Радоеща, Радоища или книжовно Радовища () е село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо, на самата граница със Северна Македония срещу село Отишани, разположено на изток.
Някои от махалите на селото са: Бегьовци, Бояджиовци, Симановци, Тропчанища.Асенова, Петя. Местни имена от Голо бърдо, Североизточна Албания, в: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов, София 2005, с. 45 – 52.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от притежателно прилагателно със суфикс jā – Radovětja от личното име Радовѣтъ.
В Османската империя В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Радоеща (Radovichta) е посочено като село с 35 домакинства с 52 жители помаци и 54 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Радовеща живеят 120 души българи мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радовиш е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 46 къщи. Същевременно Радойца (Радовча) е чисто помашко (българомохамеданско) село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 42 къщи.
Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:
В Албания След Балканската война в 1912 година Радоеща попада в Албания.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Радоища е част от Малоостренската община на българската Дебърска околия.
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Радовиш е отбелязано като село със 70 къщи българи мохамедани.Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
В 1940 година Миленко Филипович пише че Радовище, Родаеща (Радовиште, Радоешта) е чисто „сръбско мюсюлманско“ с около 45 къщи. Преди в селото е имало християни, които са се изселили в Дебър. (Секуличи, Радоешки-Наумовичи, Радоешки-Яковлевичи, Чикеровци, Пържовци и други). В селото е имало православна църква „Свети Илия“, от която стоят зидовете.
До 2015 година селото е част от община Острени.
Личности
Родени в Радоеща Анастас Спасов Янков, български революционер, деец на ВМОРО, след 1913 година емигрант в Лозана, където с брат си Трайче отварят семейна фабрика за кисело мляко Богдан Алексиев Янков (1881 – 1953), български строител и революционер Петко Деспотов, майстор от шивашкия еснаф в Солун, член на Солунската българска община Трайче Спасов Янков, български революционер, деец на ВМОРО, след 1913 година емигрант в Лозана, където с брат си Анастас отварят семейна фабрика за кисело мляко и Трайче се жени Фаик Курти (1938 – 2006), албански танцьор и хореограф Яков Алексиев Янков (1877 – 1913), български общественик и революционер
Бележки
Категория:Села в община Булкиза Категория:Български селища в Албания