Огнестрелното оръжие е оръжие, в което изстрелът се произвежда за сметка на изгаряне на барут (или друго горящо вещество) в гилза, който изхвърля куршум или снаряд. Потенциалната енергия от налягането на газовете отделени при изгарянето на барута се предава като кинетична на куршума.

Второ определение: Огнестрелното оръжие е оръжие изхвърлящо проектил (куршум, снаряд), използвайки енергията на газовете, получени от изгарянето на барут (или друго горящо вещество) (заряд).

Изхвърляната част (проектила) се нарича куршум или снаряд, а изгарящата част (барутът) – заряд.

История и развитие Развитието на огнестрелните оръжия е пряко свързано с откриването и развитието на барута.

Най-ранното изображение на огнестрелно оръжие се намира в провинция Съчуан, Китай. То представлява скулптура на бомбарда с формата на ваза, от който излизат пламъци. Най-старото запазено е бронзово оръдие е открито в Хейлундзян, Китай, и датира от около 1288 година сл. Хр. Европейците, арабите и корейците се сдобиват с огнестрелни оръжия през 14 век, индийците, персийците и османци – към XV век, а японците – едва през 16 век, като внасят оръжия от португалците. „The Europeans certainly had firearms by the first half of the 1300s. The Arabs obtained firearms in the 1300s too, and the Turks, Iranians, and Indians all got them no later than the 1400s, in each case directly or indirectly from the Europeans. The Koreans adopted firearms from the Chinese in the 1300s, but the Japanese did not acquire them until the 1500s, and then from the Portuguese rather than the Chinese.“

В Европа барутът пристига към 13 век, най-вероятно чрез Пътят на коприната или монголските нашественици. Според руската хроника Софийски временник, руските защитници на Москва използвали пушки, наречени тюфяки (), които били с източен произход, а названието им идвало от тюркската дума тюфенг („пушка“/„оръдие“), по време на монголската обсада през 1382 година. First Gun Volleys

Производството на оръжия е оставило следи и в българската история. Така например фамилията „Тюфекчиев“ идва от „тюфекчия“ () – майстор оръжейник.Превод от турски Център на тюфекчийско, както и на бучакчийско (ножарско) производство е Сливен през последните векове.

Употреба Огнестрелното оръжие е метод и апарат (Method and apparatus) за пренасяне на енергия като целта е обикновено убийство или осакатяване на някоя от формите на белтъчен живот на Земята – човек или животно.

Класификация Огнестрелните оръжия се делят на: индивидуални – с които оперира един човек и групови – за използването на които се изискват координираните усилия на няколко души (например оръдия, тежки картечници и т.н.)

Пистолети

Най-малките индивидуални огнестрелни оръжия са пистолетите. Трите основни вида пистолети са едноизстрелните пистолети, които днес почти не се използват, револверите и полуавтоматичните пистолети. Револверите имат няколко отделни патронника, разположени във въртящ се цилиндър, като във всеки патронник се поставя по един патрон. Полуавтоматичните пистолети имат един патронник, разположен в задната част на цевта, и пълнител, който обикновено е разглобяем, който им позволява да стрелят повече от един път. Италианският Mateba Autorevoler е рядък хибриден модел – полуавтоматичен револвер, но не пръв.

Пистолетите се отличават от пушките по по-малкия си размер, отсъствието на приклад (макар че на някои пистолети, като Parabellum и Browning Hi-Power, може да се поставя приклад и те да се използват като карабина), обикновено са предвидени за патрони с по-малка мощност и са предназначени за стрелба с една или две ръце.

Полуавтоматичните пистолети понякога са наричани и автоматични, но това определение е подвеждащо, тъй като, за разлика от автоматите, при тях автоматично е действието само на зареждащия механизъм, но не и на възпламеняващото устройство. Така полуавтоматичните пистолети произвеждат по един изстрел на всяко натискане на спусъка, докато автоматите могат да изстрелват поредица от куршуми, докато спусъкът остава натиснат.

В същото време има и картечни пистолети, при които възпламеняващото устройство също е автоматично. Напълно автоматични, но лесни за прикриване, картечни пистолети се появяват още в началото на XX век с модели, като Staier M1912 или модифицирания Mauser C96. Съвременни примери за картечни пистолети са MAC-10, Glock 18 и някои варианти на Beretta 93R.

До XIX век всички пистолети са едноизстрелни с предно зареждане. С изобретяването на револвера през 1818 година популярност придобиват моделите с повече от един заряд. Първите модели с автоматично зареждане се появяват през 70-те години на XIX век, като до края на Първата световна война до голяма степен те изместват револверите в армията. Към края на XX век повечето пистолети, използвани редовно в армията, полицията и от цивилни са полуавтоматични пистолети, макар че и револверите остават разпространени.

Предимството на полуавтоматичните пистолети е големият капацитет на пълнителите (10 – 17, в някои случаи до 25 патрона) и възможността за бързо презареждане чрез проста смяна на празния магазин с пълен. Револверите са предпочитани при лов, тъй като обикновено използват по-мощни патрони от полуавтоматичните пистолети със същия калибър, а здравината, простотата и трайността на конструкцията им е по-подходяща за използване на открито. Докато полуавтоматичните пистолети преобладават в армията и полицията, и двата вида пистолети са разпространени в цивилна употреба, в зависимост от предназначението им – самозащита, лов, спортна стрелба, колекциониране и т.н.

Пистолетите се произвеждат в множество форми и размери. Например, деринджърите са много малки късоцевни пистолети, обикновено с една или две цели, които се презареждат ръчно след стрелба. През XVIII и XIX век се произвеждат едноизстрелни дуелни пистолети, внимателно изработвани в еднакви двойки, поради предназначението си за използване в дуели.

