица ѝ помагат до някаква степен да задържа топлината на тялото си. Козината побелява през зимата и това ѝ дава възможност по-лесно да се слее с околния пейзаж и да се добере до някой леминг, деликатес за лисицата. В същото време я предпазва да се превърне в жертва на по-големите хищници.
Миграция - Убежището притежава уникална позиция, защото се намира в пресечната точка на четирите основни северноамерикански миграционни маршрути. Птиците отлитат в пет континента, на територията на около 50 държави. Например малкият морелетник прекарва зимата над откритите води на южния Атлантически океан. Сивото каменарче прелита приблизително 20 000 km и пресича цяла Азия и Близкия изток за да зимува в Африка. Това 15 сантиметрово птиче всяка пролет прелита разстоянието обратно до дома си в Арктическото убежище. Полярната рибарка извършва прелет от около 40 000 km в двете посоки, за да прекара зимните месеци в Антарктида.
От 201 вида птици, които са описани в Убежището, само около 30 не мигрират в по-топли страни. Когато премине зимата прелетните птици се връщат тук, където дългите дни дават възможност за поява на изобилие от насекоми и растения, основна храна за тях и за следващото поколение, което се излюпва в Убежището.
Бозайници
В крайбрежната равнина, северно от планинската верига, живеят бели мечки и многобройни тюлени. Във водите през лятото мигрират китове. На юг от брега в просторната и равна арктическа тундра, обрасла с ниски храсти, целогодишно живеят мускусни бикове. Тук, през размножителния период в края на пролетта, карибу раждат малките си. На юг арктичната тундра се издига към скалистите възвишения на планината Брукс. В нея овни на Дал обикалят в търсене на храна, а мармоти в продължение на 9 месеца всяка година спят зимния си сън, скрити в каменни пукнатини. Още по на юг планинските склонове постепенно се спускат към равнината на река Поркюпайн, която е заета от гори от северен тип. В този залесен регион влажни ливади, мочурища и крайречни територии са обитавани от бобри, норки, лосове, както и множество малки гризачи. U.S.Fish, Wildlife Service/Mammal List