Камера на Уилсън или мъглинна камера (), е детектор на елементарни частици използван за регистрация на йонизираща радиация. Създадена е от Чарлс Уилсън, шотландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1927 г.
В най-проста форма камерата представлява херметически затворен съд, пълен със свръхнаситени пари на вода или алкохол. При преминаването на заредена частица (например алфа частица) през камерата, настъпва йонизация. Получените йони играят ролята на ядра на кондензация, около които се образуват капчици (подобно на инверсионните следи след самолетите). Тъй като алфа и бета частиците са с висока енергия, йонизацията по пътя им протича с висока ефективност и се образува видима следа (трек, ). В случая на алфа частици следата е по-широка и по-къса, докато при бета частиците е по-тънка и по-дълга поради различния характер на стълкновенията. Ако върху камерата се приложи хомогенно магнитно поле, заредените частици изкривяват траекторията си съответно на заряда си според силата на Лоренц.
Камерите на Уилсън играят значителна роля в експериментите по физика на елементарните частици от 1920-те до към 1950-те, когато бива изобретена мехурчестата камера. По-специално, с такъв детектор са открити позитронът през 1932 (за което е присъдена Нобелова награда за физика през 1936) и каонът през 1953 г.
Категория:Физика на елементарните частици