Съвременните револвери и полуавтоматични пистолети също се произвеждат в различни размери. При полуавтоматичните пистолети обикновено се разграничават четири категории по размер – пълноразмерни, компактни, субкомпактни и ултракомпактни. Всеки размер има своите предимства и недостатъци – по-малките пистолети обикновено имат по-малък капацитет, по-силен откат и/или по-малка точност на големи разстояния.

Пистолетите са сравнително малки и обикновено са предназначени за носене в кобур, като оставят ръцете свободни. По-малките модели могат да бъдат прикрити, което ги прави чест избор за лична защита. В армията пистолетите обикновено се дават на хора, за които не се очаква да използват по-тежко въоръжение, например щабни офицери, както и при невъзможност за използване на пълноразмерни пушки, поради ограничения на пространството, например при екипажа на танкове. В последния случай алтернатива на пистолетите са карабините, скъсени и олекотени пушки, често използвани и от въздушнодесантните части поради по-малкия си размер. В миналото пистолетите са използвани и в обикновените стрелкови части като спомагателно оръжие, но надеждността и мощността на съвременните автомати водят до отмирането на тази практика. Извън въоръжените сили пистолетите са обичайното оръжие в полицията.

Пистолетите се използват и за различни спортни цели, включително и за лов, макар че това приложение е необичайно, поради ограничените им обсег и точност. Малокалибрените пистолети са популярни за любителски състезания по стрелба, заради ниската стойност на самото оръжие и мунициите за него.

Пушки

Най-разпространените и най-разнообразни по конструкция са дългите оръжия за индивидуално използване.

В България пушка се определя като лично (индивидуално) оръжие за поразяване на противника с куршуми, нож (щик) и приклад. Основни части са цев (нарезна), затвор, ударно-спусков механизъм, магазин, ложа и нож. Кратка българска енциклопедия 1967 г. том 4 стр.294Разделят се на обикновени (неавтоматични) и автоматични. При други класификации пушка се нарича само гладкоцевното оръжие.

Известни видове дълги огнестрелни оръжия са:

Кулверина ръчна, това е ранно далекобойно огнестрелно оръжие, предшественик на мускета и аркебуза. Аркебуз – Аркебузът е старинно огнестрелно оръжие, широко използвано между XV и XVII век. Аркебузът е по-малък в сравнение със средновековните барутни оръжия и е по-компактен. Мускет – ранно ръчно гладкоцевно огнестрелно оръжие с дълга цев и дулно зареждане. В общия случай е предназначен за стреляне от рамо. Най-ранното споменаване на мускета е от късния XV век. Излиза от въоръжение към средата на XIX век. Карабина – Карабината е огнестрелно оръжие, чиято цев и приклад са подобни на обикновената пушка или мускет, но обикновено карабината е по-късо и по-леко оръжие, но за сметка на това с по-малка ударна сила. Карабината първоначално е била създадена за нуждите на кавалерията, за които една пушка в пълен размер би била твърде тежка и неудобна за стрелба от кон. Кремъчно оръжие – нарича се огнестрелното оръжие с кремъчен затвор, възпламеняването на заряда в който става с помощта на искри, получени от кремък при удара му в метална пластина. Щуцер (оръжие) – Към XVIII и началото на XIX век на въоръжение в много от европейските армии се появяват първите масови образци нарезно оръжие. Тъй като с тях са въоръжавани леката пехота (стрелци, егери), действащи в свободен строй и рядко влизащи в щиков бой, това оръжие е сравнително късо и леко за по-удобно носене, и за облекчаване на зареждането му откъм дулото. Винтовка – Винтовка е ръчно стрелково оръжие с винтови нарези в канала на цевта, предназначено за поразяване на противника в близък бой с куршуми, щик или приклад. Наличие на нарези е характерно за винтовката. Обикновено винтовката има дължина на цевта примерно 70 калибъра. Снайперска винтовка

Автомат

Опитът от Първата световна война показва, че за индивидуалното оръжие на войниците, което тогава е основно дълги пушки, е важна и скорострелността. Появяват се оръжия с висока скорострелност като картечните пистолети, като Вилар пероса и полуавтоматични пушки с използване на старите калибри мощни пушечни патрони. Недостатък на първите е високият темп на стрелба, малката ефективност на далечината на поражение и ниска точност. Недостатък на вторите е мудност, неповратливост, малък запас патрони, излишна мощност на пушечния патрон.

Това е причината по време на Втората световна война да се разработва оръжие с нов промеждутъчен патрон. През 1943 година се разработва щурмовата пушка МП-43 с патрон 7,92 × 33, а през 1944 година StG44 (Sturmgewehr 44). През 1947 година в СССР е разработен автомат АК-47. В САЩ аналогична разработка е М1 carbine под патрон .30 Carbine (7,62 × 33 mm)

Картечници

Картечницата е автоматично огнестрелно оръжие, ръчнопреносимо или монтирано на специална опора, което обикновено е създадено да изстрелва куршуми в бърза последователност от патронна лента или патронна кутия. Обикновено възпроизвежда по няколкостотин изстрела в минута.

Ранни предшественици на картечницата в средните векове се появяват при направени различни опити да са увеличи скоростта на стрелбата. Един от първите първообрази на този вид оръжие е митральозата. Тя обаче изисква със своите твърдо разположени отделни цеви едно продължително зареждане от обслужващия екип след всяко изстрелване на зарядите. През 1862 Гатлинг представя конструкция, при която посредством една подобна на манивела ръчка се подават муниции от един механизъм за зареждане към комплект от въртящи се цеви.