„Въведение на Пресвета Богородица“, наричана „Свети Спас“ (), е православна църква в село Кучевище, Северна Македония. В миналото е част от Охридската архиепископия, след това от Българската екзархия, а днес – от Скопската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
История и архитектура Църквата е комбинация от няколко сгради и има стенописи от три периода – от XIV до XVIII век. Първоначалната сграда е построена и зографисана между 1321 и 1331 година със средствата на братята Радослав, Асен и Владимир, представители на местен феодален род.
До 1337 година към западната фасада на църквата е изградено още едно здание, вероятно гробница, също зографисано. Според надписите ктитори на тази пристройка са войводата Деян и войводица Владислава и четирите им деца (четат се имената Йоан и Димитър). (Около 1346/47 – 1354/55 година Деян изглежда се жени повторно за сестрата на цар Стефан Душан - Теодора, поради което сръбският цар го нарича в Архилевицката грамота „брат на царството ми“ и го удостоява със севастократорска титла.)П. Миљковић-Пепек. Црквата Св. Спас во с. Кучевиште, Скопско. – В: Споменици, Т. I, с. 417—418В. Ђурић. Византијске фреске у Југославији, Београд, 1980, с. 55—56, 206, бел. 58Ив. Ђорђвић. Сликарство XIV века у цркви Св. Спаса у село Кучевишту. – ЗЛУ, 17, 1981, с. 79 и сл.
На иконостаса има няколко икони от XIX век, между които особено внимание заслужава изображението на Архангел Михаил, който взима душата на богатия, на вратата на протезиса, едно от най-ранните дела на Дичо Зограф, работено в 1845 година. Запазени са и по-малки празнични икони, които не са подписани: Рождество Христово, Кръщене Христово, Влизане в Ерусалим и Свети Петър, за които без съмнение може да се твърди, че са дела на Дичо Зограф. Те днес се пазят в протезиса. Останалите икони на Дичо Зограф изгарят при пожар в църквата в 1983 година.
Бележки
Спас (Кучевище) Спас (Кучевище) Категория:Община Чучер Категория:Паметници на културата в Северна Македония