Амелия Веселинова Личева е българска поетеса и литературен критик, професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Биография Родена е на 12 януари 1968 г. в София.

Доктор по филология с дисертация на тема: „Женският глас като исторически и теоретичен проблем“ (2001). Доцент в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет с хабилитация на тема „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007) и професор от 2013 г.Заповед No/дата: РД22-427 / 1 февруари 2013 на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки от 2019 г.

Главен редактор на „Литературен вестник“, където е редактор от 1995 г.Екип, сайт на „Литературен вестник“. Редактор в издаваното от Факултет Славянски филологии списание „Литературата“. Литературен наблюдател на вестник „Култура“. Наблюдател за книги на вестник „Капитал“ (2006 – 2008). Като колумнист е популярна с колонката си в „Литературен вестник“ през 90-те години, озаглавена „Глас от маргиналията“.

Съветник на Надежда Михайлова в качеството ѝ на министър на външните работи (1997 – 2001) и лидер на СДС. Общински съветник в Столичния общински съвет от групата на СДС (2003 – 2007).Списък на общинските съветници в столичния общински съвет Мандат 2003 – 2007 г., сайт на Столична община. Съветник на еврокомисаря Меглена Кунева (2007 – 2010).

Автор е на литературоведски и интердисциплинарни изследвания. Член е на Сдружението на български писатели и на Академичния кръг по сравнително литературознание.

Председател на българския ПЕН клуб. Един от директорите на Софийския международен литературен фестивал от 2021 г. насам.

От 2015 г. до 2023 г. е заместник-декан по учебна дейност – магистърски програми, докторанти и СДК на Факултета по славянски филологии, член на Академичния съвет на Софийския университет. През 2023 г. проф. дфн Амелия Личева е избрана за декан на Факултета по славянски филологии.Проф. дфн Амелия Личева е новият декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет

Награди Почетен знак на Столична община (2007).Удостоени със званието „Почетен знак на Столичната община“ от 1993 година.

Като критик е носител на отличието Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2015 г.„Рицар на книгата“ 2015“ , сайт на Асоциация „Българска книга“, 23 май 2015 г.„Удостоиха носителите на званието „Рицар на книгата“ в „Перото“ , сайт на НДК, 25 май 2016 г.„Удостоиха носителите на званието „Рицар на книгата“ в „Перото“, cross.bg, 25 май 2016 г. и на Национална награда „Хр. Г. Данов“ (2018) за представяне на българската книга„Недялко Йорданов е носител на наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, 24chasa.bg, 15 юни 2018..

Като поет е носител на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ на Читалище „Братство 1869“, Община Кюстендил и Национална мрежа „Култура на паметта“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017). Лауреат на първото издание на националната награда „Константин Павлов“ (2022).

Носител на Първа награда в категория „Хуманитаристика“ за 2020 г. на „Портал Култура“ за книгата „Световен ли е Нобел“?“.

Национална награда „Христо Г. Данов“ в категорията „Представяне на българската книга“ за 2024 г. като член на програмния екип, който реализира Софийския международен литературен фестивал.

Поет на годината за 2025 г. в класацията на Столична библиотека спрямо заетите от читателите бройки книги.

Библиография Литературоведски книги и академични учебници „Истории на гласа“ (2002, дисертация) ISBN 954-9985-11-3Клео Протохристова, „Изпитанието на гласа“, рец. във в. „Култура“, бр. 30 (2238), 26 юли 2002 г. „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ (2005, заедно с Евгения Панчева и Миряна Янакиева) ISBN 954-529-349-7 „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007) ISBN 978-954-9985-20-7 „Политики на днешното“ (2010) ISBN 978-954-28-0657-8 „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013)Миряна Янакиева, „Литературознание… с просто око“, рец. във в. „Култура“, бр. 14 (2763), 11 април 2014 г. „Световен ли е „Нобел“?“ (2019), изд. „Колибри“. „Теория на литературата. Новият век" (2021), изд. „Колибри“.

Речници „Речник на литературните и лингвистичните термини“ (заедно с Гергана Дачева) (2012) ISBN 978-954-529-927-8

Стихосбирки „Око, втренчено в ухо“ (1992) „Втората Вавилонска Библиотека“ (1997) ISBN 954-8642-69-7 „Азбуки“ (2002) ISBN 954-437-111-7Миглена Николчина, „Синтаксиси на гласа“, рец. във в. „Култура“, бр. 46, 13 декември 2002 г. „Моите Европи“ (2006) ISBN 954-8478-88-9 „Трябва да се види“ (2013) ISBN 978-954-8523-36-3 „Зверски кротка“ (2017) ISBN 978-619-220-041-1 „Потребност от рециклиране“ (2021)

Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, гръцки, арабски, хърватски, унгарски език.

През 2023 г. на френски език в превод на Мари Врина-Николов излиза стихосбирката ѝ Férocement sage в издателство Les Carnets du Dessert de Lune.

През 2025 г. в превод на Марко Видал на испански език в издателство La Tortuga Bulgara излиза стихосбирката ѝ Ferozmente mansa.

Източници

Външни препратки От и за Амелия Личева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Амелия Личева в „Литернет“ Критика за Амелия Личева в „Литернет“ Амелия Личева в Public Republic Статии на Амелия Личева във в-к „Капитал“ „Моите Европи“ (стихосбирка) в „Литературен клуб“ Статии на Амелия Личева в сп. „Литературна мисъл“

Категория:Български литературни теоретици Категория:Български литературни критици Категория:Български изследователи на пола Категория:Български публицисти Категория:Български поетеси Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Български писатели феминисти Категория:Български феминистки Категория:Родени в София